Решение № 345 от 14.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. гр. Димитровград, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101378 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Василеви и Сие-Г“ ООД срещу „Лео Експрес“ ЕООД, в която е отправено искане до съда за осъждане на ответника да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 6849,16 лева, представляваща цена за доставка на пликове за товарителници и стикери /сзл чупливо/, за което са издадени фактура № 51133/08.12.2022 г. на стойност 3586,40 лева с включен ДДС и фактура № 51586/10.02.2023 г. на стойност 3262,76 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е бил в търговски отношения с дружествотоответник. Поддържа, че във връзка с извършена доставка на товарителници и стикери /сзл чупливо/ от страна на ищеца са издадени фактура № 51133/08.12.2022 г. на стойност 3586,40 лева с включен ДДС и фактура № 51586/10.02.2023 г. на стойност 3262,76 лева. Сочи, че дружеството-ищец е начислило и заплатило в полза на държавния бюджет дължимия ДДС, а от своя страна дружеството-ответник е осчетоводило посочените фактури и е ползвало данъчен кредит. Твърди, че във връзка с липсата на плащане по фактурите е образувано ч.гр.д. № 663/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, по което е поискано допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор на Б. сметка на ответника в „Юробанк България“ АД.

Поддържа и че към датата на предявяване на иска задължението по процесните фактури не е заплатено от дружеството – ответник. Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва обстоятелството, че има незаплатени задължения по посочените от ищеца фактури. Посочва, че с оглед статута на дружеството и 1 обстоятелството, че същото е спряло извършването на търговска дейност, не е в състояние да изплати процесните суми преди осребряване на наличното имущество. Заявява желание за сключване на спогодба. Оспорва претенцията за заплащане на разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя доказателства.

Ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. С. Б., в съдебно заседание поддържа иска, като моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид направеното от ответника признание на иска.

Претендира разноски. Не поддържа искането си за присъждане на разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 663/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. М. К., ответникът поддържа депозирания отговор. Не оспорва твърденията на ищеца, като посочва, че задължението е такова, каквото се претендира. Не възразява срещу претендираните от ищеца разноски, съгласно представения в съдебното заседание списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Съгласно нормата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът се произнася с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В настоящия случай съдът констатира, че ответникът не оспорва фактическите обстоятелства, изложени от ищеца в исковата молба и признавайки иска заявява, че правното твърдение на ищеца съответства на действителното положение, доколкото с отговора на исковата молба, както и в проведеното открито съдебно заседание по делото, ответникът не оспорва, че дължи на ищеца посочената от последния сума на твърдяното от него основание. На следващо място, съдът намира, че отсъстват отрицателните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК.

В изложения контекст, съдът намира, че следва да уважи предявения иск за осъждане на ответника да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 6849,16 лева, представляваща цена за доставка на пликове за товарителници и стикери /сзл чупливо/, за което са издадени фактура № 51133/08.12.2022 г. на стойност 3586,40 лева с включен ДДС и фактура № 51586/10.02.2023 г. на стойност 3262,76 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателно изплащане на вземането.

По отношение на сторените по делото разноски, при съобразяване становището на процесуалните представители на страните и предвид представения списък с разноски, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следа да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2

273,97 лева, представляваща заплатена държавна такса в исковото производство, както и сума в размер на 1100 лева, представляваща заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат.

На основание т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски, сторени от страната в обезпечителното производство, доколкото тази отговорност се реализира при постановяване на решение, с което се решава спорът по същество и то съобразно неговия изход. В този смисъл и предвид изявлението на ищеца, че не поддържа искането си за присъждане на разноски, сторени в обезпечителното производство, за адвокатско възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сума в размер на 40,00 лева, представляваща държавна такса, заплатена по ч.гр.д. № 663/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК 126633551, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. „Владимир Поптомов“ № 34, да заплати в полза на „Василеви и СИЕ-Г“ ООД, ЕИК 101793726, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 2, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, сума в размер на 6849,16 лева, представляваща цена за доставка на пликове за товарителници и стикери /сзл чупливо/, за което са издадени фактура № 51133/08.12.2022 г. на стойност 3586,40 лева с включен ДДС и фактура № 51586/10.02.2023 г. на стойност 3262,76 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК 126633551, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. „Владимир Поптомов“ № 34, да заплати в полза на „Василеви и СИЕ-Г“ ООД, ЕИК 101793726, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1373,97 лева – разноски в исковото производство, от които 273,97 лева за заплатена от ищеца държавна такса и 1100 лева за възнаграждение за един адвокат, както и сума в размер на 40,00 лева – разноски в обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 3