Решение № 75 от 11.05.2022, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Девня, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100320 по описа за 2021 година

Производството е за делба във фаза на извършването.

С влязло в сила Решение № 97 от 09.07.2021 г. на РС - Девня e допуснато извършване на съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл.

Варна, одобрена със Заповед N° РД-18- 1898/27.11.2018 г. на изп. директор на АГКК - град София, с площ от 2 038 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма; номер по предходен план 208 в кв.

21, заедно с построените в същото дворно място: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА на два етажа със застроена площ 53 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА на един етаж със застроена площ 61 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ на един етаж със застроена площ 21 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ със застроена площ 36 1 кв. м. представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.

Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна при следните права на съделителите: за С. М.

АНДР., ЕГН: ********** - 1/6 идеални части и за КР. ИЛ. Р., ЕГН:

********** - 5/6 идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС.

Още с исковата молба ищцата С. А. е предявила претенция по чл.

346 от ГПК, с правно основание чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността, за обезщетение за ползване в размер на 100 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, платимо до 10 число на месеца, за който се дължи. В първото по делото с.з. във втората фаза на делбата тази претенция се поддържа от проц. представител на ищцата, който уточнява, че периода, за който се претендира обезщетението за еднолично ползване на делбения имот от ответника е от датата на подаване на исковата молба до влизане в сила на решението.

Ответникът оспорва така предявената претенция по сметки на ищцата, като твърди, че същото е прекалено завишено, а искането за обезщетение за ползване, считано от датата на подаване на исковата молба – неоснователно.

От своя страна ответникът, чрез проц. представител отправя искане с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот, обосновано с твърдения за неподеляемост на имота и липса на друга жилищна собственост за лицето.

Ищецът оспорва наличието на визираните в чл. 349 ал. 2 от ГПК предпоставки за възлагане на делбения имот, като твърди, че ответникът не е придобил имота по наследяване, а по силата на правна сделка, както и че не е доказал, че е живял в имота към датата на откриване на наследството.

В първата фаза на производството по допускане на делбата са представени и приети заверено копие от приходни квитанции №5307001363/16.02.2021 г. и № 5307001364/16.02.2021 г., удостоверяващи плащането на данък сгради и битови отпадъци за земя и сграда в с. Д. за периода от 30.06.2020 г. до 01.11.2021 г.

От Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице издадено от АВ, СВп при РС – Девня се установява, че ответника Кр. Р. не притежава друг имот освен 5/6 ид.части от процесния недвижим имот, придобит чрез правна сделка – дарение.

2

Видно от заключението по назначената съдебно - техническа експертиза, допуснатия до делба имот е реално неподеляем, а пазарната му цена е 45 261 лева. Заключението на СТЕ е оспорено от страна на ищцата в частта му касаеща пазарната цена на ищцата и е направено искане за назначаване на допълнителна СТЕ. В указания срок проц. представител на ищцата не е представил аргументите си за това оспорване и не е уточнил въпросите си към допълнителната СТЕ, поради което такава не е назначена, а изготвеното заключение е прието от съда и се кредитира напълно като обективно и компетентно дадено и изготвено от лице със специални технически познания в областта на строителството и архитектурата.

Видно от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на назначената по искане на ищцата СОЕ е, че средномесечния наем за делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до момента на изготвяне на заключението е 230 лева.

Експертизата изчислява и стойността на наема за делбения имот за периода от 19.03.2021 г. до момента на изготвяне на експертизата – 29.03.2022 г. в размер на 2 835, 90 лева, в това число за дял 1/6 ид. част в размер на 473 лева. В тази му част заключението на СОЕ не се кредитира от съда, тъй като такава задача не е била поставяна на вещото лице.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба, като по волята на един и независимо от волята на другите участници в имуществената общност тя се прекратява. Прекратяването се извършва посредством различни способи: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по 3 възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.

На основание чл. 349 ал. 2 от ГПК е направена претенция от ответника Кр. Р. за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имоти – ПИ с идентификатор ****, находящ се в с. Д., общ. Вълчи дол, обл.

Варна, заедно с построените в него жилищни и нежилищни сгради. Искането за възлагане е депозирано своевременно и е допустимо.

Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността - неподеляемо жилище, съсобствеността върху което е възникнала от наследяване, от друга страна - с изискванията, на които следва да отговаря съделителя с възлагателна претенция - лице, което е придобило правото на собственост върху идеална част от имота по наследство, живяло е в имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище. Целта на разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК е, ако имотът е бил ползван от някой от сънаследниците за задоволяване на жилищните му нужди при откриване на наследството , да не бъде изнасян на публична продан, а да бъде дадена възможност на този сънаследник да го получи в дял.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ответника за възлагане на имота на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, доколкото право на възлагане по има само сънаследник, който е придобил идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК е недопустимо - т. 8 от чл. 349 ал. 2 от ГПК е недопустимо - т. 8 от ТР №1/2004 г. на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.

349 ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.

348 от ГПК. В случая е безспорно установено, че съсобствеността по отношение на 5/6 ид. части на ответника Р. е възникнала въз основа на правна сделка - договор за дарение, доколкото с оглед нормите на чл. 297 и чл. 298 4

ГПК, влязлото в сила решение по първата фаза на делбата е задължително за страните по настоящото дело, както и за настоящия съдебен състав. Ищцта е придобил съсобствеността си върху 1/6 от делбения имот въз основа на наследяване. С оглед на смесената съсобственост възлагателната претенция по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК е неоснователна. Тя е неоснователна и поради обстоятелството, че по никакъв начин ответникът не доказа, че е живял в имота към момента на откриване на наследството. Обстоятелството, че той е заплащал данъци за имота през 2020 г. и 2021 г. и, че не притежава друго жилище не прави претенцията му основателна, тъй като не са налице другите горепосочени кумулативно изискуеми предпоставки.

С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на нподеляемия делбен имот на публична продан.

Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по - малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем /Решение №60/26.07.2010 г. по гр. дело №534/2009 г. на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016 г. по гр. дело №4051/2015 г. на I ГО на ВКС, Решение №83/10.06.2016 г. по гр. дело №6052/2015 г. на I ГО на ВКС, Решение №634/04.10.10 г. по гр. дело №1378/09 г. на І ГО на ВКС/. В случая делбения имот е един, съделителите са двама. Видно от заключението на СТЕ, изготвена от в. лице Д. М., площта на имота и нормите на ЗУТ и Наредба №7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не позволяват реалното му поделяне между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.

Относно претенциите по сметки:

В т. нар. производство по сметки съделителите предявяват искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имотите, предмет на делбата.

Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване - ал. 2 на същия член.

5

Макар и неточно формулирана, става ясно, че претенцията на ищцата представлява искане за заплащане от страна на ответника на обезщетение за еднолично ползване на делбения имот в размер на 100 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до влизане на решението в сила. Претенцията е отправена своевременно, респ. е относима и по нейната основателност съдът дължи произнасяне.

Фактическият състав на обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по ТД № 7/2012 г. , ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл. 31 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

В разглеждания случай по делото е доказано, че по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Варна е налице съсобственост. Несъмнено е също така, че през искови я период съсобствеността по отношение на процесния имот не е била прекратена.

На следващо място трябва да се отбележи, че съгласно нормата н а чл. 31 ал. 2 от ЗС , за да се породи претендираното право следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна.