Решение № 1 от 03.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Видин, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102067 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Л. В. от гр. Видин, чрез пълномощника адв. Л. Г. от САК против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_500025388. По силата на договора, ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Общата дължима сума по договора е 908.80 лева.

Твърди се, че договорът е нищожен и съдържа неравноправни клаузи, както следва:

ГЛП е 36.32% - лихвата е прекомерна и само на това основание договора е нищожен, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.

ГПР е 47.72 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ЗПК е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора.

Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване 1 на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 47.72 %, ГЛП е 36.32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Посочва се също, че съгласно чл. 9, ал.2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.

Клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, а именно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват. Към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500025388.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 408.80 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата. Посочил е, че ищцата не е титуляр по атакувания договор за кредит. Цитираният договор за кредит съществува в кредитната система на ответното дружество, но титуляр по него е друго лице, различно от ищцата.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит № МАХ_500025388 от 09.01.2020г. е видно, че същият е сключен с кредитополучател, различен 2 от ищцата. Видно е също, че отпуснатата по този договор сума не съответства с посочената в исковата молба от ищцата, както и е налице пълно несъответствие на твърдените параметри на договора с посочените в представения договор за кредит.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника по посочения от нея договор за кредит. Въпреки указаната доказателствена тежест, ищцата не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба. Не се установи същата да е страна по посочения договор за кредит. При това положение, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Л. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. К.Ф.

№ 11 против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов иск за прогласяване на недействителността на Договор за кредит № МАХ_500025388 от 09.01.2020г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Л. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. К.Ф. № 11 против "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от управителя Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов иск с правно основание чл. 55, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 408.80 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3