Определение № 9951 от 02.08.2019, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….. гр. Варна, 02.08.2019г.

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8175 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на „Ш.“ АД срещу „Т.е.т.1“ ЕООД, за присъждане на парична сума за извършени услуги (превози).

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, към който са приложени доказателства за погасяване на задълженията, чрез плащане, което е извършено в хода на делото. Самият ответник посочва това в отговора.

При предоставената му възможност за становище ищецът признава, че е получено от него пълно погасяване на задълженията, чрез плащане, извършено в хода на делото. Но, както и в исковата молба, претендира съдебни разноски.

За да се произнесе съдът намира следното:

При предявяване на исковете несъмнено е съществувал правен интерес от тях, с оглед спора за дължимостта или не на исковите вземания. С плащането в хода на разглеждане на делото от ответника, което изрично е прието от ищеца, за погасяващо задълженията, очевидно материалноправния спор между страните е отпаднал, а с това и интересът от делото. При изцяло удовлетворен кредитор да се продължи съдопроизводството е безпредметно. Ето защо съдът преценява, че към настоящия момент производството по предявения осъдителен иск следва да бъде прекратено, поради отпадането на интереса от него с полученото плащане.

От друга страна в чл.78, ал.2 от ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл.78, ал.6 ГПК. Ето защо във всички случаи, когато делото е решено в полза на ищеца или е прекратено поради изпълнение на възведеното пред съда защитимо материално право в хода на делото, ответникът следва да понесе разноските в процеса, след като преди предявяване на иска той не е погасил задължението си доброволно. На още по – силно основание изложеното е валидно в случаите на спорни парични задължения, чиято изискуемост е настъпила преди образуване на делото и които въпреки това са платени от ответника едва след сезиране на съда. Защото във всички тези случаи ответникът с извънпроцесуалното си поведение е станал повод за образуването на делото. А стриктното и буквално позоваване на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не може да разколебае този извод, без да се държи сметка за реалните причини за прекратяването на делото в хода на развитието му (така и Определение от 19.07.2016г. по ч.гр.д. №1340/2016г. на ВОС и други).

По тези причини в случая, след прекратяването на делото, на ищеца ще се следва присъждане на разноски – 738.08лв. за държавна такса и 1484.00лв. за адвокатски хонорар за защита на ищеца по делото.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8175 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК и по арг. от чл.235, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА

„Т.е.т.1“ ЕООД, ЕИК203082104, да заплати на „Ш.“ АД, ЕИК127018632, сумата общо 2222.08лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………