Решение № 368 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.06.2022 г. по НОХД № 9495/2021 г. на СРС, НО, 15 състав, подсъдимият С. Х. Г. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяната й като неправилна - незаконосъобразна и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В протеста се навеждат доводи за неправилни правни изводи от страна на съда с оглед събрания по делото доказателствен материал, като се сочат свидетелските показания на В., В.а, И. и писмените материали подслото. Именно въз основа на същите прокурорът счита, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалото лице. В протеста не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до верни фактически изводи, че от доказателствата по делото не се установява на посочената в 1 обвинителния акт дата подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние, поради което и без изменение на обвинението от страна на първоинстанционния прокурор, единствената възможност е била да постанови оправдателна присъда. Поради това намира присъдата за правилна и обоснована и предлага съдът да я потвърди.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., посочва като очевидни несъответствията между датата, посочена в обвинителния акт, както и между показанията на свидетелите в досъдебно и в съдебното производство. Счита, че инкриминираните изрази не са от характер и интензитет, които могат да възбудят основателен страх в пострадалото лице и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият Г., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума моли съда да потвърди оправдателната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

Присъдата на контролираната съдебна инстанция е постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка, поради което приема от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Х. Г. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, трудово ангажиран - монтажник във фирма „Студио Карбон“, с адрес в с. Горна Диканя, махала „Клисура“ и адрес по лична карта в гр. София, ул. „*******, ап. 1, ЕГН **********.

Подсъдимият Г. и свидетелят С. В. се познавали дългогодишно, като познанството им датирало от съвместната им работа и полагане на труд в мебелна фирма. Впоследствие свидетелят В. основал собствена фирма - „Х.М.“ ЕООД и започнал самостоятелно да развива дейност.

През 2019 г. свидетелят В., в качеството си на управител на „Х.М.“ ЕООД, поел изпълнение на обект - обзавеждане на хотел, находящ се в гр. Бургас, във връзка с което осъществил контакт с подсъдимия С. Г. с предложение последният да започне работа на обекта срещу конкретно уговорено възнаграждение, както и заплащане на допълнителни дневни надници. В изпълнение на постигната помежду им уговорка, подсъдимият Г. заминал за гр. Бургас, където започнал работа във фирмата на свидетеля В. и изпълнявал трудовите си задължения в периода от месец декември 2019 г. до месец февруари 2020 г., след което напуснал обекта и се върнал в гр. София. Тъй като към момента на напускането му свидетелят В. не бил изплатил на подсъдимия Г. изработено от последния възнаграждение за положен труд, подсъдимият започнал да осъществява телефонни разговори с бившия си работодател с цел да уредят финансовите си взаимоотношения.

На 02.03.2020 г. свидетелят С. Е. В. се намирал в къщата си, находяща се в село Войници, обл. Монтана, заедно със семейството си - съпругата му свидетелят Д. В.а и баща му - свидетелят Е. И., където се бил прибрал от гр. Бургас, заради предстоящия национален празник. Същия ден подсъдимият Г. позвънил на мобилния телефон на свидетеля В. и започнал разговор за дължимите и неизплатени от страна на свидетеля суми. Свидетелят В., отговаряйки на повикването, включил телефона си на високоговорител, като в хода на проведения разговор, подсъдимият отправил към свидетеля В. следните реплики: „свиня дебела, ще те изкормя, ще те убия“. Репликите, изречени от подсъдимия, били чути от съпругата на В. - свидетелката Д. В.а, както и от неговия баща - свидетелят Е. И.. В този момент свидетелят И. съобщил на подсъдимия, че разговорът се записва, поради което последният прекъснал връзката. Непосредствено след проведения разговор, свидетелите В. и 2

В.а решили да изплатят на подсъдимия Г. парична сума в размер на 1000 лева, която превели по банкова сметка на последния още същия ден - на 02.03.2020 г.

Независимо от изплатената парична сума и доколкото подсъдимият Г. продължил да търси свидетеля В., твърдейки че му се дължат още пари, последният сигнализирал органите на реда, депозирайки сигнал в Софийска районна прокуратура.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на първоинстанционното съдебно следствие, както следва: обясненията на подсъдимия С. Х. Г. (частично); показанията на свидетелите С. Е. В. (вкл. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК показания от ДП) - частично, Д. П. В.а и Е. В. И.; писмени доказателства: - нареждане за касов паричен превод (л.55 ДП), справки от мобилните оператори „БТК“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД и „А 1 България“ ЕАД ( л. 65 - 67 от ДП) и справката за съдимост на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и, противно на застъпеното в протеста, е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като еднопосочни, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия, касаещи влошените му отношения с пострадалия, проведен на 02.03.2020 г. телефонен разговор и преведената по банковата му сметка парична сума. Както основателно е посочил районнният съд, независимо от близките им родствени отношения с частния обвинител, между казаното от свидетелите не се констатират съществени противоречия относно изречените от подсъдимия изрази и съпътстващите ги обстоятелства, поради което обосновано е прието за достоверно относно факта на отправяне на посочените закани от подсъдимия.

Същевременно всички свидетели непротиворечиво посочват като дата на извършване на деянието 02.03.2020 г., а не 03.03.2020 г., като разкриват съхранен спомен, че телефонният разговор се е състоял в последния работен ден преди националния празник на Република България, след което са отишли до банката, за да изпратят пари на подсъдимия.

Тази дата кореспондира изцяло с отразената в приложеното нареждане за касов паричен превод, поради което този съдебен състав, също като първия, приема, че деянието е осъществено на 02.03.2020 г.

С оглед на това обясненията на подсъдимия следва да бъдат приети като годно доказателствено средство относно наличието на неуредени имуществени отношения с пострадалия, проведения телефонен разговор, получената от пострадалия сума и датата, на която това е станало, тъй като не само не се опровергават, но и се подкрепят от кредитираните от съда доказателствени материали. В частта, касаеща липсата на отправени закани, същите се опровергават от показанията на свидетелите, поради което правилно са приети като защитна теза.

Този състав се довери и на писмените доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав изгради въз основа приложената справка за съдимост.

При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за липса на извършено на 03.03.2020 г. престъпление от общ характер – по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК от страна на подсъдимия Г..

За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни 3 доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване.

В конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз основа на тях факти категорично установява, че подсъдимият е изрекъл инкриминираните изрази, но това е станало на дата, различна от посочената в обвинителния акт – на 02.03.2020 г. вместо на 03.03.2020 г.. Това несъответствие между установените по делото обстоятелства и описаните във внесения от прокуратурата обвинителен акт представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Както правилно е отбелязал районният съд, датата на извършване на престъплението е съществен елемент от обстоятелствената част на обвинението и промяната по същество е вменяване в отговорност на подсъдимия на нов факт, който до този момент не му е бил известен и срещу който не е могъл да се защитава. Поради това е недопустимо съдът да се произнесе по отношение на нея като я промени при постановяване на крайния съдебен акт, без да е имало изменение на обвинението в тази насока по реда на чл. 287 от НПК, тъй като би се стигнало до осъждане на подсъдимия по непредявено обвинение.

При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, обсъждането на субективната му страна е безпредметно.

За пълнота на изложението, този състав изцяло споделя и изводите на първостепенния за това, че макар изречените от подсъдимия формално да осъществяват обективните признаци на закана за убийство, с оглед особеностите на отношенията между частния обвинител и подсъдимото лице и обществената опасност на последното, поведението на Г. не е целяло да възбуди страх у пострадалия за живота му, а е било израз на желанието му да получи дължимото заплащане за положения труд и емоционална реакция на възникналия имуществен спор.