Решение № 1550 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100507545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение от 14.12.2024 г. по гр.д. №23508/2023 г. на Софийския районен съд, 38 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 7110,14 лв., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно релевираното възражение за местна неподсъдност по чл.108 ал.2 ГПК. Поддържа, че по делото не е установено наличието на валиден застрахователен договор, механизмът на процесното ПТП и вида, и размера на сочените вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и делото да бъде изпратено за разглеждане на компетентния съд, евентуално – да го отмени и да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо поради следното:

В настоящия случай СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпило на 16.09.2022 г. застрахователно събитие в резултат на виновно противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане ел. оборудване в пътен тунел „Кочериново“ на автомагистрала „Струма“.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока за отговор по чл.131 ГПК е релевирал възражение за местна неподсъдност по чл.108 ал.2 ГПК, тъй като процесният пътен участък се намира на територията на Област Кюстендил и спорът е възникнал между ищеца и Областно пътно управление – Кюстендил.

Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.2 ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и 110. Възражение за неподсъдност на делото по чл.108 ал.2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – чл.119 ал.3 ГПК.

В процесния случай ответник по иска е Агенция „Пътна инфраструктура“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към МРРБ – държавна агенция, която агенция има специализирани звена – областни пътни управления, т.е. поделения по смисъла на чл.108 ал.2 ГПК.

Подсъдността по чл.108 ал.2 ГПК е специална и дерогира изборната подсъдност по исковете за непозволено увреждане по чл.105 и чл.115 ГПК. Местната подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК е уредена като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Проверката на местната подсъдност по чл.119 ал.3 ГПК е само в рамките на първоинстанционното производство – до приключване на първото по делото заседание.

Въпросът дали делото е заведено пред местно компетентен съд не може да бъде преразглеждане служебно от въззивната инстанция, с оглед правомощията и по чл.269 ГПК, и дори подсъдността да е била неправилно определена, то тя се стабилизира с приключване на първоинстанционното производство, ако не е било релевирано възражение. Само ако пред първата инстанция е направено възражение за неподсъдност и в жалбата е извършено позоваване на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правилата на чл.108 ал.2 и чл.109 ГПК, то и първоинстанционното решение се явява недопустимо и на основание чл.270 ал.3 изр.2 ГПК въззивният съд разполага с правомощие да обезсили решението и да изпрати делото на съответния местно компетентен съд.

Ето защо, решението на СРС следва да бъде обезсилено в обжалвана част, а делото да бъде изпратено на компетентния районен съд - Районен съд - Дупница, за разглеждане на предявения иск като първа инстанция.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОБЕЗСИЛВА решение №22707/14.12.2024 г., постановено по гр.д. №23508/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, сумата 7110,14 лв., ведно със законната лихва от 03.05.2023 г. до изплащане, и 1725,00 лв. разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената по-горе част и изпраща същото на Районен съд - Дупница съд по компетентност.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3