Определение № 3184 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606315 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от 02.10.2025 г., подадена от адв. Л.П.Н., защитник на подсъдимия М. К., роден на ********** г. в Република Турция, с ЛНЧ ****, срещу протоколно определение № 16556 от 29.09.2025 г., постановено по НОХД № 7682/2025 г. по описа на СРС, НО, 135и състав, с което е оставено без уважение искането на защитника адв. Недев за изменение на наложената на подсъдимия К. мярка за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека такава.

С иницииращата настоящото производство жалба се моли обжалваното определение на СРС да бъде отменено и наложената на М. К. мярка за неотклонение „домашен арест“ да бъде изменена в по-лека. Изложени са съображения, че подсъдимият изпълнява стриктно вече девети месец така определената му мярка, без да е извършвал нарушение, като не е правил опити да се укрие или да повлияе върху разследването. Поставя се акцент върху обстоятелството, че е с установена самоличност и адрес в гр. София, на който пребивава трайно, както и върху това, че му е наложена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“. Твърди се, че пребивава в страната повече от десет години, както и, че не е осъждан. Излагат се доводи, че е студент, като поради задържането си е прекъснал обучението си и е в невъзможност да го продължи. В жалбата се подчертава, че М. К. е и с влошено здравословно състояние, като няколко пъти е лежал в болници и са му били извършвани оперативни интервенции на единия бъбрек. Сочи се, че са установени проблеми и във втория му бъбрек, поради което се налагат прегледи за проследяване на неговото състояние и лечение. Поради изложеното се намира, че не е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление, доколкото, макар да е чужд 1 гражданин, подсъдимият е трайно свързан със страната и няма намерение да променя местоживеенето си. Навеждат се доводи, че при изменение на наложената му мярка в по-лека М. К. ще може да продължи обучението си и да се грижи за здравето си.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно защитника на подсъдимия. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С постановление на СРП, предявено на подсъдимия на 20.12.2024 г., М.

К. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2008/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 59959/2024 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Впоследствие с постановление за привличане в качеството на обвиняем от 07.03.2025 г., предявено на М. К. на 18.03.2025 г., обвинението е прецизирано без промяна в правната квалификация.

На 20.12.2024 г. М. К. е задържан с постановление на наблюдаващия прокурор за срок до 72 ч. на основание чл. 64, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 НПК.

С протоколно определение от 22.12.2024 г. по НЧД № 17924 по описа на СРС НО, 102-ри състав спрямо М. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по горепосоченото досъдебно производство.

С определение от 15.01.2025 г. по описа на СРС, НО, 14-и състав, постановено по НЧД № 432/2025 г. е оставена без уважение молбата на М. К. за изменение на наложената му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. С определение от 23.01.2025 г. по НЧД № 465 по описа за 2025 г. на СГС, НО, V въззивен състав първоинстанционното определение е отменено, като мярката за неотклонение на М. К. е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Постановено е последната да се изпълнява на адрес в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.02.2025 г. спрямо М.

К. е взета на основание чл. 68, ал. 1 НПК мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“ освен с разрешение на прокурора.

Производството по НОХД № 7682/2025 г. по описа на СРС, НО, 135 състав е образувано по внесен на 23.05.2025 г. обвинителен акт срещу М. К. за това, че на 18.12.2024 г., около 06:15 ч., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, в района между бл. 10 и бл. 11 се съвкупил с лице от женски пол – В.Д.Д., ЕГН **********, като я принудил към това със сила – при опита й да избяга я издърпал за косата, съборил я на земята, при опитите й да извика за помощ 2 запушил устата й с ръка, хапал я за устните, дърпал я към близък трафопост, събул дънките и бельото й и я затиснал с тялото си към стената на трафопост – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК.

С разпореждане на съдията-докладчик от 09.06.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 26.06.2025 г.

С протоколно определение от 26.06.2025 г. по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК мярката за неотклонение на подс. К. е потвърдена, като делото е насрочено за разглеждане по реда на глава ХХ.

На 02.09.2025 г. защитникът на подсъдимия – адв. Л.П.Н., е депозирал пред първоинстанционния съд молба с правно основание чл. 270, ал. 1 НПК за изменение на наложената спрямо подзащитния му мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека. Открито съдебно заседание е насрочено за 18.09.2025 г. с разпореждане на съдията-докладчик от 03.09.2025 г. Ход на делото не е даден предвид непълнота на съдебния състав, като последното е отложено и насрочено за 29.09.2025 г.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 29.09.2025 г., СРС, НО, 135-и състав е оставил без уважение искането за изменение на изпълняваната спрямо М. К. мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека. Съдът е намерил, че макар да е с постоянен адрес, подсъдимият не е български гражданин, което предполага пътувания и вероятност от промяна в местоживеенето, от където е извел наличието на опасност от укриване. Приел е също така, че е налице опасност подсъдимият да извърши престъпление поради това, че обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и с оглед описания в обвинителния акт механизъм на извършване на деянието, който се отличава с висока обществена опасност. Първоинстанционният съд е счел още, че продължава да е налице и необходимостта да се предотврати опит на подсъдимия да повлияе на свидетели по делото – пострадалата и останалите, чието изслушване предстои, което не би могло да бъде постигнато с по-лека мярка за неотклонение. По отношение на релевирания в жалбата довод, че здравословното състояние на М. К. налага провеждането на допълнителни медицински прегледи, съставът на СРС е намерил, че мярката за неотклонение „домашен арест“ не е пречка за осъществяването на такива с разпореждане на съда, а съществува и възможност подсъдимият да бъде посещаван от лекар в дома си по спешност, в случай че се наложи. Така съдът е достигнал до извода, че не са налице новонастъпили обстоятелства, засягащи законосъобразността на взетата мярка за неотклонение на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. По искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът преценява нейната законосъобразност към момента на произнасянето, като следва да се съобрази с общите правила, предвидени в част I, раздел II НПК относно целите на мерките за неотклонение и предпоставките за налагането им. Искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили нейното вземане, 3 или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат изменението й.

В това производство съдът следва да направи извод дали са отпаднали причините за продължаване на взетата мярка за неотклонение – дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и дали е отпаднала реалната опасност лицето да се укрие и/или респективно да извърши престъпление, която е била констатирана от съда, взел по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение. Съдът, сезиран с искане по чл. 270, ал. 1 НПК, дължи да провери дали наложената към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

Въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо подсъдимия М.

К., като не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението й в по-лека.

Настоящият състав не се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, обективирано в обжалваното протоколно определение, съгласно което в производството по чл. 270, ал. 2 НПК не следва да се разглежда въпросът за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, а единствено да се обсъдят предвидените в закона предпоставки – реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, както и всички новонастъпили обстоятелства, имащи отношение към мярката за неотклонение. Както бе по-горе посочено, въпросът за наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение, попада в предмета на настоящото производство и следва да бъде изследван.

Съдът счита, че обоснованото предположение в случая е налице, като същото е изводимо от събраната до момента в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, а именно – показанията на свидетеля В.Д.Д. – пострадала, включително депозирани пред съдия, на свидетелите Д.М.М., Т.И.Л., В.Д.Д. и М.Д.Г., приобщените по делото писмени доказателства, протоколи за освидетелстване на В.Д.Д. от 19.12.2024 г. и на М.

К. от същата дата, съдебномедицинска експертиза № 450/2024 г. на В.Д.Д., съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 1/2025 г., протокол за разпознаване на лица по снимки от 19.12.2024 г. поради деклариран отказ от М. К. за участие в разпознаване на живо. В този смисъл обвинителната теза не се явява разколебана на този етап, но тепърва предстои да бъдат събрани и проверени доказателствата от досъдебното производство, както и да бъдат събрани нови доказателства, доколкото делото е насрочено за провеждане на открито съдебно заседание с разпит на свидетели. Така събраната доказателствена съвкупност ще послужи за изграждането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при произнасянето му с крайния съдебен акт по същество на делото. За нуждите 4 на настоящото производство съдът не следва да се произнася с оценка относно достатъчността на събрания до момента доказателствен материал.

На следващо място, въззивният съд се присъединява към констатацията на първата инстанция с оглед наличието на опасност подсъдимият М. К. да се укрие. Действително по делото е установен адрес, на който последният пребивава и бива изпълнявана наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“, но същият е чужд гражданин, което обстоятелство съдът цени като такова, обуславящо трайна връзка на лицето с чужда държава и възможност за напускане на страната. Макар да не се установяват опити на подсъдимия за отклоняване от изпълнението на мярката „домашен арест“, както и спрямо него да е наложена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, съдът, при достигането си до извода за наличие на реална опасност М. К. да се укрие, взе предвид това, че по отношение на последния са били предприети принудителни действия от страна на Дирекция „Миграция“ – МВР. По-конкретно – на подсъдимия е била наложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и при установяването му на ГКПП не следва да се пропуска, а да бъде уведомена Дирекция „Миграция“ – МВР.