Решение № 128 от 01.07.2024, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Гражданско дело 247/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Георги Манолов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 128 г***, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20233430100247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1 . Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 200, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от З ЗД от ищеца „М. П. К.“ ЕАД, представлявано от адв. И. Л., за установяване на вземането на ищеца, в качеството поръчител, встъпил в правата на кредитора, предмет н а Заповед № 42/28.02.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47/2023 г. на Районен съд - г*** (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да на ищеца:
1.1. продажна цена (главница) на устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS Gold“ по Договор за продажба на изплащане № 502125236/27.08.2019 г., сключен между „А1 България“ и ответника, възлизаща на 195,50 лв.;
1 . 2 . мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 02.02.2023 г., възлизаща на 42,03 лв.;
1.3. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в Районен съд – Тутракан (06.02.2023 г.) до изплащане на вземането.
1.4. Твърди се, че на 27.08.2019 г. между „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) ЕИК ***** и А. Г. И. е сключен Договор за продажба на изплащане № 502125236. На основание т. 1 и т. 2 от Договор, с неговото подписване купувачът – А.
И., е закупил и е станал собственик на устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS Gold“ със сериен номер *******. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се е задължил да 1 заплати на „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) продажната цена на вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, Договорът е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от същия. Непогасената сума до изтичане срока на Договора в размер на 195,50 лв. е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3 от същия.
1.5. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.б.с.“ АД (понастоящем „М.
П. К.“ ЕАД ЕИК *********) е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от договора „С.б.с.“ АД, в качеството си на поръчител, се е задължило да обезпечи задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД.
1.6. На 21.12.2020 г. поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство „С.б.с.“ АД е заплатило на „А1 България“ ЕАД сумата от 195,50 лв., представляваща дължимата от А. И. по договора за продажба на изплащане сума. Плащането е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя с Приемо-предавателен протокол № 286/10.03.2020 г., съдържащ списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани от ищеца. След извършеното плащане, на основание т. 2.2.5 от договора за поръчителство е съставен Приемо-предавателен протокол № 330/28.01.2021 г.
1.7. До ответника е изпратено уведомление по чл. 146 от ЗЗД за встъпване в дълг, с което длъжникът е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му по договора за продажба на изплащане са прехвърлени към „С.б.с.“ АД.
1.8. На 28.07.2022 г. между „М. П. К.“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който последното дружество е прието като съдлъжник по задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „С.б.с.“ АД и „А1 България“ ЕАД. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника А. И., поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е насочено и към него. Предвид това, че единствено ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, то заповедта за изпълнение не е влязла в сила само спрямо нея.
1.9. Ответникът дължи и лихва за забава, която за периода от датата на плащане на главницата от ищеца (21.12.2020 г.) до 02.02.2023 г. е в размер на 42,03 лв.
2. Ответницата А. Г. И. не е депозирала отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в законоустановения срок. На 15.09.2023 г. същата е получила екземпляр от ИМ и приложените с нея доказателства, ведно с Разпореждане № 721/15.08.2023 г.
От фактическа страна
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 04.09.2013 г. между „Мобилтел” ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) и ответника е подписан Договор за доставка на ЕСУ (л. 86).
4. На 07.11.2014 г. между „Мобилтел” ЕАД и „С.б.с.“ (сега „М. П. К.“ ЕАД) АД е сключен Договор за поръчителство (л. 10). Към договора са сключени множество анекси (л. 21 - 26).
5. На 27.08.2019 г. между „А1 България” ЕАД и ответника е подписан Договор за продажба на изплащане № 502125236/27.08.2019 г. на апарат „ Huawei Y6 2018 DS Gold”, с цена на устройството - 195,50 лв. (л. 89). Устройството е предадено на ответника на същата дата (л. 97).
6 . Н а 28.07.2022 г. между ищеца и „Фонд за гарантиране на вземанията на физически лица” ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг. (л. 44) 7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 134 и сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
II. По основателността на исковете
9 . С Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „С.б.с.“ АД e приело да поръчителства по вземанията на „Мобилтел” срещу абонати по договори за продажба на изплащане (Раздел II, т. 1б).
10. Между „А1 България” ЕАД и ответника сключен е договор за продажба на изплащане № 502125236/27.08.2019 г. на апарат „ Huawei Y6 2018 DS Gold”, по който е възникнало задължението на ответника да заплати цената на устройството - 195,50 лв.
11. Ищецът твърди, че въз основа на сключения договор за поръчителство е 3 заплатил задълженията на ответника по договора за изплащане, в резултат на което за него е възникнало правото на регрес.
12. За да се породи регресното право по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителя следва да е заплатил задължението на кредитора.
13. Въпреки указанията на съда ищецът не е привел доказателства, че именно той е заплатил на стойността на мобилното устройство на „А1 България” ЕАД.
14. СИЕ също не е успяла да установи заплащането на стойността на устройството от ищеца (л. 135, 148).
15. Очевидно стойността на апарата е предмет на фактура № 0651243103/27.08.2019 г. (л. 85). В отговор на направените от съда искания „А1 България” ЕАД е представило 3 различни справки относно погасяването на задълженията на ответника по сключените договори (в които липсва автор). В нито една от представените справки обаче не може да се установи, как е платена стойността на устройството и от кое лице (т. е. как е „закрита” фактурата).
16. Освен това самите справки си противоречат. Така например в справката на л.
155 срещу фактура № 405946827, като начин на плащане е записано „Cash” (т. е. в брой), в справката на л. 156 срещу същата фактура е отбелязано „Bank Transfer” (банков превод).
17. Следователно информацията, предоставена от „А1 България” ЕАД, освен че не удостоверява плащане, извършено от ищеца, е и недостоверна.
1 8 . В тази връзка предявените искове се явяват неоснователени поради недоказаност.
19. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „М. П. К.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************, за установяване на вземанията му в качеството поръчител, встъпил в правата на кредитора, срещу ответника А. Г. И., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *****************; предмет на Заповед № 42/28.02.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47/2023 г. на Районен съд г***, с която на ответника е разпоредено да на ищеца: продажна цена (главница) на устройство „Handset Huawei Y6 2018 DS Gold“ по Договор за продажба на изплащане № 502125236/27.08.2019 г., сключен между „А1 България“ и ответника, възлизаща на 195,50 лв.; мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 4
02.02.2023 г., възлизаща на 42,03 лв.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в Районен съд – Тутракан (06.02.2023 г.) до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се приложи по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5