Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 14.04.2026, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 121/2024
Вид
Решение № 51
Подписан
14.04.2026
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 1 изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Тетевен, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по инициатива на М. Х. Дончева – И. от гр. Тетевен, област Ловеч и М.

А. И. от гр. Тетевен, област Ловеч, чрез адв. Г. Д. от АК - Благоевград, с депозирана молба с вх. № 1460/12.02.2026 г., с която е направено искане за допълване на диспозитива на постановеното по делото Решение № 1/05.01.2026 г., постановено по настоящото дело, по отношение на допуснатото с протоколно определение от 31.10.2024 г. оспорване по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на приложеното на л. 90 от делото Удостоверени за търпимост на строеж № УТИД-04-20-66(1) от 29.06.2023 г. издадено от Главен архитект на Община Тетевен.

В настоящия случай, съдът намира, че с оглед доводите на страната не е необходимо призоваването на страните в открито съдебно заседание, арг. чл. 250, ал. 2 от ГПК.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Съдебният състав е бил сезиран с искова молба от М. Х. Дончева – И. от гр. Тетевен, област Ловеч и М. А. И. от гр. Тетевен, област Ловеч, срещу П. И. З. от гр. Тетевен, област Ловеч, с предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като с решението си съдът да задължи ответника да преустанови да пречи на ищците, да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху собствения им ПИ с идентификатор ***, съгласно актуалните КККР, одобрени със, съставляващ УПИ XVIII-507 от кв. 3, по актуалния регулационен план на гр. Тетевен, както и върху застроената в същия двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, като премахне сградата с идентификатор *** /застроена в УПИ XXIX-522 от кв. 3, по актуалния регулационен план на гр.

Тетевен/.

С Решение от № 1 от 05.01.2026 г. по гр. д. № 121/2024 г., по описа на РС – Тетевен, съдът е отхвърлил исковата молба на М. Х. Дончева – И. от гр. Тетевен и М. А. И. от гр.

Тетевен, срещу П. И. З. от гр. Тетевен, област Ловеч, с предявен иск с правно основание чл.

109 от ЗС, като е изложил подробни мотиви за постановеното решение.

Разгледано по същество – искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване на 1 решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. На допълване подлежи само диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. С оглед на това в производството по чл. 250 от ГПК не може да се иска пререшаване на спора по същество, независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания.

Съгласно чл. 17 ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК. Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите лица обаче, които не черпят права от държавата, противопоставяйки свои права на административния акт това не се отнася. Те не са участвали в административното производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права.

Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК и др.

Ищцовата страна е оспорила представеното Удостоверени за търпимост на строеж, № УТИД-04-20-66(1) от 29.06.2023 г. издадено от Главен архитект на Община Тетевен и е поискал съдът да извърши контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.

В константната си практика Върховният административен съд приема, че удостоверението за търпимост се издава в производство, протичащо между заявителя и административния орган, като издаденото удостоверение за търпимост не подлежи на обжалване не само от заявителя, но и от трети лица – съсобственици или съседи, а на такова подлежи само отказът за издаването му. На удостоверението за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се придава статут на индивидуален административен акт, но този акт се издава винаги във връзка с извършване на правна сделка с предмет конкретен строеж, като доказателствената му сила е валидна само в нотариалното производство, извън него удостоверението за търпимост не поражда и не установява права 2 или задължения, в т. ч. относно търпимостта на строежа, а във висящо административно или съдебно производство по обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж, респ. по иск по чл. 109 от ЗС, фактът дали строежът е търпим поради наличието на изискуемите законови предпоставки може да се установява с всички доказателствени средства /в този смисъл вж. О. № 2814/16.03.2015 г. по адм. д. № 1494/2015 г. на ВАС – ІІ о., О. № 9175/04.07.2018 г. по адм. д. № 8365/2018 г. на ВАС – ІІ о., О. № 7892/10.06.2014 г. по адм. д.

№ 6795/2014 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 1790/13.02.2017 г. по адм. д. № 8356/2016 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 7795/09.06.2014 г. по адм. д. № 2381/2014 г. на ВАС – ІІ о. и др./.

Поради изложеното становище в практиката на съдилищата, настоящият състав не е намерил за необходимо да излага подробни мотиви за законосъобразността на издаденото удостоверение за търпимост, а е основал изводите си въз основа на събраните доказателства и на извършените за целите на настоящото производство съдебно–технически експертизи.

Изложеното обосновава извод, че направеното, чрез молба с молба с вх. № 1460/12.02.2026 г. на М. Х. Дончева – И. от гр. Тетевен, и М. А. И. от гр. Тетевен, чрез адв. Г.

Д. от АК - Благоевград, искане за допълване на диспозитива на Решение № 1/05.01.2026 г., постановено по настоящото дело, е неоснователно, тъй като на допълване подлежи само диспозитивът, а гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния, това е единствено правомощие на административният съд. В тази връзка искането по реда на чл. 250 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по реда на чл. 250 от ГПК, с вх. № 1460/12.02.2026 г., на М. Х. Дончева – И. от гр. Тетевен, област Ловеч и М. А. И. от гр. Тетевен, област Ловеч, чрез адв. Г. Д. от АК – Благоевград с която е направено искане за допълване на диспозитива на постановеното по делото Решение № 1/05.01.2026 г., постановено по настоящото дело, по оспорване по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на приложеното на л. 90 от делото Удостоверени за търпимост на строеж, № УТИД-04-20-66(1) от 29.06.2023 г. издадено от Главен архитект на Община Тетевен.

Решението е неразделна част от постановеното Решение № 1/05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 121/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен, след влизането му в законна сила.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3