Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 05.09.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 641/2024
Вид
Решение № 210
Подписан
05.09.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Сливница, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по искова молбата вх. № 4549/29.08.2024 г., подадена чрез ССЕВ, от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от юрк. Б.Т., срещу Х. Г. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 415,ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. вр. чл. 9 и сл. ЗПК, чл. 79, вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3395,28 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2590384 от 17.06.2022 г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД (в чиито права е встъпил цесионерът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – праводател на ищеца по силата на договор за цесия от 06.07.2023 г.), сумата в размер на 1694,90 лева, представляваща възнаграждение за поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2022 г. лева (за което вземане производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 22.05.2025 г.), сумата в размер на 1026,69 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 17.06.2022 г. до 19.03.2024 г., сумата в размер на 420,88 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 17.06.2022 г. до 08.03.2024 г., и сумата в размер на 64,05 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 17.06.2022 г. до 08.03.2024 г. (за което вземане производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 22.05.2025 г.), ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2024 г., до окончателното заплащане на задължението, за които вземания е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 1589/19.03.2024 г. по описа на РС – Сливница, което съдът е отхвърлил изцяло с разпореждане № 877 от 06.08.2024 г., по ч. гр. д. № 208/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница.

В исковата молба се твърди, че на 17.06.2022 г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД, в качеството му на кредитодател, й Х. Г. А., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2590384, който договор е 1 сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон, като същата е била достъпна чрез хиперлинкове и е била изпратена на имейла на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Сочи се, че при кандидатстването за кредита ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления, подписани с обикновен електронен подпис. При условията на евентуалност се твърди, че в случай, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е реален и същият се счита сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочено е, че по силата на сключения договор за кредит на ответницата е предоставена в заем сумата в размер на 3395,28 лв., която последната се е задължила да върне на 24 броя вноски по 217,98 лв. в срок до 20.06.2024 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 1026,69 лв. Сочи се, че в договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %. Посочено е, че в раздел X, чл. 2 от ОУ за предоставяне на кредити, страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка за забавена погасителна вноска. Сочи се, че на същата дата между ответника и праводателя на ищеца – „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило срещу възнаграждение, дължимо от кредитополучателя, да сключи договор с трето за процеса лице – „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и да отговаря пред него солидарно с длъжника за всички негови задължения съгласно договора за кредит и приложенията към него. Поддържа се още, че на същата дата е бил сключен и договорът за поръчителство с третото за процеса лице „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД се е задължило за всички задължения на ответника спрямо кредитора. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит поради което „КРЕДИСИМО“ ЕАД е поканило „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника, за което обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че на 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е погасило дължимите от длъжника суми, както следва: сумата в размер на 3395,28 лева – главница по договор за кредит, сумата в размер на 1026,69 лева – договорна лихва за период 17.06.2022 г. до 20.06.2024 г. и сумата в размер на 636,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, като на същата дата е уведомил длъжника за извършеното плащане, за встъпването на поръчителя в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1694,90 лева, ведно със сумата от 64,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към 2 длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, за което Х. А. е била уведомена по посочената от нея в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. Сочи се, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., като вземането към ответника е посочено под № 302 и е прехвърлена сумата в размер 6263,21 лв. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е надлежно, то същото следва да се счита за надлежно връчено с исковата молба.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В допълнителна молба вх. № 4807/12.09.2024 г. е посочено, че законната лихва за забава се претендира от 17.06.2022 г., както е посочено в заявлението.

В допълнителна молба е посочено, че дължимата възнаградителна лихва е за периода от 17.06.2022 г. до 19.03.2024 г., че договорът за цесия е от 06.07.2023 г., както и че плащането от поръчителя е от 23.06.2023 г.

Към исковата молба и допълнителна молба вх. № 5273/01.10.2024 г., които са подадени по ССЕВ, са били представени копия от документи, от които единствено уведомлението за цесията, договорът за продажба и прехвърляне на вземания и уведомлението за нов кредитор са подписани с квалифициран електронен подпис, като останалите документи, вкл. пълномощното на юрк. Т. не са били подписани с квалифициран електронен подпис и не са били заверени по надлежния ред съобразно правилата на чл. 183, ал. 1 и 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено лично на ответницата на 11.11.2024 г.), а и към настоящия момент, по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

С определението си за насрочване на делото съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца и указания за отстраняване на нередовностите. Със същото съдът е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, като се е произнесъл и по доказателства, като е допуснал като писмени доказателствени средства по делото представените с исковата молба и допълнителната молба документи, които са били заверени с КЕП, съобразно правилата на чл. 183, ал. 2 ГПК, а именно – уведомление за цесия, договор за продажба и прехвърляне на вземания и уведомление за нов кредитор. Останалите представени към молбите електронни образи на документи – общи условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит и Приложение № 1 към него, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство СЕФ и приложение № 1 към договор за цесия от 06.07.2023 г., доколкото не са били заверени с КЕП, като неотговарящи на изискванията на чл. 183, ал. 2 ГПК не са допуснати като доказателства по делото. На основание чл. 101, ал. 1 ГПК съдът е дал на ищеца и указания, как следва да бъдат извършени надлежно процесуалните действия по ангажиране на писмени доказателствени средства, а именно – че същите следва да бъдат заверени съобразно правилата на чл. 183, ал.

1 или ал. 2 ГПК, в случай че желае да се ползва от тях.

Определението е било връчено на юрисконсулт на ищеца на 26.03.2015 г.

По делото е постъпила молба вх. № 2239/11.04.2025 г., подадена по ССЕВ от юрк. Т., подписна с КЕП, с която са били частично отстранени нередовностите на исковата молба, като към същата, по повод на дадените с определението за насрочване указания, е бил приложен и надлежно заверен по реда на чл. 183, ал. 2 ГПК – с КЕП, препис от пълномощното на процесуалния представител, с което същият се е легитимирал, че разполага с надлежно учредена представителна власт. Към молбата са били представени и три електронни образа на документи, незаверени по надлежния ред.

С протоколно определение от проведеното на 22.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца и указания за отстраняване на нередовностите й.

3

По делото е постъпила молба вх. № 2663/08.25.2025 г., подадена от юрк. Т. по ССЕВ, подписана с КЕП, и последваща такава вх. № 2819/14.05.2025 г., с която е направен отказ от претенциите по договора за поръчителство, съответно за сумата в размер на 1694,90 лв. и за сумата в размер на 64,05 лв.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2025 г. съдът е прекратил производството в частта относно предявените осъдителни искове за осъждане на ответника Х. Г. А. да заплати на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер на 1694,90 лв., представляваща възнаграждение за поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2022 г., както и сумата в размер на 64,05 лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 17.06.2022 г. до 08.03.2024 г.

Със същото протоколно определение съдът е приел представените по делото и заверени с електронен подпис писмени доказателства и отново е указал на ищеца, че останалите представени с исковата и допълнителната молба писмени доказателствени средства, с изключение на уведомлението за цесия, договор за продажба и прехвърляне на вземания, и уведомлението за нов кредитор (които са били приети като доказателства по делото), не са били подписани с ел. подпис и не са били допуснати като доказателства по делото, поради което в случай че желае да се ползва от тях следва в срок до следващото съдебно заседание да представи надлежно заверени, съобразно правилата на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 ГПК, преписи от тези документи.