Решение № 7560 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7560 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100502226 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 19151/24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 59304/2022 г. на Софийски районен съд, 159 състав, съдът е отхвърлил предявения от С. Н. П., ЕГН **********, иск срещу „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на гаранция № 4275818 от 30.09.2021 г.

Със същото решение съдът е осъдил „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, сумата от 212,52 лева, представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на гаранция № 4275818 от 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.11.2022 г., до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил освен това „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, сумата от 365 лева, представляващи направени по делото разноски. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА първоинстанционният съд е осъдил „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, БУЛСТАТ 177492004, сумата от 120 лева с вкл. ДДС, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

С горепосоченото решение СРС е осъдил С. Н. П., ЕГН **********, да заплати на „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, сумата от 180 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 49458/04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 59304/2022 г. на СРС, 159 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, БУЛСТАТ 177492004, за изменение на първоинстанционното 1 решение в частта на присъдените му разноските.

Срещу отхвърлителната част от решението е постъпила въззивна жалба от ищцата С. Н. П.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Поддържа се, че в счетоводната експертиза е посочено, че единственият разход, включен в годишния процент на разходите (ГПР), е възнаградителната лихва. Сочи се, че експертът е изчислил, че при включване на възнаграждението на поръчителя в ГПР същият би достигнал 1034,41 %. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен установителният иск. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България” ЕООД, с който се оспорва жалба. В отговора е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът по чл. 55 ЗЗД. От страна на „Файненшъл България” ЕООД се поддържа, че сумата от 212,52 лева е получена на валидно правно основание – договор за предоставяне на гаранция. Твърди се, че ответникът се е задължил да обезпечи задълженията на ищцата по договор за паричен заем, срещу което ищцата е дължала да заплати съответното уговорено възнаграждение. Твърди се, че ответникът сключва гаранционни сделки по занятие. Твърди се, че не се нарушава законът с уговарянето на възмездно поръчителство. Сочи се, че договорът за гаранция е сключен само поради възлагането от ищцата и то само при условие че ще се получи уговореното възнаграждение. Твърди се, че съображенията на ищцата за нищожност на договора за предоставяне на гаранция се основават на грешното й схващане, че атакуваният договор е част от договора за паричен заем. Сочи се, че разпоредбите на ЗПК не са приложими към договори за предоставяне на гаранция, а само към договори за кредит.

Сочи се, че „Файненшъл България” ЕООД и дружеството „Изи Асет Мениджмънт” АД са различни правни субекти, с различен предмет на дейност и сключват различни договори. Излагат се съображения, че е необоснован доводът на ищцата, че в случая се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за предоставяне на гаранция е сключен именно по инициатива на ищцата. Сочи се, че дори и при недействителен договор за потребителски кредит се дължи връщане на чистата стойност на кредита. Твърди се, че промени в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, чиято отговорност е функция от отговорността на длъжника към момента на сключване на договора за поръчителство. Поддържа се, че кредиторът не може да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР. Твърди се, че процесният договор, сключен с ответника, не е договор за поръчителство, а е договор за предоставяне на услуга по поръчителство, за която потребителят дължи да заплати възнаграждение. Твърди се, че договорът е сключен в съответствие с правилата на добросъвестността. Твърди се, че в договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила само ако заемателят не предостави обезпечение от друг поръчител или не предостави банкова гаранция.

Твърди се, че ищцата е могла да избира между три вида обезпечения. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се отмени в частта, в която е уважен искът по чл. 55 ЗЗД. Моли се да се остави без уважение въззивната жалба на ищцата. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от С. Н. П., с който се оспорва жалбата на „Файненшъл България” ЕООД. Твърди се, че в приетата по делото счетоводна експертиза е посочило, че при включване в ГПР на възнаграждението за гаранта би се получил резултат от 1034,21 %. Сочи се, че платеното по нищожен договор за поръчителство се явява платено без основание.

Поради това се моли да се остави без уважение насрещната въззивна жалба.

2

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, представлявано от адв. Д. М..

Поддържа се, че по делото е уважен предявеният осъдителен иск и съдът следва да определи дължимото се адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че минималният размер на това възнаграждение е 480 лева с вкл. ДДС. Твърди се, че присъденото възнаграждение говори за явна обезценка на адвокатския труд. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се изменят разноските, присъдени от СРС.

В установения за това срок е постъпил отговор на частната жалба от „Файненшъл България” ЕООД. Поддържа се, че ищцата не попада в категорията на материално затруднените лица, тъй като е заплатила на друг адвокат възнаграждение в размер на 1000 лева. Поддържа се освен това, че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ, като в случая исковото производство не е с правна и фактическа сложност.

Предвид изложеното се поддържа, че определеното от съда възнаграждение е правилно и съответно на закона. Моли се да се остави без уважение частната жалба.

По въззивната и насрещната жалби:

Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

СРС е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 4 ЗЗД, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД. Предмет на въззивното обжалване са и двата иска.

По делото е представен двустранно подписан Договор за паричен заем № 4275818 от 30.09.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С. Н. П., по силата на който на С. Н. П. е предоставен паричен заем от 700 лева. Заемателят се е задължил да върне заема с 12 месечни вноски в размер на 61,29 лева. В договора са посочени датите на падежите на всяка вноска, както и е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент от 40 % или 0,11 % дневно.

В договора за заем е посочено също така, че общо дължимата сума от заемателя е 735,48 лева, а ГПР е изчислен на 47,81 %. В договора са описани допусканията, при които е изчислен ГПР.

Според чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дена, считано от датата на сключване на договора за заем, да предостави едно от следните обезпечения:

1) Поръчителство от две физически лица, като всяко от тях трябва да отговаря на следните условия – да има нетен осигурителен доход над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма непратени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива, то кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”.

3

2) Банкова гаранция, по която заемодателят да е посочен като бенефициер, със срок на валидност до 30 дена след крайния срок за изплащане на задълженията по договора;

3) Гаранция от одобрено от заемодателя дружество гарант.

По делото е представен и двустранно подписан Договор за предоставяне на гаранция № 4275818 от 30.09.2021 г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД и С. Н. П.. В чл. 1 от този договор е посочено, че потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, за да се гарантират задълженията на потребителя по договор за паричен заем. Посочено е също, че гаранцията се издава и влиза в сила, ако в срок от 3 дена от подписването на договора потребителят не предостави на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица.

В чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция е посочено, че потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 212,52 лева, което е платимо разсрочено и на вноски с падежи, които съвпадат с падежите по договора за паричен заем. В договора за предоставяне на гаранция изрично е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение.

В първоинстанционното производство е изготвена и приета счетоводна експертиза, която е задълбочено и компетентно изготвена и поради това следва да бъде кредитирана в цялост. От същата се установява, че С. Н. П. е заплатила на „Файненшъл България” ЕООД сумата от 212,52 лева по Договор за предоставяне на гаранция № 4275818. Вещото лице е посочило, че от счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт” АД се установява, че С. Н. П. е заплатила общо 940,65 лева, от които 728,13 лева са за погасяване на задължения към „Изи Асет Мениджмънт” АД, а 212,52 лева – за погасяване на задължения към „Файненшъл България” ЕООД. Експертът е констатирал също така, че единственият разход, който е включен в ГПР по процесния договор за паричен заем, е договорената възнаградителна лихва. Ако обаче в ГПР се включи и възнаграждението към гаранта „Файненшъл България” ЕООД в размер на 212,52 лева, то би се получил ГПР в размер на 1034,21 %.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно. Аргументите за този извод са следните:

По делото безспорно се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.

Н. П. е сключен Договор за паричен заем № 4275818 от 30.09.2021 г. По делото нито се твърди, нито се доказва С. Н. П. да е сключила този договор във връзка с осъществявана от нея търговска или професионална дейност. Следователно С. Н. П. има качеството потребител и сключеният между нея и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, към който са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК.