Определение № 1291 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500658 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на М. К. П., А. П. Л., Р. А. П., Р. Р. К., М. И.

П., В. А. З., С. М. Й., М. М. М., Г. С. Г., Й. С. Г., Ю. В. Д., А. В. Б. и Л. П. М. чрез адв. Е. Б. от САК срещу определение от 18.10.2024 г. по гр.д. № 15257/2018 г. по описа на СГС, I-13 състав, с което производството е прекратено. В жалбата се твърди, че процесният имот е бил индивидуализиран и за ответниците не е съществувало съмнение за кой поземлен имот е предявен искът, а за жалбоподателите остава неясно каква допълнителна индивидуализация се очаква от тях. Сочи се и че Л. А. Х. да е починала на 12.10.2021 г. като се излага довод, че при това положение производството се спира по силата на закона и сроковете не текат.

Твърди се на 12.08.2024 г. да е починала и А. С. Д. а ищците Л. М., М. М. и С. Й. да не са били редовно уведомени за дадените указания. Иска се определението да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й, а следващата се държавна такса е внесена.

Съдът служебно констатира настъпила смърт на жалбоподателката Р. А. П. като с оглед нормата на чл. 230 ал. 1 ГПК следва служебно да бъдат конституирани законните й наследници.

Повдигнатият с жалбата въпрос касае преценка на предпоставките за развитие на производството, която въззивният съд осъществява служебно – без оглед наведените от страната доводи. От наличните по първоинстанционното производство книжа се установява 1 следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по препратено от Софийски районен съд искане на жалбоподателите С. М. Й., Г. С. Г., М. К. П., Р. А. П., Л. П.

М., Й. С. Г., А. П. Л. и от Н. О. П., заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от М.

И. П. и К. И. П. с определение от 21.06.2010 г., последната на свой ред заместена по чл. 227 ГПК от Р. Р. К. с определение от 28.01.2024 г., А. П. М., заместен по чл. 227 ГПК от В. А. З. и Л. А. Х. с определение № 110/04.05.2018 г. по гр.д. № 2952/2017 г. на ВКС като Л. Х., видно от приложеното към въззивната жалба удостоверение за наследници, също е починала на 12.10.2021 г. и е оставила за наследници В. А. З. – сестра и Х. И. Х. - съпруг, М. М. М. Г.

С. Г. и А. С. Г., в хода на процеса заместена от Ю. В. Д., А. В. Б. с определение № 267214 от 21.11.2024 г. по реда на чл. 227 ГПК. В исковата молба се твърди, че ищците са придобили по наследство от П. М. К. недвижими имоти, съставляващи № 192 по кл.л. 397 по плана на гр. София от 1956 г. в землище ***, местност „***“, целия с площ 1821 кв.м. при съседи на имота по скица: път, имот № 153А, имот № 1191, а по документ за собственост – наследници на Б. Г., С. и Г. М., път и имот № 185, к.л. 375 от кадастралния план от 1956 г. на гр. София, землище ***, местност „***“, целия с площ 2987 кв.м. при съседи по скица: имот № 186, имот № 160 и имот № 175, а по документ за собственост – С. Г., С. и Г. М., мера.

Правата на наследодателя на ищците се извеждат от извършена делба. Твърди се имотите да са били отнети, но като незастроени и съществуващи във вида при отнемането им да подлежат на връщане на техните собственици. Твърди се и тези имоти да се владеят от поделения на Министерство на отбраната. Към исковата молба е представена и комбинирана скица с графично изображение на имот пл. № 192 и на имот с пл. № 185. Поискано е имотите да бъдат върнати.

В отговор по исковата молба посоченият в нея ответник Министерство на отбраната идентифицира имот със стар № 185 и площ от 2985 кв.м. като част от имот, апортиран в капитала на „ТЕРЕМ“ ЕАД, а впоследствие и в капитала на „АРЗ –Люлин“ ЕООД. Имот, посочен с пл. № 192 и площ от 1821 кв.м. е идентифициран като актуван с акт за публична държавна собственост № 064/07.10.1998 г.

С определение от съдебно заседание на 01.02.2013 г. производството е прекратено по отношение на имот пл. № 192.

С искова молба, депозирана на 15.06.2010 г., е конкретизирано, че имот пл. № 185 от к.л. 375 съставлява част от имот № 175 по действащия кадастрален план при граници: имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175.

С молба вх. № 69733/28.06.2012 г. е конкретизирано, че наследодателят на ищците е станал член на ТКЗС през 1958 г., но процесните имоти не са били внесени в ТКЗС.

С решение от 06.12.2015 г. по гр.д. № 8455/2009 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав е е признато за установено по отношение на “ХАРЧЕСА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че А. М., С. Й., М. М., М. П., Р. П., Л. М., Г. Г., Й. Г., А. Д.,А. Л., М. П. и К. П. са собственици на поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор *** с площ 3.4 дка, кв.

1 по действащия кадастрален план на гр. София, местност „***“, землище *** при граници – 2 имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175 и „ХАРЧЕСА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да предаде владението върху този имот.

С решение № 1125/16.05.2017 г. по в.гр.д. № 3145/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав решение от 06.02.2015 г. е обезсилено, а делото е върнато за разглеждане на предявените искове срещу министерство на регионалното развитие и благоустройството (производството е прекратено с определение от 26.01.2016 г. и Решение № 178 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 2952/2017 г. на ВКС, Първо отделение на Гражданска колегия), министерство на отбраната, „ТЕРЕМ“ ЕАД (производството е прекратено с определение от 14.03.2014 г.) и „АРЗ-ЛЮЛИН 2002“ ЕООД.

С протоколно определение от 28.02.2022 г. е дадено указание за индивидуализация на имота, предмет на иска, а с определение от 20.06.2022 г. по идентични съображения исковата молба е оставена без движение.

Със заявление вх. № 51909/16.08.2022 г. е посочено, че имот пл. № 185 по стар кадастрален план на гр. София, кадастрален лист № 375, емисия 1943 г., е част от поземлен имот с идентификатор *** с приложена към заявлението комбинирана скица.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният приема, че въпреки многократно предоставяната възможност ищците не са индивидуализирали имота, което лишава ответниците от възможност за процесуална защита, съответно определя исковата молба като нередовна.

Жалбата е основателна.

Съдът дължи разрешавайки повдигнатия правен спор да осигури ефективна защита на зачетен от правовия ред интерес. Повдигнатия в случая спор касае принадлежността на право на собственост върху недвижим имот.Ефективната защита на правото на собственост предполага еднозначно определяне неговия обект – в случая недвижим имот. Средство за това е надлежната му идентификация, постижима чрез определяне на местоположението му и отграничаването му от съседните имоти. Процесуалното задължение за ищеца да определи предмета на спора се изпълнява посредством писмено описание на твърдяното право и обстоятелствата, от които се извежда. Затова и твърденията са необходими, но и достатъчни, за да очертаят рамките на спора, а средство за разграничаване на имота от съседните му се явяват и графично очертаните граници на претендирания имот.

Кадастралната карта отразява разположението на недвижимите имоти към момента на съставянето й. Ето защо няма пречка спорният имот да бъде индивидуализиран и чрез неактуална понастоящем кадастрална карта. В случая ищците са се възползвали и от двата подхода и то по начин, позволяващ еднозначна идентификация на спорния имот. Дали правото на собственост върху така очертания имот принадлежи на ищците остава въпрос по съществото на спора, като едва уважаването на иска би позволило разграничаването му от самостоятелния понастоящем имот с идентификатор *** и утвърждаването му като самостоятелен.

3

За пълнота следва да се посочи, че за обезпечаване законосъобразното развитие на производството първоинстанционният съд следва да отчете прекратената правосубектност на починалите в хода на производството страни и да осигури участието на техните правоприемници.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 266584 от 18.10.2024 г. по гр.д. № 15257/2018 г. по описа на СГС, I-13 състав.

Връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4