Решение № 87 от 28.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно административно наказателно дело № 20222100601456 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 378, ал.5 вр. чл.

313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Сава Каров от АК – Бургас, действащ като упълномощен защитник на обвиняемия С. М. М. с ЕГН **********, против Решение № 1048 от 11.11.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановено по АНД № 3424/2022 г. по описа на същия съд.

С атакуваното първоинстанционно решение обвиняемият М. е признат за виновен в това, че на 02.01.2020 година в град Бургас, по ул. „Александър Георгиев – Коджакафалията“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред - Наредба № I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за 1 регистрираните пътни превозни средства – деяние, представляващо престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.

С обжалваното решение обвиняемия М. е осъден да заплати по сметка на БРС направените по делото разноски за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 (пет) лева.

Във въззивната жалба се твърди, че обвиняемият не е собственик на превозното средство, поради което не следва да бъде санкциониран за това престъпление още повече, че на автомобила, към момента на извършване на деянието, е имало поставени регистрационни табели. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание обвиняемият М., редовно призован се явява и поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е знаел, че колата, която не е негова лична, а служебна, все още е без регистрация. Упълномощеният му защитник моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да признае обвиняемия за невиновен по предявеното му обвинение. Според защитникът деянието е несъставомерно от субективна страна, като се аргументира с обстоятелството, че към инкриминираната дата процесният автомобил е бил с регистрационни номера и талон, и доколкото това превозно средство е било собственост на работодателя на обвиняемия, последният не би могъл да знае, дали въпросният автомобил е с подновена регистрация или не.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според прокурора, за съставомерността на деянието е без значение кой е собственик на автомобила, а е важно дали субективно подсъдимият е знаел и е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по съответния ред. В тази връзка прокурорът сочи, че в хода на досъдебното производство, но и в хода на съдебното следствие пред първа инстанция, е било установено, че още преди да извърши инкриминираното деяние, т.е., управлението на нерегистрирано моторно превозно средство, подсъдимият е бил спиран за проверка от органите на МВР, които тогава са го 2 санкционирали именно за това, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство, макар същото да е с регистрационни табели. Ето защо прокурорът прави извод, че е бил налице и умисъл от страна на обвиняемия, защото обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация му е било разяснено от органите на МВР и тази констатация е била направена по официалния законов ред. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от страна в наказателното производство и с нея се иска проверка на подлежащ на въззивен контрол, не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

След пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана при условията на чл. 378, ал.2 от НПК, настоящият въззивен състав намери за безспорно установена следната фактическа обстановка, възприетата изцяло от районния съд и изложена в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обвиняемият С. М. М. е роден на *** год. в гр. ***, *** гражданин е, ***, има завършено *** образование, ***, ***.

Към инкриминираната дата 02.01.2020 г. обвиняемият М. не е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), тъй като издаденото му СУМПС № 284235969 било със срок на административна валидност до 11.02.2019 г.

Въпреки липсата на валидно СУМПС обвиняемият продължавал да управлява автомобил, като понякога ползвал автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег.№ ***, притежаван от неговият колега Е. Д.. Регистрацията на този автомобил, считано от 26.06.2018 г., била служебно прекратена от ОД МВР – Бургас на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП – тъй като в двумесечен срок от прехвърлянето на собствеността върху посоченото превозно средство, от страна на новия собственик не били предприети действия по регистрацията му. Ето защо след 26.06.2018 г. и до 02.01.2020 г. включително, регистрацията не била възстановена, а самото превозното средство се явявало 3 нерегистрирано по надлежния ред. Поради тази причина нерегистрираният автомобил не следвало да се движи по пътищата в страната.

На 19.12.2019 г. в гр. Бургас, обвиняемият С. М. бил спрян за проверка от полицейски служители докато управлявал горепосоченото превозно средство. След извършени служебни справки, проверяващите полицаи констатирали, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, като разяснили на М. причината, поради която превозното средство се счита за нерегистрирано. На обвиняемия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 692683 за допуснато нарушение на чл.140 от ЗДвП. Актът бил предявен на М. и му бил връчен препис от документа.

На 02.01.2020 г. в гр. Бургас обвиняемият С. М. отново управлявал процесния нерегистриран автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № ***, като се придвижвал с него по ул. “Александър Георгиев – Коджакафалията“.

По същото време свидетелите В. С. и А. И. – полицейски служители в ОД МВР-Бургас, които били в този момент на работа съгласно утвърден график, забелязали процесния автомобил да се приближава към тях. Решили да извършват проверка на документите на водача и на превозното средство.

По време на проверката, въз основа на представените от водача документи, полицаите установили, че процесния автомобил се управлява от обвиняемия С. М.. Полицейските служители констатирали още, че управляваният от М. лек автомобил не е регистриран по законоустановения ред, доколкото регистрацията му била прекратена по-рано във времето.

Предвид констатираното нарушение на разпоредби от ЗДвП - чл. 140 и упражнявайки правомощията си, свидетелят В. С. съставил срещу обвиняемия С. М. АУАН № 660378.

Гореизложената фактическа обстановка, възприета от настоящия съд за относима и достатъчна за решаването на правния спор, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите В. С. (л. 25 от ДП), А. И. (л. 26 от ДП) и Д. А. (л. 27 от ДП); частичните обяснения на обвиняемия; приобщените към доказателствата по делото писмени доказателства и доказателствени средства, включително АУАН, справки за регистрация на МПС, за нарушител-водач, за съдимост на обвиняемия и пр. (л. л. 28-40 и 4244 от ДП, л. л. 19-21 от първоинстанционното дело).

4

Въззивният съд сам извърши анализ оценка на доказателствените материали по делото и намери за правилно установени възприетите от първостепенния съд фактически положения. Фактическата обстановка, посочена в мотивите на обжалвания съдебен акт, която като цяло (досежно съставомерните факти и обстоятелства) се припокрива с възприетата от настоящия въззивен съдебен състав, е изведена от първоинстанционният съд от същите доказателствени източници, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателствени материали районният съд не е допуснал логически грешки. Ето защо, може да се направи категоричния извод, че обжалваният съдебен акт не е необоснован. Доколкото първоинстанционното съдебно производство се е развило по реда на глава ХХVІІІ от НПК, решаващият съд правилно е съобразил, че следва да преценява само събраните в досъдебното производство доказателствени материали и да решава делото в рамките на фактическите положения, изложени в мотивите на прокурорското постановление, с което обвиняемият е предаден на съд.

Правилно установените фактически положения са позволили на първоинстанционният съд да направи законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната деятелност на обвиняемия С. М. М., както и правилно да квалифицира извършеното от него деяние като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Както правилно е посочил районният съд, редът за регистрация на моторните превозни средства е уреден в чл. 140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 140, ал.

1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, т.е. движението по пътищата е допустимо единствено при кумулативното наличие и на двете предпоставки, посочени в закона.

От събраната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че на инкриминираната дата 02.01.2020 г. обвиняемият е 5 управлявал в гр. Бургас лек автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с регистрационни табели ****, като в същият ден е бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Бургас, след което спрямо него е бил издаден АУАН за допуснато нарушение на чл. 140 от ЗДвП. Установява се още, че управляваният от М. лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, тъй като същият не е бил регистриран от новия му собственик – лицето Е. Д., в указания от чл.143, ал.15 от ЗДвП двумесечен срок от придобиването му. Тези обстоятелства се установяват както от свидетелските показания, така и от обясненията на обвиняемия, а и най-вече от приложения по делото АУАН № 660378, в който са отразени тези обстоятелства и приложените по делото служебни справки от служба „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. Тези безспорно установени обстоятелства, които не се и оспорват от обвиняемия и неговия защитник, са достатъчни за да се направи извод, че с деянието си М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което е привлечен като обвиняем – чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Възраженията на защитата са свързани преди всичко със съставомерността на деянието от субективна страна. Възразява се, че обвиняемият М. не е собственик на превозното средство и поради това не е знаел, а и не е бил длъжен да знае, че управляваният от него лек автомобил е с прекратена регистрация. Като допълнителен аргумент в тази насока се посочва и наличието на регистрационни табели на автомобила и свидетелство за неговата регистрация, които би трябвало, според защитата, да са били отнети, щом МПС-то е с прекратена регистрация.