Решение № 3007 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330105160 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. Б., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 00694749, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 786,20 евро/ 1537,67 лева, която представлява платена при изначална липса на основание по недействителен Договор за потребителски паричен кредит № **** от 04.09.2019 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, чийто правоприемник е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2025 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски паричен кредит № **** от 04.09.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по силата на който получил в заем сума в размер на 2 000 лева, която следвало да бъде върната за срок от 30 месеца. По договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 33,64 %, както и годишен процент на разходите от 43,70 %.

Съгласно параметрите и условията на процесния договор ищецът дължал застрахователна премия в размер на 336 лева, както и такса ангажимент в размер на 70 лева.

Така общо дължимата по договора за кредит сума възлизала на 3 364,20 лева.

Ищецът твърди, че общата сума, която е погасена по процесния договор е в размер на 3 364,20 лв., погасен на тридесет вноски, всяка по 112,14 лв. в периода 20.10.2019 г. – 20.03.2022 г. Твърди се, че сумата от 1537,67 лева се явява недължимо платена от ищеца, доколкото е платена над главницата по процесния договор за кредит / в хода на производството, според ищеца, е установено че реално получената главница по заема е в размер на 1 826,53 лева/, като се излагат подробни съображения в насока недействителност на същия.

1

Твърди се, че процесният договор е сключен с потребител и отношенията между страните се уреждат от ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били посочени условията за прилагане на лихвения процент по договора, липсвала база, върху която същият се начислява – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; липсвало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, което съществено ограничавало правата на потребителя.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния процент на разходите, като липсвала яснота как е формиран същия. Не ставало ясно и дали в ГПР за включени посочените в договора за кредит застрахователна премия и такса ангажимент, за които ищецът твърди, че не са включени в ГПР по договора. Според ищеца, кредитополучателят по процесното правоотношение се поставял в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, което противоречало на чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в българското законодателство чрез ЗПК. Предвид изложените съображения счита, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което дължи само чистата стойност на заема. Ангажира доказателства. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Юробанк България“ АД, с който излага съображения, че исковата молба е нередовна и неоснователна.

Излага съображения, че исковата молба по настоящото дело е подадена на 18.03.2025 г., а кредитът е бил предсрочно погасен на 28.02.2020 г., като междувременно не били извършвани действия по прекъсване на давността за претендираните суми, поради което твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземането.

Ответникът излага съображения, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото ищецът не е посочил изрично какво представлява претендираната сума. По отношение на цената на иска сочи, че чистата стойност на кредита възлизала на 2000 лв., която в случай че договорът се обяви за недействителен, потребителят трябвало да върне на кредитора, като твърди, че лихвите и другите разходи по кредита, които са надплатени са в размер на 387,23 лева, а не посочените и претендирани с исковата молба 1537,67 лева. Твърди, че тъй като кредитът е предсрочно погасен на 28.02.2020 г., то внесените суми от ищеца били на обща стойност от 2387,23 лв., поради което и надплатена се явявала сумата от 387,23 лева и включвала такса ангажимент, застрахователни премии и възнаградителна лихва. Твърди, че са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК по отношение на вид, формат и размер на шрифта на договора. Неоснователни били доводите на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като от параметрите на кредита и от погасителния план било видно, че възнаградителната лихва се начислява за времето, в което е дължима главницата – 30 месеца, както и се начислява единствено върху нея. Възнаградителната лихва била част от ГПР, в договора била посочена общата стойност на плащанията, като с пресмятане можело кредитополучателят да изчисли общия размер на възнаградителната лихва. Изтъква се, че на ищеца бил посочен размерът на ГПР, общата дължима сума, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В ГПР се включвала и „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент, като кредиторът я удържал от общия размер на кредита. Стойността, целта и начина на удържане били изрично описани в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Поддържа се, че кредитополучателят бил предварително уведомен за всички разноски по евентуалния кредит, като е имал възможност за преценка дали да встъпи в кредитното правоотношение при предложените му условия. Застрахователната премия не представлявала разход по 2 кредита, не бил отпускан кредит за покупка на застраховка, плащането на застрахователната премия не се финансирало от сключения договор. По желание на клиента и въз основа на изрично изразено от него съгласие бил сключен договор за застрахователно посредничество с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, в качеството му на лицензиран застрахователен посредник и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. Сочи се, че в договора се предвижда ред за заплащане на застрахователната премия като възнаграждение за застрахователите за осигурената от тях закрила, а не задължение за потребителя да сключи застраховка. Освен това на потребителя бил предоставен и Информационен документ относно застрахователния продукт, който съдържал подробни и ясни данни относно характера, покритите рискове, ограничения и т.н. по застраховката. Твърди, че елементите на всяка погасителна вноска по процесния договор са ясно описани в краузите на чл. 2 и чл. 3, а в чл. 7 било разписано, че месечните плащания ще покриват компонентите на задължението в последователност разноск, лихва, главница. Според ответника, невярно било твърдението на ищеца, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като съгласно договора, кредитополучателят можел по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи плащания. В заключение, заявява, че в договора за потребителски кредит са спазени всички законови изисквания – изготвен бил на разбираем език, съдържал ГПР по кредита, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В договора била означена дата и място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; бил изготвен и погасителен план с точни дати за погасяване на вноските, в които бил включен посоченият фиксиран лихвен процент. Лихвата била възнаградителна за целия срок на издължаване, като поради всичко изложено, процесният договор за потребителски кредит не противоречал на закона, нито го заобикалял и не накърнявал добрите нрави. Поради изложеното се иска да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С Определение № 7919/17.06.2025г. на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца Х. С. Б. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е сключен Договор за потребителски паричен кредит № **** от 04.09.2019 г.

Видно от изходящо от ответника удостоверение за изплатен кредит размерът на усвоената от ищеца главница по процесния договор за потребителски паричен кредит възлиза на сумата от 1 826.53 лева, ГПР е в размер на 43.70%, ГЛП в размер на 33,64%, застрахователна премия от 336 лева и таксов ангажимент от 70 лева. Към 28.02.2020г. ищецът изцяло е погасил всички задължения по договора за кредит и е изплатил общо сума в размер на 3364,20 лева като разликата между сумата над чистата стойност на главницата и общо платеното по договора възлиза на 1537,67 лева, което е потвърдено от съдебносчетоводната експертиза с вещо лице К.И.. Отново според вещото лице застраховката „Защита на плащанията“ представлява съществен разход по кредита, който увеличава значително неговата крайна цена. Включването на застрахователната премия в погасителните вноски води до увеличаване на реалния годишен процент на разходите и 3 съответно до по-висока действителна цена на кредита за потребителя. Застрахователната премия в размер на 336,00 лв. представлява значителен разход по кредита и оказва съществено влияние върху неговото оскъпяване, като допринася за увеличаването на действителния годишен процент на разходите до приблизително 55 - 60 %.

Следователно, кредитът представен с ГПР 43,70%, а реално възлиза на над 55% означава, че цената на кредита не е ясно представена на потребителя. В тази връзка от погасителния план е установено, че застраховката е включена в месечната погасителна вноска, което означава, че тя представлява разход по кредита за потребителя. Констатирано е още от вещото лице че при изчисляване на ГПР съгласно формулата от Приложение №1 към Закона за потребителския кредит, като се използват реалните параметри на кредита, реалният ГПР е приблизително 55 % с включена застрахователна премия, а ако се отчете удържаната такса „ангажимент“, реалният ГПР достига приблизително 60 % при което и действителната цена на кредита е по-висока от обявената в договора като разминаването е с близо 16%.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.