Решение № 278 от 18.04.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Стара Загора, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Евдокия Ив. Досева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530104500 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД – Стара Загора срещу „Електроразпределение Юг”ЕАД Пловдив, с претенция с правна квалификация чл.55 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума от 1493,82лв., представляваща платена такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект средно напрежение – И. З. с.З. с ИТН ... за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. начислена без основание, ведно със законната лихва от завеждане на молбата в съда. Претендират заплащане на направените по делото разноски. В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответното дружество са подали подробен писмен отговор, в който оспорват основателността на претенцията и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски.

В исковата молба от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, твърдят, че ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД бил еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ***, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни 1 системи на територията на Област Стара Загора и Община Мъглиж. Същият е потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № ... – И. З. - с. З., чрез който обект е присъединена към електропреносната система Помпена станция „З.", собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН).Ответникът "Електроразпределение Юг" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение” АД / било еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК 115552190, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД /със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.През месец октомври 2016г.

„Водоснадбяване и канализация" ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № ... - И. З. - с. З., собственост на ищеца: за м. септември 2016г. е заплатена сума в размер на 1493,82 лв. по фактура № 8163521179/30.09.2016г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13.

Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните 2 количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било И. З. - с. З., след който започва собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранва Помпена станция „З.". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България Електроразпределение" АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от ответното дружество писмо, ищцовата страна била изпратила писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;-И.„Рила", -Вик – З., -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на ответника, по отношение на И. Р. и В. З., е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик на И. З. - с. З. и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Още едно доказателство за това, че ответното дружество признавало собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН България Електроразпределение” АД спира да начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - И. З. - с. З. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа, продължавала да се начислява от електроразпределителното предприятие 3 неоснователно. Ищецът бил собственик на И. З. - с. З. и прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция „З.". Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.

„ЕВН

България

Електроразпределение” АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН България Електроразпределение" АД не начислява и съответно ищеца не заплаща към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа. Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й. Освен това то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за И.

З. От изложеното дотук безспорно се доказвало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през И. З. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровода, започващ с И.

З., нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция „Дъбово" на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че „ВиК“ не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.

Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагала извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на 4 електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразява разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало от решаващо значение за дължимостта на същите.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

Разпечатката съдържа 19 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23d4203c-8aa9-4ba7-ba92-71e25ba60d07