Решение № 138 от 22.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Плевен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. В. Н. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600265 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XIX от НПК.

Образувано е на основание постъпила въззивна жалба, депозирана от Я.

Х. П., ЕГН: ********** чрез защитника му адв. И. В. от АК-Плевен срещу Присъда №37/17.09.2025г., постановена по НОХД №20/2023г. по описа на РСЧервен бряг.

С обжалваната присъда Районен съд-Червен бряг е признал подсъдимия Я. Х. П. – роден на **.**.**** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН:********** за виновен в това, че на 13.08.2022 г. около 18:15 часа в с.

***, област Плевен, на кръстовището образувано от улиците „***“ и „***“ управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220“ с регистрационен номер№ **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно 1,74 промила, установена по надлежен начин с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабричен № 0767, в съответствие с изискванията на наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, след като е осъден с влязло в сила на 30.10.2019г. определение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД № 290/2019 г. по описа на РП-Червен бряг за реализирано престъпление – по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК го осъдил на една година и пет месеца 1 лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 343г , ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимия Я. Х. П. – роден на **.**.**** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание от девет месеца лишаване от свобода по НОХД № 290/2019г. по описа на ЧРС на Я. Х. П. – роден на **.**.**** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН: **********, което да се изтърпи отделно, при първоначален общ режим.

В депозираната въззивна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Въззивният жалбоподател сочи, че не са налице убедителни свидетелски показания, които доказват по несъмнен начин обвинението. Сочи, че са налице доказателства, че не обвиняемият, а друг е управлявал автомобила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Въззивният жалбоподател Я. Х. П., ЕГН: **********, редовно призован, се явява в открито съдебно заседание на въззивната инстанция заедно с процесуалния си представител адв. Г. от АК-Плевен. В хода на съдебните прения процесуалният представител на въззивния жалбоподател поддържа заявеното в депозираната пред настоящия съдебен състав въззивна жалба.

Допълва, че първоинстанционната присъда страна от липса на мотиви, поради което прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В хода на съдебните прения подсъдимият Я. П. заявява, че иска да излезе истината, че не е виновен той за деянието.

В правото си на последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При постановяване на атакуваната присъда контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а делото да се върне за ново 2 разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

ВКС на РБ нееднократно е имал повод да се произнесе, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори съдът в присъдата си / в този смисъл са и Решение № 136 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 50/2010 г., I н. о., НК; Решение №109/29.06.2022 по дело №362/2022; Решение №219/16.01.2020 по дело №883/2019 и др./

Не може да има спор, че основни в този смисъл са въпросите, визирани в разпоредбата на чл.102 от НПК, а именно има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е неговата правна квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Не съществува спор в съдебната практика и доктрина, че липсата на мотиви е налице както в хипотезите на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество.

Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

В конкретния случай първоинстанционният съд е възприел за установена фактическа обстановка, която е установил, изцяло кредитирайки свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В.В., Г.П., Ц.Ц., Г.П., А.Д., С.В., Й.Д., А.А., Л.Л., М.Б., Н.Н. и В.П.. които е разпитал устно и непосредствено по време на съдебното следствие.

Съдът декларативно е посочил, че свидетелката Л.Л., която живее на семейни начала с подсъдимия, твърди, че е искала да се учи да управлява автомобил и тя е била водач, а не подсъдимия П.. По-натам първоинстанционният съд е посочил, че в показанията си свидетелите, с изключение на живущата с подсъдимия на семейни начала Л.Л., са абсолютно категорични, че водач на автомобила, създал предпоставки за ПТП е подсъдимия, без да изложи мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката Лалева, която представя друга фактическа обстановка в разпита си. Съдът не е обсъдил и противоречивите показания на свидетелите М.Б. и В.П., които също посочват, че не подсъдимият, а друго лице е управлявало автомобила.

В този смисъл съдът не е извършил необходимия доказателствен анализ, въз основа на който да изведе защо не кредитира показанията на посочената група свидетели, в показанията на които се съдържат данни от съществено значение за правилното решаване на делото. Не става ясно защо, след като съдът е констатирал противоречие в свидетелските показания на свидетелката Лалева, без да посочва, че такова се съдържа и в разпита на други свидетели М.Б. и В.П., същият е дал вяра на тези от тях, които заявяват, че подсъдимият 3 е управлявал автомобила, като е игнорирал останалите показания, в които се съдържат различни от тези данни.

По този начин съдът е демонстрирал избирателен подход при оценката на доказателствените средства, като е приел, че престъплението е доказано, изграждайки този свой извод само въз основа на една група свидетелски показания, игнорирайки тези, депозирани от свидетелите Л.Л., М.Б. и В.П., без да излага мотиви по същество, с които да отстрани констатираното противоречие. Посочените източници очертават хронология, която следва да бъде обсъдена от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, за да се установи кой е управлявал автомобила, като, ако съдът не кредитира дадени доказателства, да изложи мотиви защо счита, че същите не следва да се кредитират.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че без да бъдат отстранени противоречията и неяснотите, свързани с това кой е управлявал процесния автомобил, не е възможно да се извърши надлежна и правилна преценка досежно това извършено ли е деяние, който пропуск не би могъл да бъде отстранен от въззивната инстанция.

С оглед изложеното, се налага извода, че доказателствената дейност на първоинстанционния съд и мотивирането на обжалваната присъда не отговарят на посочените изисквания, поради липса на надлежен доказателствен анализ, поради което е налице процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2, предл.1 от НПК, предпоставящо претендираното в жалбата отменително основание и налагащо атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда №37/17.09.2025г., постановена по НОХД №20/2023г. по описа на РС-Червен бряг.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5