Решение № 260404 от 08.12.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

…. 08.12.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на трети ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.

Секретар:

Живка Димитрова като разгледа докладваното от съдията Ж.И. гр. дело № 894 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Застрахователно акционерно дружество „Б.”

АД, гр. София твърди, че на 29.04.2019 г. около 17,00 ответникът С.Б.А., спрял собствения си бус „М.“ с рег. № **в непосредствена близост до лек автомобил „Х.“ с рег. № **, водач З.Х.А. и собственост на В.Д.С., чийто лек автомобил бил паркиран на ул. „**.в гр. Стара Загора. При отваряне на задната врата на буса, лекият автомобил на А. бил ударен в областта на фара, при което му била причинена щета по боята. Гореописаното събитие било описано в постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2184/03.06.2019 г. на Районна прокуратура - Стара Загора. С постановлението, прокуратурата отказала да образува наказателно производство поради малозначителност на деянието, но приела, че бил осъществен състава на чл.216, ал.4 и ал.6, във вр. с ал.1 от НК - повреждане на чужда движима вещ.

Собственикът на автомобила „Х.“ с рег. № ** - В.Д.С. имала сключен договор за застраховка “пълно каско” със ЗАД „Б.”, гр. София, за което била издадена полица № 4704181100002534, валидна за периода 11.12.2018 г. - 11.12.2019 г. Във връзка със сключената застраховка “пълно каско” за увредения автомобил от страна на собственика В.Д.С. постъпило заявление от 30.04.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от заявлението, увреденото лице избрало да бъде обезщетено чрез ремонт на автомобила в сервиз, посочен от застрахователната компания. От страна на ЗАД „Б.”, гр. София бил изготвен опис на претенция № 50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г. според който бил повреден предния десен калник, който е за боядисване.

Ремонтът на автомобила бил възложен и извършен от „Ф.“ ЕООД, съгласно възлагателно писмо от 18.07.2019 г., фактура № **********/11.09.2019 г. с калкулация, и приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № **от 16.10.2019 г., било определено застрахователно обезщетение в размер на 147,11 лв. и същото било платено на отстранилия повредите автосервиз „Ф.“ ЕООД с преводно нареждане от 18.10.2019 г.

При тези обстоятелства, за ЗАД „Б.”, гр. София възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането в размер на 147,11 лв. срещу собственика на вещта и лицето, което било длъжно да упражнява надзор над нея - ответникът С.Б.А.. С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на застрахователя му била изпратена регресна покана изх.

№ Л 07189/05.12.2019 г., връчена с обратна разписка на 28.12.2019 г. С поканата ответникът бил поканен да плати горепосочената сума, но с отговор вх. № 0742/24.01.2020 г. същият отказал плащане.

Искането на ищеца до съда е да постановите решение, с което да осъди ответника С.Б.А., адрес ***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б.” АД, гр. София, площад „**” № 5, ЕИК **, сумата 147,11 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - В.Д.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.А. е подал отговор на исковата молба, с който взема становище, че искът е неоснователен.

На първо място, твърди, че на посочената дата 29.04.2019 г. не бил в гр.

Стара Загара. Това било понеделника след Великден - 28.04.2019 г. т.е. последния ден от великденските празници. А по Великденските празници не бил в града. Твърди, че на тази дата нито паркирал бус пред входа на посочения адрес, нито се занимавал с товарене на някакви багажи.

Предполага, че исковата молба се опитвала да опише събитие от 25.04.2019 г. - четвъртъка преди Великден. На посочената дата - 25.04.2019 г. ответникът се съгласил да направи услуга на съседа си И.К.и съпругата му като откарал техни вещи от Стара Загора до близко село.

За целта отворил задните врати на микробуса, за да може К.да натовари вещите си от мазето в него. През това време останал вътре в буса, за да поеме и подрежда вещите, които му подавали. Вещите били леки и лесно преносими от сам човек. След като натоварили багажа затворил и заключил вратите на буса. Отишъл да си измие ръцете на мивката, която била в общата част на мазето, а И.К.останал при буса да го изчака. Така бусът и багажа не били оставали без надзор в нито един момент. Твърди, че докато товарили, никой не бил влизал или излизал от входа на блока, в това число и З.А.. Когато се върнал след няколко минути, заварил З.А. да се разправя с К., че вратата на буса била ударила колата му. К.поискал от А. да му докаже, къде наистина бусът причинил одраскването на колата му, за да плати ремонта, но А. отказал. Двете коли все още били една до друга и се виждало, че по вратата на буса няма боя или отпечатък от допир с колата.

Ответникът не разговарял със З.А., същият знаел, че вратата на буса няма как да удари колата на З.А., не взел отношение, а само погледнал калника на колата и нищо не видял отгоре. Едва когато се навел и светлината била под друг ъгъл видял едва забележимо надраскване на боята в предната долна част на предния десен калник, но не изглеждало да било прясна драскотината. Това надраскване било със специфична формата на буква „F“. Чертичките на тази буква били със сенки като на протрита боята. Без да коментира каквото и да било, с К.тръгнали за селото, където трябвало да закара багажа.

С увереност твърди, че не бил станал никакъв инцидент с колата на А..

Сочи, че много внимателно прочел описаното в исковата молба, но констатирал, че то не можело да бъде вярно по няколко обективни причини:

1) Багажните врати на буса имали фабричен гумен ограничител, който не позволявал същите да се отварят на повече от 90° спрямо положението, в което били затворени. Вратите били монтирани към купето му със застопорители и можели да се отварят до 90 градуса, т.е. в това положение те заставали по продължение на дължината на буса. Това било фабрично направено - производителят бил този, който го предвидил и изпълнил по този начин. Т.е. вратите обективно не можели да се отворят по начина, по който било описано в исковата молба. Ответникът притежавал и шофирал буса повече от 10 години и много добре познавал конструкцията и особеностите му.

2) Освен това имало метален ограничител, който се поставял, за да не се затварят вратите сами - било от вятър, било от случайно побутване. А той допълнително фиксирал вратата в положение на тези 90°, за които вече станало въпрос.

3) Височината на вратата на микробуса поначало не съвпадала с височината, на която бил увреден калника на автомобила на съседите З. и В.А.. Това лесно можело да бъде установено, ако автомобилите застанали един до друг - увреждането на „**“ на А. било по-високо, отколкото долния край на вратата на микробуса.

4) Следата върху калника на автомобила на А., за когато З.А. го обвинявал на 25.04.2019 г., че била останала от вратата на микробуса, имал специфична „F’’-образна форма. Ответникът много се зачудил още тогава. Вратата на микробуса дори да се предположило, че бил спрян така, че при отварянето й да може да достигне калника на колата (например под кос ъгъл, та в рамките на възможните 90° другата кола да е в обсег), вратата би оставила следа под формата на черта (линия), но не можело да остави подобна „F“-образна следа.

За ответника просто това било старо нараняване на боята на калника, което З.А. се опитал да му припише, защото били съседи, но били в много лоши отношения. Ответникът бил убеден, че вредата била от паркинг или от действие на някое лице, което го надраскало с остър предмет, но А. се опитвал да му я припише и да му създаде главоболия. Възползвал се от случая, че бусът и колата били паркирани едно до друго, за да го обвини, че той надраскал боята на калника.

З.А. използвал всяка възможност да се заяжда с него с цел да му навреди. Писал не една и две жалби срещу него. С най-различни обвинения - че бил лъгал, че бил откраднал, че бил разбил катинара на ел.таблото и т.н. Включително в периоди, в които трайно отсъствал от страната, но А. не знаел това обстоятелство, когато го обвинявал.

Ответникът подробно описва в отговора други случаи, несвързани с настоящия, при които З.А. го обвинявал неоснователно за различни неща.

На фона на казаното не бил изненадан, че когато се върнал след около 2 часа, пред входа го посрещнал А. (който го дебнел) и отново се нахвърлил върху него с обвинения, че бил ударил колата му и размахвал протокол за ПТП, който искал да подпише. Той му казал, че не бил удрял колата и затова няма да подпише протокола. Тогава А. заплашил ответника, че щял да му отнеме шофьорската книжка.

Настояванията на А. изнервил И.К.и за да прекрати препирнята същият отново казал на А., че ако му докаже, че наистина бусът бил причинил одраскването на колата на А., то К.ще плати за ремонта. А. отново отказал, като продължавал да настоява ответникът да подпише протокола за ПТП. Ответникът с К.тръгнали, а А. продължил да вика след тях.

Ответникът претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по наведените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представената застрахователна полица №

4704181100002534, между ЗАД „Б.” АД и В.Д.С. е сключен договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, със срок на валидност за периода 11.12.2018 г. -

11.12.2019 г.

От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.04.2019г., подадена от В.Д.С. до ищеца, се установява, че същата е декларирала, че на 29.04.2019г. притежаваният от нея автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, е бил паркиран на ул. П.Р. С. 101 и е бил ударен от бус, марка „М.“ с рег. № СА

5119ВН, на нейн съсед, който отказва да се признае и че е представила видеозаписи на КАТ.

От изготвен опис на претенция № 50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г., е видно, че е бил повреден преден десен калник на процесния автомобил, налагащ боядисване на калника. С възлагателно писмо от 18.07.2019г. ремонтът бил възложен на „Ф.“ ЕООД. Видно от издадената от „Ф.“ ЕООД данъчна фактура № **********/11.09.2019 г. с калкулация, общата стойност на извършените демонтаж, монтаж, боядисване, боя и материали, е 147,11 лева, като автомобилът е бил предаден с приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г. Видно от доклад по щета № **от 16.10.2019 г., застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 147,11 лв. С преводно нареждане от 18.10.2019 г. тази сума е заплатена на „Ф.“ ЕООД.

По делото е представена регресна покана на ЗАД „Б.” АД до С.Б.А. (получена на 28.12.2019 г.

- видно от известие за доставяне) за възстановяване на горепосочената сума.

Видно от отговор на С.Б.А. до застрахователя, същият е посочил, че не е причинил той щетата на автомобил „Х.“ с рег. № СТ5751АТ и няма вина за тази щета.

Видно от приложената по делото прокурорска преписка, № 2184/2019 по описа на РП – Стара Загора, от която се установява, че с постановление от 03.06.2019г. на прокурор при РП – Стара Загора е било отказано да се образува наказателно производство и е била прекратена преписката, като видно от мотивите на постановлението прокурорът е приел, че при отваряне на задната врата на бус, собственост на С.А. е бил ударен л.а. автомобил Х. и е била причинена щета по боята на колата и че деянието осъществява престъпния състав на чл. 216, ал.4 НК, като наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.