Решение № 807 от 07.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12217/2021
- Вид
- Решение № 807
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 07.04.2022
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 49 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 43, ал. 4 · Закон за измерванията
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 807 гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕПИ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110212217 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12217 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. ИЛК. П. срещу електронен фиш, серия К, № 3321508 от 2020 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но е 1 представила писмени съображения, с които моли процесният ЕФ да бъде потвърден.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2020 г. в 10:15 ч. в гр. София по бул. „П.Яворов“, срещу плувен център "Мария Луиза", с посока на движение от телевизионата кула към посолството на Република Румъния преминал лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д“, рег. № СВ 5123 КН, като скоростта му на движение била 76 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч за този участък.
Автомобилът бил собственост на "фирма като ползването му било предоставено на адвокатско дружество "П. и П.а", представлявано от жалбоподателя В.П..
Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с техническо средство за видеоконтрол Sitraffic Lynx Ers № 400, представляващо одобрен тип стационарна автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била вписана под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.10.2009 г. със срок на валидност на одобрението до 06.10.2019 г. Към датата на извършване на нарушението стационарната видеорадарна система е преминала последваща периодична техническа проверка на 08.08.2019 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш, предмет на проверка в настоящото производство, с който е наложена глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно: електронен фиш, свален на хартиен носител; кадър от средство за контрол на скоростта; справка за регистрацията на превозното средство; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи, относно утвърждаване на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от последваща проверка на система и протокол за използване на АТСС, които съдът кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. В разпоредбата на чл. 189, ал.
15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Такава снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият автомобил е именно този, посочен в ел. фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване на нарушения да използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час 2 на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.
В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на закона и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. В него се съдържат изискуемите данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В обобщение - електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП и на Наредбата.
По делото са ангажирани доказателства, че нарушението е установено с АТСС, което представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и Наредбата и е преминало изискуемите проверки за годност. Следва да се посочи, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 06.10.2019 г., а нарушението е било заснето на 12.01.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като от протокол № 42-С-ИСИС от проверка на стационарна видео-радарна система " Sitraffic Lynx Ers № 400" от 08.08.2019 г., се установява, че същата съответства на одобрения тип, като срокът на валидност на проверката е едногодишен, съгласно Заповед № А333/29.05.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС.
Максимално позволената в рамките на населено място скорост е 50 км/ч. В чл. 182, ал. 1, т.
3ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че за превишаване от 21 до 30 км/ч. нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
На съда не са нужни специални познания, за да приеме, че мястото на извършване на нарушението, описано в ЕФ, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП за населено място, като бул. „Пейо Яворов“ е в рамките на гр. София.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 76 км. /ч.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че наказвашият орган не е посочил точно на какво основание е определил жалбоподателя като деец на твърдяното нарушение, следва да се посочи, че съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при 3 управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
От справката от ОПП-СДВР за регистрация на процесното МПС се установява, че като собственик на автомобила е вписан "фирма, а като ползвател – адвокатско дружество "П. и П.а". При систематичното тълкуване на чл. 188, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП следва да се направи извод, че доколкото изрично е вписано при регистрацията на процесния автомобил, че ползването му е предоставено на адвокатско дружество "П. и П.а" ЕООД, именно законният представител на дружеството-ползвател следва да носи отговорност за така извършеното административно нарушение. В този смисъл е Решение № 1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 885/2018 г. по описа на АССГ, II-ри касационен състав. Жалбоподателят не оспорва, че е процесното МПС е предоставено за ползване на адвокатско дружество "П. и П.а", като именно той е негов законен представител, обстоятелство, което се установява и от служебно извършена справка.
Действително адвокатското дружество се представлява от две лица, но доколкото и всеки от тях се явява представляващи дружеството, не съществува законова пречка жалбоподателят да бъде санкциониран. Липсата на изрична регламентация за хипотезата, в която ЮЛ има повече от един представител не означава, че в тези случай не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на представляващите дружеството.
Незаконосъобразно би било и ако и на двамата представители бъде наложено отделно наказание за едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай. Ако ЕФ бъде издаден на името на единия от тях, както вече бе посочено, той има възможност да посочи лицето което е управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателната отговорност за това нарушение.
Това правило е развито и в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която ЕФ връчва на лицето по чл. 188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му той може да възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Правото на жалбоподателя му е надлежно указано в електронния фиш, като по делото липсват твърдения и доказателства, както той да го е упражнил своевременно, така и друго лице да е управлявало процесното МПС. По тези съображения настоящата инстанция намира, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, но е искал да управлява МПС с избраната от него скорост, надхвърляща ограничението, като е съзнавал е, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя.