Акт от 13.01.2021, Административен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш E Н И Е

№ 556

Гр. Перник, 13.01.2021 година.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 360 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адвокат Е.А. от АК В., срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № 20-19249 от 11.03.2020 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Перник, в частта, с която е отказано изменение на кадастралния регистър за неурбанизираната територия на с. В., община Т., област Перник, по отношение на поземлен имот с идентификатор 12 139.80.28, изразяващо се в отстраняване на явна фактическа грешка, касаеща вида на територията, в която попада процесният имот, и състоящо се в промяна на вида на територията от земеделска в урбаниизирана.

В жалбата се излагат съображения, че отказът е незаконосъобразен и немотивиран, постановен е при неизяснена фактическа обстановка, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят твърди, че процесният имот попада в границите на регулационния план на с. В., община Т., област Перник, одобрен през 1911 година, както и че същият е предмет на решение № 46 от 23.08.1990 година на Изпълнителен комитет (ИК) на Софийски областен народен съвет (СОНС), поради което не е налице основание да се счита, че трайното предназначение на територията за процесния имот е земеделска.

В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020 година, жалбоподателят Д.Б.Б., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представени след съдебното заседание писмени бележки, получени на адреса на електронна поща на Административен съд – Перник на 14.12.2014 година, в 16:19 часа, от адвокат Е.М. от АК В., пълномощник на жалбоподателя, жалбата се поддържа по съображенията, изложени в същата, пледира се, че по делото е доказано, че процесният имот почти изцяло попада в границите на урбанизираната територия от момента на приемане на регулационния план на с. В. от 1911 година, както и че същият изцяло попада в обхвата на Околовръстния полигон на населеното място от 1990 година, като в тази връзка се пледира неприложимост на разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), основано в чл. 3, ал. 5 на ППЗОЗЗ. В представени след съдебното заседание писмени бележки с вх. № 3819/16.12.2020 година се претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020 година, ответникът началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и в преклузивния процесуален срок срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот: овощна градина със стопански сгради, находяща се в землището на с. В., община Т., област Перник, в местността „****“, с площ 1.3 дка, категория V-та, въз основа на нотариален акт за дарение ****година (лист 15 от делото).

Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за неурбанизираната територия в землището на с. В., община Т., област Перник е одобрена със заповед № РД-18-527 от 19.10.2017 година на изпълнителния директор на АГКК (ДВ, бр. 90 от 10.11.2017 г.) влязла в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Установява се от писмо на началника на СГКК Перник до директора на ОДЗ Перник (лист 26 от делото), както и от справка на сайта на АГКК (https://kais.cadastre.bg/bg/Map), че в КККР за неурбанизираната територия в землището на с. В., община Т., област Перник, публично достъпни на интернет сайта на АГКК, процесният имот, със стар номер 080028, в кадастралната карта на недвижимите имоти е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ***, а в кадастралния регистър същият е отбелязан с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване – „овощна градина“, с площ 1 145 кв.м.

Установява се от копие на скица от 09.10.2006 година, издадена от Общинска служба по земеделие и гори (лист 17 от делото) за имот с № 080028, с ЕКАТТЕ 12139, община Т., че имотът е записан като собствен на Д.Б., въз основа на нотариален акт ****година, като същият е с площ 1.145 дка, с начин на трайно ползване „овощна градина“.

Със заявление вх. № 01-577155 от 18.12.2019 година

(лист 9 от делото), депозирано пред СГКК Перник, Д.Б.Б. – настоящ жалбоподател е поискала процедиране за изменение на КККР за обект: поземлен имот ***, находящ се в с. В., местността „****“, вид собственост: частна, вид територия: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, с площ 1 145 кв. м., стар номер 080028. Заявлението е придружено от проект за изменение на КККР, с предмет, така както е записано в проекта: „Поправка на КК-***, попълване на стопанска сграда (прилагане на документи за собственост), Идентифициране, с . В., община Т., област Перник.“ Съгласно посочените в обяснителната записка към проекта обхват и цел на същия, проектът се отнася до попълване на КК със сграда и до промяна на начина на трайно ползване, поради явна фактическа грешка в КК – възстановен като земеделска земя.

С писмо изх. № 20-2383 от 15.01.2020 година (лист 26 от делото) началникът на СГКК – Перник е изпратил, на основание чл. 53б, ал. 6 от ЗККИР, така представения проект за изменение на КККР на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Перник, за становище налице ли е основание за така поисканото изменение. Прието от началника на СГКК – Перник, съгласно текста на писмото е, че заявено от Д.Б. е изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на селскостопанска постройка и промяна на територията в урбанизирана, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване.

С писмо изх. № РД-12-03-719-1 от 06.03.2020 година директорът на ОДЗ Перник, е уведомила директора на СГКК Перник, че след извършена проверка в ОСЗ Т., е установено, че дарителят на процесния недвижим имот Н.Н.Д., е заявил през 1992 година за възстановяване правото на собственост на два имота с начин на трайно ползване „овощна градина“ и площи, съответно от 1.000 дка и 0.300 дка, в землището на с. В., като имотите са признати за съществуващи в стари реални граници, представляващи земеделска земя с начин на трайно ползване – овощна градина, какъвто имот и с каквото ползване е и имотът, предмет на нотариалния акт за дарение. Становището на директора на ОДЗ Перник е, че промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, каквато е заявената, се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Правилника за неговото прилагане, а за конкретния имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. В., община Т., няма проведена такава процедура, поради което не е налице основание за промяна на вида на територията.

С писмо изх. № 20-19249 от 11.03.2010 година, предмет на настоящия съдебен контрол, началникът на СГКК Перник, е уведомил Д.Б., че според приложеното към това писмо становище на директор на ОДЗ Перник, не е налице законово основание за промяна на вида на територията. От текста на писмото не може да се изведе еднозначен извод дали това становище се възприема и от директора на СГКК Перник и на какво основание. Писмото е връчено на Д.Б. на 18.03.2020 година.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, извършена от вещото лице инженер А.Ц.. От заключението на експерта по поставените му задачи се установява следното: поземлен имот с идентификатор *** по КККР е частично идентичен с парцел VI-38, кв. 6 от Регулационния план (РП) на с. В. от 1911 година, онагледено в изготвена комбинирана скица; поземлен имот с идентификатор *** по КККР частично попада в РП от 1911 година (урбанизирана територия) и изцяло попада в Околовръстен полигон, одобрен с решение № 46/23.08.1990 година на ИК на СОНС; на място, в имот с идентификатор *** по КККР, има частично останала стара ограда, но същата не е по формата и с границите нито на имот с идентификатор *** по КККР, нито по регулационните граници по РП от 1911 година.

Така даденото заключение настоящият съдебен състав го кредитира, като обективно, кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства и неоспорено от страните.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Обжалваното писмо, съдържащо отказ да се допусне извършването на процедура за изменение на действащата КККР за посочения имот, е постановено от компетентен орган оглед разпоредбата на 51, ал. 2 от ЗКИР. Отказът е в писмена форма, като е мотивиран с препратка към писмото на началника на ОДЗ – Перник, съдържащо становище за липса на законово основание за промяна на вида не територията за процесния имот.

По отношение на спазване на административнопроизводствените правила:

От доказателствата по преписката и делото не става ясно в каква процедура се е произнесъл административният орган.

Производството за изменение на влезлите в сила за неурбанизираната територия на с. В. КККР е инициирано от страна, легитимираща се като собственик на парцел с идентификатор *** по КККР на с. В., по силата на цитирания по – горе нотариален акт за дарение (лист 15 от делото).

По делото не се спори, че процесният имот с идентификатор *** е със стар номер 080028, както и че е вписан в кадастралния регистър за неурбанизираната територия на с. В., община Т., като такъв, попадащ в територия с трайно предназначение – земеделска, и с начин на трайно ползване – овощна градина.

Жалбоподателят, относимо към предмета на делото, е поискал от СГКК Перник изменение на влязлата в сила КККР за неурбанизираната територия на с. В., в частта й за процесния имот, състоящо се промяна на данните в кадастралния регистър за неурбанизираната територия на с. В., съставляващо изменение на данните относно вида на територията, в която имотът попада, а именно – от земеделска в урбанизирана, съответно в начин на трайно ползване „застрояване“. В обяснителната записка към приложения към заявлението проект е посочено, че „третираният обект“ попада в урбанизирана територия, „съгласно план от 1911 година.“ Заявлението, видно от съдържанието на писмото, предмет на настоящия съдебен контрол, е възприето от административния орган като такова за отстраняване на явна фактическа грешка, включително в оспорваната част на писмото, отнасяща се до исканата промяна на територията в урбанизирана, с начин на трайно ползване: застрояване. От доказателствата по преписката също се установява, че административният орган е възприел дадената от заявителя квалификация относно вида на инициираното производство – такова, за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР, чрез изменение на КККР.

В случая не такъв е предметът на депозираното заявление.

Изведено от легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР ЗКИР явна фактическа грешка е такава за граници на поземлените имоти и граници на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти. Явната фактическа грешка представлява несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи от допустимите в наредбата по чл.