Решение № 83 от 21.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Раднево, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, III-ТИ СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200196 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление **************, представлявано от управителя С.Н., чрез юрисконсулт С. Т. срещу Наказателно постановление № 24-2600141 от 30.06.2026г., издадено от и.д.

Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, с което за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание – "Имуществена санкция" в размер на 800 евро.

Санкционираното дружество моли съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се посочва, че същото е издадено при допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалния и материалния закон. По изложените в жалбата съображения се иска неговата отмяна. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Д.Л., която оспорва подадената жалба и моли наказателното постановление да 1 бъде потвърдено. Претендират разноски.

В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа обстановка:

При извършена на 08.05.2026г. проверка по спазване на трудовото законодателство от контролни органи при Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора в магазин „Т маркет“, находящ се в ************, било установено, че работодателят "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е представил Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа за периода на сумирано начисляване на работното време за периода от месец май 2026 г. до месец август 2026 г., съгласно чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с което дружеството не е изпълнило в срок до 31.03.2026 г. задължително предписание №10 дадено с протокол за извършена проверка № ПР2608514 от 16.03.2026 г., с който протокол са били дадени задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения в срок до 31.03.2026 г., като същият бил връчен на дружеството жалбоподател на 20.03.2026 г. чрез „Български пощи“ с известие за доставяне. На 08.05.2026 г. е извършена последваща проверка за контрол по изпълнение на предписания, за което е съставен протокол № ПР2617704 от 26.05.2026 г., от който се установява, че предписанията, дадени през месец март 2026 г. не са изпълнени. Във връзка с тези предписания с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 08.05.2026 г. наказващият орган е задължил дружеството – жалбоподател да се яви на 13.05.2026 г. в 10:30 часа чрез свой законен или упълномощен представител, в Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора с адрес ****************, за да представи документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2608514 от 16.03.2026 г. Призовката е била връчена лицето И.М.Н. с длъжност „Управител“, видно от разписката за връчване, съдържаща се в самата призовка /л.22-23/ на 08.05.2026 г. В Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора от дружеството-жалбоподател не е постъпил Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа за периода на сумирано начисляване на работното време за периода от месец май 2026 г. до месец август 2026 г., поради което контролните органи приели, че предписанието не е изпълнено и с това е допуснато нарушение на разпоредбите на КТ. На 14.05.2026 г. на дружеството-жалбоподател е изпратена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН /л.24-25/, като в същата са посочени последиците при неявяване. Поканата е била получена от служител в дружеството на 15.05.2026 г. видно от известие за доставяне /л.26/.Тъй като на указаните в поканата дата и срок не се е явил представител на дружеството-жалбоподател. На 26.05.2026 г. е съставен АУАН № 24-2600141 при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН от Б.

2

Н. Ш. – ************ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора в отсъствие на нарушител и в присъствието на свидетеля К. П. П. – ************ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-2600141 на 30.06.2026г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ за неизпълнение на задължително предписание № 10, обективирано в протокол за извършена проверка № ПР2608514 от 16.03.2026г., а именно: „Работодателят "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД да предоставя в обект: Магазин „Т Маркет”, находящ се в **************, на разположение на Инспекция по труда, като контролен орган, разпределението на работното време и организацията на труда, поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.”. НП е било връчено по пощата на служител на дружеството на 07.07.2026 г. /л. 13 от делото/.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. Н. Ш. и свидетелката при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – К. П. П., които потвърждават изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като потвърждават, че към момента на извършване на проверката, както и впоследствие след извършена проверка на представената документация, са установили, че не е изпълнено даденото на дружеството предписание под № 10, като не са представени Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа за периода на сумирано начисляване на работното време за периода от месец май 2026 г. до месец август 2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, 3 така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. С оглед възраженията в жалбата, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно магазин „ Тмаркет“, находящ се в ******* и с посочен административен адрес, което място е в достатъчна степен индивидуализирано и не ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, като за съда не възниква съмнение и относно неговото коректно посочване, предвид характера на неизпълненото предписание, за което е санкционирано дружеството.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие, се извежда от естеството на предписанието. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка. Касае се за бездействие, тъй като не е изпълнено задължително предписание, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2608514/16.03.2026 г. под № 1 0 в указания срок до 31.03.2026 г. Поради неизпълнението на това предписание в предоставения срок, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.

Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство. Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. По делото няма данни предписанието да е обжалвано и респективно отменено по административен и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се разпростират само до преценка 4 за евентуалната му нищожност, като в случая то не страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.

Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар. 1 т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието по чл. 415, ал. 1 КТ, да представени Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа за периода на сумирано начисляване на работното време за периода от месец май 2026 г. до месец август 2026 г., което нарушение е констатирано от контролните органи при последващата проверка, извършена на 08.05.2026 г. в търговския обект на дружеството жалбоподател.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради непосочване на материалноправната разпоредба, във връзка, с която е издадено задължителното предписание.В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на Инспекцията по труда, като нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 КТ. Вмененото нарушение се изразява в неизпълнение на задължителното предписание, а не в първоначалното нарушение на трудовото законодателство, послужило като основание за неговото издаване. Поради това непосочването на материалноправната разпоредба, във връзка с която е издадено предписанието, само по себе си не обуславя извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

По отношение прилагане специалната норма на чл. 415в от КТ за отговорност за маловажно нарушение съдът счита, че същата не следва да се приложи в настоящия случай, тъй като не е налице първата от двете задължителни предпоставки за прилагането й, посочени в ал. 1 от посочената разпоредба, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс.