Решение № 134 от 20.05.2022, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Гражданско дело 1441/2020
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Мария Атанасова Терзиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Асеновград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20205310101441 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
„Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено вземането му, по отношение на К. Б. П., с посочен адрес за призоваване ***, по заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. 219/2020 г. по описа на АРС, в размер на 10 505.45 евро просрочена и непогасена главница, 1 752.77 евро частична договорна лихва от сумата 9 732.73 евро, дължима договорна лихва, начислена за периода 05.06.2011 г. – 25.08.2019 г., дължима на основание раздел ІІ, т.4 по договора за кредит, просрочена наказателна лихва дължима на основание раздел ІІ, т.10 от договора за кредит за периода 05.03.2010 г. – 03.02.2020 г. включително в размер на 2 196.56 евро, дължими по договор за банков кредит № 006LD-R-000707/30.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.02.2020 г. Твърди, че на 30.07.2009 г. е сключен Договор за банков кредит № 006LD-R-000707/30.07.2009 г. между страните за сумата в размер на 10 660 евро, с краен срок на погасяване на кредита съгласно т.3 от договора до 05.08.2019 г.
Средствата са предоставени на ответника и той е усвоил изцяло кредита на 30.07.2009 г. За обезпечаване на задълженията е сключен договор за поръчителство от 30.07.2009 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна и Т.Н.Г. от друга страна, като поръчител.
Съгласно т.2 от договора за поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Ответникът и поръчителят не са погасили задълженията си към банката и от датата на падежа – 05.08.2019 г. целият кредит е изискуем. Поради непогасяване на задължението банката е подала заявление за издаване заповед за незабавно 1 изпълнение и изпълнителен лист. На основание издадения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело № 749/2020 г. по описа на ЧСИ К.П. срещу ответника и поръчителя. Настоящия иск банката предявява след постъпило възражение от длъжника в заповедното производство. Представя писмени доказателства, претендира за разноски.
Молят да се назначи ССчЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Б. П., в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като от обстоятелствената й част не става ясно на какво правно основание е начислена така наречената „Наказателна лихва“, какъв е нейния размер и за забава на кои плащания е начислена. Освен това не бил посочен периодът за който се претендира заплащането на 10 505.45 евро главница. Твърди, че банката черпи правата си от договора за банков кредит от 30.07.2009 г., по силата на който е получил в заем 10 660 евро, които следвало да върне с договорна лихва до 05.08.2019 г. Освен това твърди, че договорът е недействителен на няколко от основанията посочени в чл.14, ал.1 ЗПК (отм.) – защото банката не е уведомила потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора, защото липсва в договора описание за начина на изчисление на годишния процент на разходите, респективно начина на формиране на общо дължимата сума по кредите. Твърди, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не били включени еднократната такса за разглеждане на искането за кредит, комисионната за управление на кредита и комисионна за ангажимент. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК (отм.), ГПР представлявало общата стойност на кредите за потребителя. Допуснато било и нарушение на закона и договора е недействителен на основание чл.14, ал.1, вр. чл.7, ал.1 т.6 ЗПК (отм.). Освен това договорът бил недействителен, защото липсвали условията за издължаване на кредита, включително за размера броя, периодичността и датите на погасителните вноски, защото в него не били вписани елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисление на ГПР. И тъй като договорът бил недействителен, потребителят връщал единствено заемната сума. Съобразно признанията на банката в представеното извлечение от счетоводни книги, ответникът е заплатил по кредита 11 215.43 евро, заемната сума е покрита и искът като неоснователен би следвало изцяло да се отхвърли. Твърди, че е недействителна клауза предвидената в договора възнаградителна лихва. Към момента на сключване на договора размерът на възнаградителната лихва е 16,5 %. Не било описано какво представлява този базов лихвен процент. Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което води до недействителност. Единствено оставал приложим лихвения процент уговорен към момента на сключване на договора. Освен това твърдят, че исковата претенция е частично погасена по давност. В исковата молба не бил посочен периодът за начисляване на просрочената главница, поради което не може да посочи конкретен период, през който поради погасяването си по давност искът е неоснователен.
Посочва, че всички дължими главници, начислени пет години преди входиране на заявлението п чл.417 от ГПК, т.е. преди 03.02.2015 г. са погасени по давност. Претенциите за заплащането на двете лихви – договорна и наказателна също са погасени по давност.
Погасени били начислените лихви преди 03.02.2017 г. Ето защо молят да се отхвърли 2 исковата претенция. Молят същата да бъде прихвана от претендираната главница от 10 505.45 евро. Поставят допълнителни задачи към исканата от ищеца ССчЕ. Ангажират доказателства молят да се присъди адвокатско възнаграждение и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По приложеното частно гражданско дело № 219/2020 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено длъжниците К. Б. П. и Т.Н.Г. да заплатят солидарно на заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 10 505.45 евро главница, 9 732.73 евро просрочена договорна лихва и 2 196.56 евро просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2020 г. до окончателното им заплащане. Ответницата К. Б. П. (Спасова) е подали възражение срещу нея, като настоящият иск за установяване на вземането е предявен в предвидения в закона срок, поради което е допустим.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за банков кредит № 006LD-R-000707/30.07.2009 г., по силата на който банката е предоставила на ответника К.П. сумата от 10 660 евро, с краен срок на погасяване на кредита съгласно т.3 от договора до 05.08.2019 г. Средствата са предоставени на ответника и той е усвоил изцяло кредита на 30.07.2009 г. За обезпечаване на задълженията е сключен договор за поръчителство от 30.07.2009 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна и Т.Н.Г. от друга страна, като поръчител. Съгласно т.2 от договора за поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Ответникът и поръчителят не са погасили задълженията си към банката и от датата на падежа – 05.09.2019 г. целият кредит е изискуем. Към Договора са приложени: Погасителен план, Договор за поръчителство, Общи условия, Извлечение от счетоводните книги на ищеца,
От приетото заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице И.С., неоспорено от страните което съдът кредитира се установява, че по договор за кредит № 006LD-R-0007/30.07.2009 г. с кредитополучател К.П., Банката е предоставила на същата кредит в размер на 10660 евро, която сума е приведена по банковата му сметка на 30.07.2009 г. По договора са извършени плащания в размер на 11 438.86 евро, с които са погасени следните задължения: 154.55 евро главница (непогасената главница е 10 505.45 евро), договорните лихви 3 245.68 евро (непогасена договорна лихва е 9732.73 евро), а дължимата просрочена наказателна лихва е 2 196.54 евро. Неплатената главница за периода от 03.02.2015 г. до 03.02.2020 г. е 7 597.50 евро, неплатената договорна лихва за периода е 1757.43 евро, а неплатената наказателна лихва за същия период е 2009.69 евро. За периода от 05.08.2019 г. до датата на ЗНИ се дължи наказателна лихва в/у главницата в размер на 8458.45 евро – 1108.29 евро, за същия период се дължи наказателна лихва в/у главницата в размер на 7035.96 евро – 921.91 евро. Общо по кредита са извършени плащания в размер на 11 438.86 евро, като банката е приложила следния ред на погасяване: при допуснато просрочие на повече от една падежна вноска, първо се погасява дължимата наказателна 3 лихва по всички просрочени падежни вноски, след това се погасява допуснатото просрочие по всички просрочени договорни лихви, а последно се погасява главницата. По договора и по погасителния план е изчислен ГПР в размер на 18.75 %, в ГПР е включена еднократната такса за разглеждане на искането за кредит по чл.6, включена е и комисионна за управление на кредита по чл.7, както и размера на договорните лихви. От експертизата не е установено да е събрана такса за ангажимент по чл.8 от договора. Дължимата наказателна лихва в размер на законната лихва за периода от 05.02.2017 г. до 04.02.20202 г. е 466.86 евро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 219/2020 г. по описа на Асеновградския РС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. № 219/2020 г. се установява, че исковете са допустими, като предявени от взискателя в законоустановения срок.
Разгледани по същество. В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже твърденията си за наличие на валидно сключен договор за кредит, по силата на който е отпусната сумата от 10 660 евро, че е изпълнил задължението си по договора да преведе сумата, както и размера на претенциите си. Не се спори по делото, че е налице валидно сключен договор за кредит, сумата по който е усвоена от кредитополучателя (приведена по банкова сметка на негово име), а и това се установява от ангажираните писмени доказателства и заключението по допуснатата ССчЕ.
Сключения между страните договор от 30.07.2009 г. е потребителски, а съгл.чл.4 от ЗПК (отм.) въз основа на които кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгл.чл.6 ал.1 от ЗПК (отм.) кредиторът уведомява потребителя за всички условия на ПК преди сключването му, но в настоящото производство ищецът не ангажира доказателства, че заеметелят е бил уведомен за условията на договора преди сключването му – поради което следва да се приеме че сключения договор е недействителен на осн.чл.14 вр.чл.6 ал.1 от ЗПК (отм.). Съгл.чл.7 т.10 от ЗПК (отм.) в договора следва да се посочат елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита; когато точния размер на тези елементи е известен те трябва да бъдат посочени в договора; а когато размера не е известен, следва да се посочи начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. В сключения договор е посочен ГПР е 18.75 % и не е спазено изискванията на чл.7 т.10 от ЗПК (отм.), тъй като не са посочените разходите, които не са включени в ГПР – поради което следва да се приеме че договорът е недействителен на осн.чл.14 вр.чл.7 т.10 от ЗПК (отм.). Когато договорът е недействителен, потребителят връща единствено заемната сума. От приетата по делото ССчЕ се установи, че общоплатената сума по договора е 11 438.86 евро (заетата сума е 10 660 евро), или исковата претенция е неоснователна тъй като ответника е погасил заемната сума.