Определение № 1016 от 09.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500612 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 24752/21.11.2025 г., депозирана от адв. М. Б., в качеството й на особен представител на Н. И., против Определение № 2570/14.11.2025 г. по гр.д. № 2810/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното определение е спряно на основание чл.

229, ал. 1, т. 2 ГПК производството по гр.д № 2810/2023 г. поради смъртта на И. С. И., починала на 24.06.2025 г. Съдът е задължил страните по делото в шестмесечен срок от съобщението да посочат правоприемниците на починалата И. С. И., както и конкретни техни адреси за призоваването им, като е указано, че при неизпълнение, делото ще бъде прекратено.

В жалбата се заема становище за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че на 12.09.2025 г. първоинстанционният съд не е дал ход на делото в открито съдебно заседание поради наличие на данни, че ищцата И. И. е починала, като е извършена справка в НБД и е установил, че смъртта на ищцата е настъпила на 24.06.2025 г. Твърди, че с Определение № 2085/16.09.2025 г. на основание чл. 227 ГПК съдът в закрито заседание е заличил като ищец по делото И. И. и заедно с това е конституирал като ищци нейните законни наследници – Е. Г. и С. Г.. Заявява, че в открито съдебно заседание на 14.11.2025 г. Е. Г. и С. Г. са били нередовно призовани, като неправилно съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК вместо да отложи съдебното заседание. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд а продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е връчена на насрещните страни, които не са 1 депозирали отговор.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 1ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните. Според чл. 230, ал. 2 ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48, като при неизпълнение на това задължение делото се прекратява. По арг. от чл. 230, ал. 1 ГПК, в случаите на смърт на ищеца, съдът служебно предприема действията за отстраняване пречките за движение на производството и конституиране на неговите наследници.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба, предявен от И. И., която е починала в хода на производството. Действително, както е посочено и в обжалваното определение, делбеното производство е особено исково производство, в което формално се приема, че всяка страна има едновременно качеството „ищец“ и „ответник“. Тази особеност на производството произлиза от факта, че предмет на предявения иск от страната-ищец е реализирането на едно субективно потестативно материално право - правото да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретна вещ и превръщането й в индивидуална собственост, като при реализирането на това материално право по съдебен ред е задължително участието на всички титуляри на правото на собственост (всички съсобственици), под страх от недействителност на делбата по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗН и то като главна страна, имаща качеството ищец и ответник. В таи връзка, съдът в делбеното производство има задължение да издири и конституира служебно всички сънаследници, като в негова тежест е да предприеме и съответните процесуални действия в тази насока. Поради това, макар формално всяка страна да има качеството „ищец“ и „ответник“, настоящият съдебен състав намира, че в случай на смърт на страна, по чието искане е образувано делбеното производство, това нейно качество следва да бъде отчетено, като съдът предприеме действия по чл. 230, ал. 1 ГПК за издирване и конституиране на наследниците.

2

Видно от материалите по делото, в случая първоинстанционният съд не само е предприел действия по издирване на наследниците, но и с Определение № 2085/16.09.2025 г. на основание чл. 227 ГПК е заличил като ищец по делото И. И. и заедно с това е конституирал като ищци нейните законни наследници – Е. Г. и С. Г.. Последващото нередовно призоваване на наследниците за открито съдебно заседание на 14.11.2025 г. не се отразява на тяхното конституиране, поради което неправилно съдът е приел, че е налице основание за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените вече съображения, неправилно са дадени и указания на ответниците в шестмесечен срок от съобщението да посочат правоприемниците на починалата И. С. И., както и конкретни техни адреси за призоваването им, тъй като първоинстанционният съд следва служебно да предприеме действия в тази насока.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2570/14.11.2025 г. по гр.д. № 2810/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3