Определение № 54 от 03.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Ловеч, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600037 по описа за 2025 година С Протоколно определение № 3/06.01.2024 г., постановено по НОХД № 332/2024г. на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК във връзка с чл. 343 ал. 5 от НК след одобрено споразумение между С. В. К. , ЕГН **********7 и Районна прокуратура – гр. Ловеч, ТО- Тетевен, Луковитският районен съд е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „***“ , модел „***“ с регистрационен номер ----------, негова собственост , който е послужил за извършване на престъплението.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат С. Г., процесуален представител на обвиняемия С. К. в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита, че нормата на чл.

343б ал. 5 от НК е противоконституционна. Сочи, че същата противоречи на конституционните принципи, гарантиращи правовата държава по чл. 4 ал. 1 от Конституцията и принципа на справедливост на гражданите по чл. 6 ал. 2 от Конституцията. Счита ,че отнемането на моторното превозно средство в случая е непропорционална наказателна мярка и е несъизмерима с извършеното престъпление. Освен това изтъква, че в практиката на Конституционния съд /Решение 10/2009 г. / всеки законодателен акт, ограничаващ основни права, трябва да бъде разумен, ясен и пропорционален на преследваните цели. Изтъква, че въпросната норма вече е оспорена пред Конституционния съд от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, като в искането се посочва, че текстът е непропорционален, неясен и в противоречие с основни конституционни принципи. Излага, че е направено и 1 преюдициално запитване до Съда на ЕС от съдия Хазарян от Районен съд – гр.

Велико Търново, относно законността на тази разпоредба спрямо принципа на пропорционалност по чл. 49 и чл. 52 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Сочи, че в подобен смисъл е и Определение по дело С707/17 на СЕС, което разглежда правната природа на отнемането в полза на държавата на парични средства при извършване на престъпление по чл. 251 от НК, което към онзи момент е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК , както и съразмерността на отнемането им при просото неизпълнение на задължението за тяхното деклариране при преминаването през външна за ЕС граница. Съдът е приел, че тази санкция се приравнява на „конфискация“ и се явява прекомерно тежка, непропорционална на извършеното престъпление и надхвърля необходимото за постигане на преследваните от закона цели .

При горните съображения моли настоящата инстанция да отмени посоченото по-горе определение.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в жалбата и приложените към делото писмени доказателства, приема за установено следното:

НОХД № 332/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Луковит е образувано въз основа на внесено споразумение постигнато от Районна прокуратура – гр.

Ловеч, ТО – Тетевен, обвиняемия С. К. и неговия защитник адвокат С. Г. – АК София. Видно от същото страните по споразумението са се споразумели за следното: Обвиняемия К. се признава за виновен в извършване на престъпление п чл. 343б, ал. 3 от НК и се съгласява да му бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, както и на основание чл. 343г връзка с чл. 37, ал. 1,т. 7 от НК и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 24.05.2024 г. Освен това същият се е съгласил на основание чл. 343б, ал. 5 от НК да бъде отнето в полза на държавата МПС , послужило за извършване на престъплението – лек автомобил марка ***, модел ***, регистрационен номер ----------, негова собственост. В съдебно заседание К. е заявил , че разбира обвинението, предмет на споразумението, признава се за виновен, разбира последиците от него , декларира, че го е подписал доброволно и моли съда да го одобри/л.11 от делото/.

Първоинстанционния съд с определение е приел, че постигнатото споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК не противоречи на закона и морала и същото следва да бъде одобрено, поради което на основание чл. 382 ал. 7 от НПК го одобрява, без частта по чл. 343б ал. 5 от НК и без да изрази становище по направеното предложение от страна на представителя на обвинението, който в съдебно заседание е направил предложение по отношение на отнемането на процесния автомобил съдът да се произнесе с отделно определение. Споразумението е влязло в сила.

Непосредствено след него съдът се е произнесъл и по отношение на отнемането на МПС по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НК, което е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 343б ал. 5 от НК , в случаите на ал. 1-ал. 4 2 на същия текст, съдът отнема в полза на държавата МПС , послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, следва да присъди равностойността му.

Безспорно С. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК , за което му е било наложено и съответното наказание, посочено по-горе.

От приложената на л.39 справка от досъденото производство, издадена от ОД на МВР – гр. Ловеч е видно, че К. е собственик на лек автомобил марка ***, модел ***, регистрационен номер ----------. Безспорно същият е послужил за извършване на престъплението.

Сочените от страна на адвокат Гагов правни норми от Конституцията на РБ и Хартата за основните права на Европейския съюз установяват основни принципи, гарантиращи правата на гражданите, първата в РБ , а втората на страните членки на ЕС.

Оспорената правна норма по чл. 343б ал. 5 от НК, от процесуалния представител на подсъдимия Кокарешев към настоящия момент не е обявена за противоконституционна. Законодателят не е предвидил разпоредба , в случаите когато една разпоредба на закона се оспорва пред Конституционния съд, разглеждания правен спор да бъде спиран. Безспорно е налице оспорване на посочената по-горе норма от страна на общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 12.04.2024 г. , както и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от съдия Милена Хазарян – Районен съд – гр. Преслав. Към настоящия момент няма произнасяне и от двете институции. Освен това настоящата инстанция приема, че в конкретния случай посочената правна норма е приета, след приемането на Конституцията на РБ, поради което не следва при постановяване на своя съдебен акт да се позовава на нея.

С оглед на това настоящата инстанция приема, че атакуваното Протоколно определение № 3/06.01.2024 г., постановено по НОХД № 332/2024г. на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК във връзка с чл. 343 ал. 5 от НК, с което съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „***“ , модел „***“ с регистрационен номер ----------, негова собственост , който е послужил за извършване на престъплението, към настоящия момент се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 3/06.01.2024 г., постановено по НОХД № 332/2024г. на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК във връзка с чл.

3

343 ал. 5 от НК с което съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „***“ , модел „***“ с регистрационен номер ----------, негова собственост , който е послужил за извършване на престъплението, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ОСОБЕНО МНЕНИЕ : Не споделям становището на мнозинството по настоящото дело за законосъобразност на обжалваното определение. Считам същото за неправилно и противоречащо на Конституцията на Република България и на правото на Европейския съюз.

С обжалвания съдебен акт първостепенният съд на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „*** “, модел „***“, с peг. № EH 7350 КН, собственост на въззивника С. В. К..

Ноторно известно е, че въпросната разпоредба на чл. 343б , ал. 5 от НК вече е оспорена пред Конституционния съд от ОСНК на ВКС, по която има образувано КД № 15/2024 г., по описа на КС по което предстои произнасяне по същество.

Налице е и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от съдия Милена Хазарян от РС - Велики Преслав относно законността на горепосочената разпоредба спрямо принципа за пропорционалност по чл.49 и чл.52 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

Считам, че отнемането на моторно превозно средство в конкретния случай е непропорционална наказателна мярка, която е несъизмерима с извършеното престъпление. В тази връзка считам, че същата противоречи на изискванията на Конституцията, че всеки законодателен акт, ограничаващ основни права, трябва да бъде разумен, ясен и пропорционален на преследваните цели. (в т. см. Решение № 10/2009 г. на КС).

4