Решение № 4394 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4394 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110200808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. К. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 214332-025194 от 07.12.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя А. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на А. са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата на Б. К. А. се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати процесуални нарушения. Според жалбоподателя в НП не била отразена действителната фактическа обстановка. Било допуснато противоречие на материално-правните норми и неправилно било определено наказанието. С тези аргументи Б. А. иска съдът да отмени изцяло обжалваното от него Наказателно постановление.

Пред СРС – 10 състав производството спрямо жалбоподателя Б. К. А. е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН. Той не се явява пред СРС и не взема становище по спора.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

1

За товарен автомобил марка „.....“, модел „........“ с рег. № .........., собственост на Цветелин Пенков Киров, било издадено разрешение за временно движение № ........... от 21.06.2021г. за срок до 30 дни.

На 29.07.2021г. около 17:30 часа Б. К. А. управлявал товарен автомобил „..... ........“ с рег. № .......... в гр. София по ул. „Цар Симеон” с посока на движение от ул. „Шар планина” към ул. „Опълченска“. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на 03 РУ – СДВР : свидетелите Ангел ИВ. и А. Н.. В хода на проверката се установило, че автомобилът е с изтекли временни табели, тъй като МПС-то имало разрешение за временно движение № ........... с валидност до 21.07.2021г. Освен това било установено, че А. управлява МПС без контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Поради това за съдействие на служителите от 03 РУ-СДВР била извикана св.

Т.Ц., която също се запознала с документите на автомобила. В присъствието на св. ИВ., св.

ЦВ. съставила срещу Б. К. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 671777 от 29.07.2021г. за нарушения на чл.140 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Б. К. А. получил и подписал Акта без възражения на дата 29.07.2021г.

С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 03 РУ – СДВР, а от там на СРП, където била образувана прокурорска преписка № 41293/2021г. по описа на СРП.

С Постановление на прокурор от СРП от 25.10.2021г. (изведено в деловодството на СРП на 26.10.2021г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е била прекратена прокурорска преписка № 41293/2021г. по описа на СРП.

Препис от Постановлението на СРП, ведно с материалите по преписката са изпратени по компетентност на Началника на ОПП – СДВР за преценка на основанията за търсене на административно-наказателна отговорност.

На 07.12.2021г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 21-4332-025194, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП Б. К. А. е санкциониран с „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление е получено на 23.12.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена до ОПП – СДВР на 30.12.2021г., по повод на която на 20.01.2022г. е образувано настоящото дело пред СРС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Ц., Ангел ИВ. и А. Н., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК :

Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г.; писмо от ОПП – СДВР до 03 РУ – СДВР с рег. № 4332р-43243/20.08.2021г.; АУАН № 671777/29.07.2021г.; справка за собствеността на МПС с рег. № ..........; справка за първоначална регистрация на МПС; справка – картон на водача; Акт за встъпване в 2 длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди № 8121К-13180/23.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, както и писма от ОПП – СДВР с приложени справки (на лист 36-38 и лист 50-52 от делото).

Тези писмени доказателства се явяват достоверни, непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване по делото. Поради това СРС ги кредитира.

Приложените на лист 36 и лист 50 от делото писма от ОПП – СДВР са обективни, достоверни и намират опора в справките, приложени на лист 9, 10, 37, 38, 51 и 52 от делото.

Справките са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези справки и писмата на лист 36 и лист 50 от делото СРС приема, че за товарен автомобил „..... ........“ с рег. № .......... е било издадено разрешение за временно движение № ........... от 21.06.2021г. за срок до 30 дни, т.е. до 21.07.2021г., както и че собственик на този автомобил е Цветелин Пенков Киров.

Констатациите от АУАН № 671777/29.07.2021г. се потвърждават от показанията на свидетелите Т.Ц. и Ангел ИВ., както и от кредитираните по-горе писмени доказателства.

Поради това и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.

Писмото на лист 7 от делото също следва да се кредитира, тъй като е достоверно и обективно. Въз основа на него съдът приема, че материалите по съставения АУАН са били изпратени от ОПП – СДВР на 03 РУ – СДВР, а от там на СРП.

Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била извършена провека, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство и материалите са препратени на ОПП – СДВР.

Справката картон на водача е издадена от държавен орган и също има доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС я кредита и приема, че жалбоподателят е имал и други предходни нарушения по ЗДвП.

Като обективни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът кредитира и приложените по делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180/23.10.2019г. и № 8121з515/14.05.2018г. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-13180/23.10.2019г. и точка 2.10 от Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно е имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.

С оглед нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и наличното по делото Постановление на 3

СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г. не е необходимо да се изследва компетентността на актосъставителя, както и дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство – може да се образува административно – наказателно производство.

Показанията на свидетелите Т.Ц. и Ангел ИВ. са еднопосочни, житейски достоверни и логични. Те намират опора в АУАН, писмата от ОПП – СДВР на лист 36 и 50 от делото, както и в справките на лист 9, 10, 37, 38, 51 и 52 от делото. Поради това СРС се доверява на тези свидетелски показания.

Показанията на св. Н. се явяват неинформативни относно процесното нарушение, тъй като този свидетел не помни проверката на конкретния автомобил. Поради това съдът не гради фактически и правните си изводи относно деянието на база тези гласни доказателства.

Според трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 15 от делото.

Настоящият съдебен състав не кредитира и свидетелството за регистрация на МПС – част II (приложено на лист 14 от делото), тъй като този документ е издаден след процесната дата и поради това се явява неотносим към предмета на доказване по делото.

Приложените на лист 47-49 от делото документи касаят автомобил, различен от процесния. Поради това и тези документи се явяват неотносими към предмета на доказване по делото и съответно не следва да се подлагат на анализ.

При така установените факти и направения по-горе анализ на относимите доказателства, СРС достигна до следните правни изводи :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е издадено от компетентно лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.

Доколкото след съставянето на АУАН на 29.07.2021г. е била образувана прокурорска преписка № 41293/2021г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г. и чак тогава е било издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН (и най-вече чл.34, чл.40, чл.42, чл.43 от ЗАНН) се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено 4 при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че в случая не следва да се прави преценка дали Актът отговаря на изискванията на ЗАНН, а само дали по отношение на НП са спазени разписаните в закона изисквания.

След служебна проверка СРС – 10 състав прие, че са изпълнени процесуалните правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на МПС-то и това, че същото е било на път, отворен за обществено ползване. Отбелязано е, че МПС е било с разрешение за временно движение, посочен е номерът му и до коя дата е било валидно. Поради това СРС приема, че деянието е в достатъчна степен индивидуализирано.

Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в обжалваното Наказателно постановление.

Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само изтичането на срока на валидност на разрешението за временно движение не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не е в движение. Поради това настоящият съдебен състав счита, че датата на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е била правилно посочена от наказващия орган, тъй като това е моментът, когато са реализирани всички елементи от фактическия състав на нарушението.