Определение № 525 от 17.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000420 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 21333/22.07.2025 година,, подадена от „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД представляван от адвокат С.

Ж., против определение № 1018/11.07.2025 година по в.т.д. № 156/2023 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба на дружеството за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4787,62 лева.

Жалбата е регистрирана като постъпил чрез ССЕВ електронен документ в рамките на преклузивен срок. Подателят е надлежно овластен пълномощник, държавна такса за обжалване е внесена. Определението по чл.

83 ал.2 ГПК може да препятства упражняването на правата на страната, поради което подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Книжата са надлежно администрирани.

Частният жалбоподател се оплаква за несъотвествие на изводите на първата инстанция относно законовите гаранции за лицата, търсещи освобождаване от задължение за внасяне на такси с гарантираните от чл. 6 ЕКЗПЧОС възможности, признати и на юридическите лица и за неправилна преценка на обстоятелствата относно финансовото състояние на дружеството – молител въз основа на ГФО от 2023 година, а не на този от 2024 година, индикиращ силно намалена дейност, въпреки наличните активи. С доводи за основателност на молбата на страната, търпяща финансови затруднения, моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за освобождаването от задължението за държавна такса.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК ответната страна С. Б. М., чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в който жалбата се оспорва с доводи за липса на проведено доказване на необходими предпоставки, които да доведат до основание за освобождаването от задължението за такси. Сочи, 1 че макар освобождаването от заплащане на държавна такса е възможно за юридически лица, но не е задължително, а при наличие на активи, от които дружеството може да реализира приходи, молбата не следва да се уважава.

Моли за потвърждаване на правилното определение.

За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Б. М. срещу „Алфа 1 Секюритис" ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: за разваляне на договор за продажба на право на строеж между страните, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД; за осъждане ответника да върне дадено по този договор, на основание чл. 55, ал. 1 предложение 3 ЗЗД; за осъждане ответника да върне платена сума по разваления предварителен договор между страните за строителство на недвижим имот.

Първата инстанция е приела исковете за основателни и е развалила договора за прехвърляне право на строеж между страните, като е уважила и кондикционните искове за връщане на даденото по облигацията. Постъпила е въззивна жалба от ответника, която е оставена без движение и на страната са дадени указания за внасяне на държавна такса за обжалване. Подадена е молба, в която е направено процесното искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса на страната.

По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и по-конкретно относно възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба, има многобройна практика на ВКС – напр. определение № 66/4.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., ТК, определение № 78/31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г. на II т. о., определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., определение № 446/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., определение № 581/13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о., определение № 651/12.11.2015 г. по ч. т. д. № 3157/2015 на II т. о. и пр.

Установено е тълкуване на процесуалната норма като въведена от законодателя своеобразна социална гаранция за реален достъп до правосъдие по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК. Когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл.

694, ал. 2 ТЗ/, то търговецът /ЕТ или юридическо лице/ дължи заплащане на дължимата държавна такса предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК.

В актуалната и вече трайно наложила се съдебна практика е възприето и разрешението, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. За юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на 2 ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. По-новата практика на ВКС (напр. определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о., определение № 1657 от 29.05.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 729/2025 г.) е съобразена и с практиката Съда на ЕС (дела С - 279/09, С-156/12, С-69/14 и С571/16), която допуска за целите на гарантиране на справедлив процес, въпреки отсъствието на специална разпоредба в националното законодателство на държавата членка, облекчението за страната по съдебен процес да иска освобождаване от държавна такса да се прилага и за юридически лица. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; в рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. Тези правни разрешения се споделят от настоящия състав.

За конкретната хипотеза следва да се съобрази и установените в практиката(определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 60431/01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1786/2021 г. на ВКС, І т. о.) критерии за преценка на подобни молби, обосновани с фактите относно конкретното имуществено състояние на ЮЛ и лицата, които контролират дейността му; причините, препятстващи възможността за заплащане на дължимата държавна такса и правомощията на съда по проверка на верността на декларираното от молителя имуществено състояние, включително и чрез справки в публични регистри. Дружеството само е навело твърдения за липса на възможност да заплати дължима такса за въззивно обжалване. Не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Следва да се отчете, че жалбоподателят е търговец и като такъв е създаден да участва в стопанския живот и да реализира приходи от регистрирания предмет на дейност. Дружеството не е подало декларация по чл. 38 ЗСч. Липсват данни за открито производство по несъстоятелност. След служебна справка в ТР се установява, че едноличния собственик на капитала на дружеството е едноличен собственик на капитала на други лица, както и е част от съвета на директорите на друг търговец. Към настоящият момент по партида на дружеството е публикуван ГФО за 2021 година, от който не се установява затруднено финансово положение, а напротив – признати са значителни парични наличности. Дори и в следващите години дейността на този търговец да е намаляла(в каквато насока липсват нарочни доказателства), само по себе си това не води до изчерпване на така заварени от предходните периоди активи. Още повече, че дори и натрупваните парични срества да са били 3 изразходени,не са представени доказателства, които да опровергаят възможностите на контролиращият дружеството едноличен собственик да попълни активите с нужните за внасяне на държавна такса в размер на 4787,62 лева. Както е установил и първоинстанционния съд със справките си в публичните регистри, собственикът Караджова има капиталово участия в други дружества, едно от които реализира печалби. Затова и настоящият състав споделя преценката, че финансовото състояние на молителя е толкова драстично влошено, че нито самото юридическо лице, нито неговия собственик не могат да се снабдят с нужните средства за заплащането на дължимата държавна такса и да осуетят негативни последици от неизпълнение на указаното от съда задължение.

Изложените съображения налагат извода, че в процесния случай не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на юридическото лице, което да накърнява самата същност на това право. Съвпадащите изводи на двете инстанции за неоснователност на молбата на дружеството по чл. 83, ал.

2 ГПК налагат обжалваното определение да бъде потвърдено.

По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1018/11.07.2025 година по търг. дело № 156/2023 година на ВОС.

Определението подлежи на на касационно обжалване на основание чл.274, ал. 3 т. 2 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000420 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 21333/22.07.2025 година,, подадена от „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД представляван от адвокат С.

Ж., против определение № 1018/11.07.2025 година по в.т.д. № 156/2023 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба на дружеството за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4787,62 лева.

Жалбата е регистрирана като постъпил чрез ССЕВ електронен документ в рамките на преклузивен срок. Подателят е надлежно овластен пълномощник, държавна такса за обжалване е внесена. Определението по чл.

83 ал.2 ГПК може да препятства упражняването на правата на страната, поради което подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Книжата са надлежно администрирани.

Частният жалбоподател се оплаква за несъотвествие на изводите на първата инстанция относно законовите гаранции за лицата, търсещи освобождаване от задължение за внасяне на такси с гарантираните от чл. 6 ЕКЗПЧОС възможности, признати и на юридическите лица и за неправилна преценка на обстоятелствата относно финансовото състояние на дружеството – молител въз основа на ГФО от 2023 година, а не на този от 2024 година, индикиращ силно намалена дейност, въпреки наличните активи. С доводи за основателност на молбата на страната, търпяща финансови затруднения, моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за освобождаването от задължението за държавна такса.