Решение № 1236 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330121959 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от К. А. Т., ЕГН: **********, от град П., ул.

„С.“ № **, чрез пълномощник ЕАД Е. И., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда „А“), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от *** ***** И. К., за осъждане на ответника да върне като платена без правно основание за периода 23.09.2020 г.- 31.08.2024 г. сумата от 192,35 лева- платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/**** г., както и за осъждане на ответника да върне като платена без правно основание за периода 23.09.2020 г.- 18.12.2024 г. сумата от 325,90 лева- престирани парични плащания по непородилия правно действие договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ****/**** г. /съобразно допуснатото увеличение на исковете/.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/ **** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент- 39,29 % и ГПР- 47,20 %. По силата на договора заемът се обезпечавал с поръчителство или с предоставяне на банкова гаранция.

Ищецът избрал да сключи договор за поръчителство и на **** г. подписал с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който се дължало възнаграждение от 2320,99 лева, включени към вноските по погасителния план на кредита. Твърди се, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици.

Твърди се също, че ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. Претендират се разноските в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен 1 договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 3000,00 лв., както и че предоставената сума е усвоена от ищеца в цялост. Сочи, че е установено задължение за връщане на заема за срок от 18 месеца, при фиксиран ГЛП 39,29% и ГПР от 47,20%. Общият размер на дължимите от кредиополучателя суми трябвало да е 4017,78 лв., от която 3000 лв. главница и 1017,78 лв. – договорна възнаградителна лихва. Твърди, че задълженията по договора за кредит са погасени предсрочно, предвид на което ищецът не е заплатил в цялост уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва. Поддържа, че по сметка на кредитора е заплатена сумата от 20 лв., разпределена за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в раземр на 20,00 лв., разпределена за погасяване на задължения към „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва, изложените от ищеца твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не оспорва обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство не е в включено в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗЗД, доколкото сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последният имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал задължение да включи в годишния процент на разходите възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит.

Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но не и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове. На свой ред също претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент- 39,29 % и ГПР- 47,20 %. По силата на договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство или с предоставяне на банкова гаранция. На същата дата ищецът сключил Договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е уговорено възнаграждение в размер на 2320,99 лева, платимо, ведно с вноските по погасителния план на кредита и следва да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД. Няма спор също, че уговореното възнаграждение за поръчителя не е отчетено като разход по кредита при изчисляване на ГПР по Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и първия ответник.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Й. П. се установява, че заплатените суми по Договор за потребителски кредит № ***/**** г. сключен с ответното дружество и Договор за поръчителство № ****/**** г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД са посочени от в. л. в таблица № 1 от заключението. Видно от същата, ищецът е заплатил сумата от общо 3669,06 лева, с които са погасени следните суми: главница в размер на 3000 лева, договорна лихва в размер на 192,35 лева и вноска за поръчителство в размер на 325,90 лева.

2

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, извършена от същото в. л. се установява, че сумата от общо 352,90 лева, представляваща вноска за поръчителство по Договор за поръчителство № ****/**** г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е постъпила по сметка на „Кредисимо“ ЕАД.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава, като отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит, Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство и Приложение № 1 към него, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

Предвид установените по делото факти и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание л. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. В случая е налице правоотношение по Договор за потребителски кредит, като длъжникът- ищец в настоящи процес има качеството на „потребител“ по смисъла на ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2, чл 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изиска в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния случай съдът намира, че ГПР по договора за кредит сключен между ищеца и първия ответник и общата дължима сума, дължима от потребителя не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляване на ГПР и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно пар. 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаването на кредита. Видно от раздел ІІ чл. 4, ал. 2 от Договора, в случай, че в посочения срок от 48 часа кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, тъй като сключването му и разходите за поръчителство са пряко свързани именно с този договор /за кредит/. Като не е сторено това потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи, които ще направи. Горното съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За тази преценка дори не са необходими специални знания, доколкото очевидно при включване на възнаграждението за поръчител в размер на 2320,99 лева при изчисляване на ГПР, то този процент значително ще надвиши посочения в договора за кредит.

Предвид изложеното процесния договор за кредит противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 от ЗПК същият е недействителен.

По така изложените съображения следва да се посочи, че съдът намира за нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на **** г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, поради липсата на 3 кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължение да поеме наравно с длъжника задължение за заплащане на сумите по кредита. В случай на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда съгласно договора регресно право срещу заемополучателя за възстановяване на заплатените от поръчителя суми /видно от чл.4, ал. 2 от договора за поръчителство/. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него доколкото сумите, които е заплатил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждение се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяване на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая липсва престация от една от страните по договора- поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При извършване на преценка за нищожност на договора за поръчителство, съдът съобрази задължителните указания дадени в ТР №1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от самото съдържание на договора. Изложеното подкрепя и твърдението на ищеца за неравноправния характер на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

С оглед гореизложеното и по аргумент от чл. 23 от ЗПК по договора за кредит ищеца дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата от 3000.

От заключението на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 3669,06 лева, с които са погасени следните суми: главница в размер на 3000 лева, договорна лихва в размер на 192,35 лева и вноска за поръчителство в размер на 325,90 лева. Тези суми се явяват платени без основание и подлежат на връщане от „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.