Определение № 517 от 28.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Ловеч, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500248 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.1, вр.с чл.129,ал.3 и чл.215 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Т. Х. М. от гр.Ловеч,чрез адв.К.-ЛАК, срещу Определение №184/04.03.2025г.,пост. по гр.д. №895/2024г., по описа на РС-Тетевен. Счита,че е незаконосъобразно в частта,в която съдът приема,че М. Х. е от категорията на необходим другар в процеса и участието е условие за допустимостта на процеса.Възразява,че ищецът е този,който търси защита на правата си пред съда.Съобразно с диспозитивното начало ищецът въвежда предмета на спора,правните му твърдения,той очертава спорното право и петитума на иска.Защитата зависи от неговата воля.Негова е преценката частична или пълна защита да претендира,както и дали и кога да се откаже от висящността на спора.Частичният отказ от иска е изявление на ищеца,с което го десезира,като не поддържа иска в определената част..Счита,че при такова изявление от ищеца съдът следва без да изисква съгласието на другата страна,за прекрати в съответната част производството.С частичния отказа от иска ищецът намалява обема на търсената защита. Счита,че ответникът няма правен интерес от продължаване на производството, защото с направения то ищеца отказ би получил всички последици, които би получил и при отхвърляне на иска. Твърди,че по презумпция отказът от иск е действие,което е в полза,а не е във вреда за ответника-в случая М. Х.. Позовава се на ТРеш.№4/23.11.2022г.на ОСГТК на ВКС.

Моли да се отмени обжалваното определение и делото с върне за продължаване на съдопроизводствените действия между страните Т. Х. М. и Т. А. Х.,получили правата си по завещание от Хр.Л.Ст.,с петитум,както е посочен в исковата молба и молбата от 13.02.2025г.по делото.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за обжалвания съдебен акт на 17.03.2025г.,а частната жалба е подадена на 21.03.2025г.-т.е. при спазване на законовия срок. Подадена от надлежна страна и 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По основателността.

РС-Тетевен е сезиран с искова молба от Т. Х. М. от гр.Ловеч,срещу Т. А. Х. и М. А. Х. от гр.В.,с посочено правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът излага хронологията на придобиване на наследствен имот и твърди,че притежава 3/8 ид.ч.в него. Излага,че спорният имот в с.Гл.,Лов.област, е придобит от дядо й- М.П.Ст.-поч.на 23.121984г.,закупен с Нотариален акт №110,т.І,д.№192/1958г.,заедно със съпругата му Хр.Л.Ст.(поч.на 10.05.2011г.). След смъртта на М.Ст. собствеността върху имота преминава върху съпругата му Хр.Ст.-3/4 ид.ч. и дъщеря им П.М.В.-1/4 ид.ч.

Със саморъчно завещание от 1996г.,обявено с Протокол от 30.11.2011г.на съдията по вписванията при СВп-Тетевен, Хр.Л.Ст. се разпорежда с имуществото си(движимо и недвижимо) в полза на внучките й Т. Х. М. и Т. А. Х..След смъртта на наследодателите имотът е предеклариран и наследниците по закон плащат своите задължения.Между страните няма разногласия по отношение правата,всяка знае и уважава правата на останалите, владее своята част,а на останалите е държател.

Обяснява,че на 03.10.2021г. починала П.М.В. и е оставила за наследници дъщерите сиТ. Х. М., М. А. Х. и Т. А. Х.,които наследяват и ¼ ид.ч.,или по 1/12 части от този имот. В проведено производство по чл.51 от ЗНасл. Т. М. и Т. Х. изрично се отказали от наследството на майка им П.В.. Отказът е вписан в нарочната Книгата на РС-Тетевен.Наследникът М. А. Х. не се е явила и не е заявила становището си в производството по чл.51 от ЗН.

Ответникът Т. А. Х. се е снабдила с Нотариален акт за собственост с №168,т.І,рег.

№711,н.д.№133/2024г. от 11.05.2024г.,с който е призната за собственик на целия имот,на основание наследство и давностно владение.

Ищецът оспорва правата на Т. А. Х. в спорния имот, до размера на нейните части-3/8 ид.ч. Моли да се постанови решение,с което да се признае за установено по отношение на Т. А. Х. и М. А. Х., че е собственик по завещание, наследство и давностно владение на 3/8 ид.ч. от спорния имот. Моли отв.Т. А. Х. да се осъди да й отстъпи владението върху тази част и отстъпи правото на собственост. Моли по реда на чл.537,ал.2 от ГПК да се отмени издаденият Нотариален акт за собственост с №168,т.І,рег.№711,н.д.№133/2024г. от 11.05.2024г.,до размера на уважения иск,а именно 3/8 ид.ч. Моли исковата молба да се счита и за нотариална покана към Т. А. Х.,с искане да й заплаща наем от получаване на исковата молба до предаване на собствеността върху имота,в размер на 300лв. месечно ,със законната лихва за просрочие.

Към исковата молба ищецът е представила доказателства за наследственото правоприемство и за придобиване на имота,както са описани в изложението.

Съобщението по реда на чл.131 от ГПК до М. А. Х. не е връчено,тъй като не е открита на посочения адрес, установен от служебната справка за постоянен и настоящ адрес.

С Разпореждане №3515/18.12.2024г. съдът е указал на ищеца необходимостта от назначаване на особен представител на отв.М. Х. по реда на чл.47,ал.6 от ГПК,като я е задължил да внесе депозит от 800лв.по сметката на съда.По молба на ищеца и по реда на чл.63 от ГПК е продължен срокът за внасяне на депозита.

С Молба с вх.№530/23.01.2025г. пълномощникът на ищеца-адв.К. е заявила,че няма да заплаща определения депозит за особен представител и желае производството да продължи между страните Т. Х. М. и Т. А. Х..

2

С Разпореждане №453/05.02.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца производството да продължи без М. Х.,разяснил е че е налице необходимо другарство между трите,поради което следва да участват заедно и е дал последна възможност за внасяне на хонорара.

С Молба с вх.№1098/13.02.2025г. Т. М.,чрез пълномощника й адв.К., е заявила,че се отказва от претенциите си към М. А. Х. и десезира съда с иска си спрямо нея.Моли да се постанови решение,с което да се признае за установено, че е собственик по завещание,наследство и давностно владение на 3/8 ид.ч.от спорния имот,като ответникът Т. А. Х. се осъди да й отстъпи собствеността и владението върху тези част,както и да се отмени издаденият нотариален акт да размера на тези нейни идеални части.

С обжалваното Определение №184/04.03.2025г. РС-Тетевен е приел,че ищецът не е изпълнила указания,въпреки дадените й разяснения за необходимостта в производството да участва и М. А. Х..По реда на чл.129,ал.3 от ГПК съдът е прекратил производството и върнал исковата молба.

При описаната фактическа обстановка и заявени претенции от ищеца, съставът намира,че съдът е сезиран с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, предявен от Т. Х. М. срещу Т. А.

Х. и М. А. Х., с искане да бъдат установени правата й на собственик в имота- в размер на 3/8 ид.ч., да й предаде собствеността и владението върху тях, както и последицата по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на съставения констативен нотариален акт в оспорваната част.

Спорът е кои са надлежните страни,които следва да участват,за да се гарантира допустимостта на производството и на съдебния акт.

Ищецът твърди,че е собственик по силата на завещанието на баба й Хр.Л.Ст.,което е учредило права в имота на нея и сестра й Т. А. Х.. За третата им сестра М. А. Х. сочи,че не участва в съсобствеността тъй като не е заявила в производството по чл.51 от ЗН своевременно приема ли наследството на майка им П.М.В.-по отношение на останалата ¼ ид.ч.от имота и така е загубила правата си там. Затова, макар първоначално да е ангажирала като ответник, в последствие е заявила отказ от иска си срещу нея.Твърденията на ищеца са,че с издадения констативен нотариален акт отв.Т. А. Х. оспорва правата й в имота и й пречи да ги упражнява. Затова към ответника е предявила и претенция за заплащане на месечен наем, като обезщетение за ползите, от които е лишена.

Съставът намира,че при предявен ревандикационен иск пасивно легитимирано е лицето, което е отнело владението от ищеца(собственик или съсобственик) и му пречи да упражнява правата си в пълнота. Ищецът има правен интерес да търси защита само срещу лицето,което оспорва правата му. Възможно е това да е само един от съсобствениците-този,който оспорва правата на ищеца и само спрямо него е налице правен интерес от ревандикационна защита,като установи със силата на присъдено нещо правата си на собственик,съотв.-изисква те да се зачитат и да се осигури реалното им упражняване(с осъдителната част). Дори и да има и други съсобственици,ако те не оспорват правото му на собственост-спрямо тях не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.108 от ЗС. Съсобствениците са обикновени другари,тъй като извън общите факти могат да имат и различно материално правно положение-с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти- по завещание, наследство по закон, придобивна давност и т.н.

Тук ищецът е насочила защитата си срещу другия съсобственик,която с действията си й пречи да упражнява правата в съсобствения имот. Защитата е срещу Т. А. Х.,която с издадения 3 констативен нотариален акт накърнява правата й в имота(твърдейки,че го е придобила в изключителна собственост).Това предопределя правния интерес на Т. Х. М. да установи спрямо Т.

А. Х. своите права в съсобствения имот.

Интерес спрямо М. Х. не е налице,тъй като не се твърди тя да оспорва правото й на собственост.

Освен това и не става ясно дали изобщо тя участва като съсобственик. Макар и да са заявени от ищеца,съобразявани и от съда, липсват доказателства по изявлението за проведено производство по чл.51 от ЗН,в което тя да е пропуснала да упражни правото си да приеме наследството от майка им П.М.В.. Този факт е останал неизяснен от съда,но и той не е нужен тук при заявените факти и обстоятелства, а именно оспорване на правото на собственост в посочените идеални част чрез издадения констативен нотариален акт,с който се легитимира за изключителен собственик,съотв. елиминира правата на Т. М..

По изложените съображения съставът намира,че с оглед предявения ревандикационен иск не е налице задължително необходимо другарство и неправилно съдът е изискал участието и на М. А. Х.. Следва да се отмени определението за прекратяване на производството и същото да продължи с участието на Т. Х. М.-ищец и Т. А. Х.-ответник. Цитираното ТРеш.

№7/13.01.2023г.,пост.по т.д.№7/2020г.на ОСГТК на ВКС, е неотносимо,тъй като касае предявен иск за нищожност,в което производство страните са участници в едно правоотношение, което налага и съвместното им участие под формата на задължителни необходими другари.

С оглед заявените в молбата на ищеца с №1098/13.02.2025г. основания за собственост, съставът намира,че по отношение на давностното владение не са изложени никакви факти и обстоятелства, на които се основават тези твърдения-период на упражняване на това владение,с какви действия се е легитимирала и т.н.

Затова

ОС-Ловеч намира,че следва да се отмени

Определение

№184/04.03.2025г.,пост.по гр.д.№895/2024г.на РС-Тетевен,с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129,ал.3 от ГПК и делото се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на претенцииите.

Първоинстанционният съд следва да даде указания към ищеца да заяви фактите и обстоятелствата,на които основава соченото основание „придобивна давност“.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №184/04.03.2025г.,пост. по гр.д.№895/2024г. по описа на РСТетевен, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129,ал.3 от ГПК и ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на претенциите,с изпълнение на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5