Решение № 176 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Даниела Росенова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК.

С присъда №2 от 17.01.2023г., по нохд №668/2022г., Окръжен съд Враца е признал подс.Р. В. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.Б вр. чл.343 ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 от НК и във вр.чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн.чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 от НК.

На осн.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лишил подс.Р. Г. от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът осъдил подс.Р. Г. да заплати направените по делото разноски – по сметка на ОД на МВР Враца сумата от 4 159.45 лева – разноски на ДП, както и да заплати направените разноски от частните обвинители Х. А. С. и А. Х. А. в размер на 3000 лева, представляващи възнаграждение за повереник.

С присъдата, съдът се произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от повереника на частните обвинители Х. С. и А. А. – адв.Д.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, тъй като при постановяването й не са били отчетени отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. При определяне на наказанието, съдът приел наличието на смекчаващи 1 вината обстоятелства – чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, изразеното съжаление и искрено разкаяние, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, като е приел липса на отегчаващи вината обстоятелства. Съдът приел, че с поведението си подсъдимият е направил всичко възможно да помогне на пострадалия след ПТП, като помощта била оказана на жив човек, респективно налице са били обстоятелствата за приложение на привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.Б от НК. Според частните обвинители, да слезеш от автомобила си, за да провериш какво си причинил на другия участник в ПТП-то, не може да се приеме като действие за оказване на помощ. Не могат да се приемат за такива лични действия и действията на трети лица, колкото и близки на извършителя да са те. Именно тези трети лица, с които пострадалият е бил непосредствено преди настъпването на ПТП са му оказали помощ – вдигнали са го от пътя, преместили са го на тротоара, дали са му вода и тютюнева цигара, обадили са се на спешен номер 112, а подсъдимият е наблюдавал какво се случва и не е действал активно.

Частните обвинители и техният повереник считат, че не може да се приемат за верни твърденията за пълно и всестранно съдействие от подсъдимия по време на досъдебното производство. Според тях, в действията му и в тези на неговите приятели се виждала синхронизирана линия на поведение, насочена да внесе съмнения, че въобще не е бил наличен контакт между автомобила на подсъдимия и пострадалия И. А., че последният е бил тежко болен и трудно подвижен, че сам е паднал преди автомобила да достигне до него и т.н. Обобщава се, че това не е поведение на лице, което е осъзнало действията си и признаващо вината си. Посочва се, че подсъдимият се е възползвал от процесуалните възможности, които му дава НПК в диференцираните процедури, но показал неуважение към близките на жертвата на причиненото от него ПТП и от поведението му ясно проличало, че не се счита за виновен и не се разкайва за стореното.

Жалбоподателите считат, че наложеното на подсъдимия наказание няма да изпълни задачите си, очертани в чл.36 ал.1 от НК – лична и генерална превенция, тъй като това наказание е под минималния размер, предвиден за това престъпление преди квалификацията му. Излага се становище, че подсъдимият няма да бъде превъзпитан за трите години изпитателен срок и няма да осмисли тежестта и опасността на извършеното от него престъпление. Тази присъда нямало да покаже на обществото строгостта на закона и справедливостта на наказанието, налагани от държавата на извършителите на престъпления.

Моли се да бъде изменена присъдата на ОС Враца, като бъде увеличено наказанието на подс.Г. от 1 (една) година на 2 (две) години лишаване от свобода, а отлагането на изтърпяването на наказанието да бъде увеличено на 4 (четири) години изпитателен срок, както и да бъде увеличен срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 2 (две) години.

След изготвяне на мотивите към присъдата, частните обвинители чрез техния повереник са депозирали допълнение към въззивната жалба, като в него са преповторени и допълнени доводите, изложени в първата жалба, както и искането за изменение на присъдата с 2 увеличаване размера на наложените на подс.Г. наказания.

В съдебното заседание пред въззивната съдебна инстанция, повереникът на частните обвинители Х. С. и А. А. – адв.Д. моли да бъде постановено решение, с което да бъде изменена присъдата на ВрОС, като бъде увеличено наложеното наказание на подс.Г. от една година на две години „лишаване от свобода“, като бъде отложено ефективното му изтърпяване за срок от четири години, както и да бъде увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от една година на две години. Поддържа подробно изложените аргументи във въззивната жалба и допълнението. Възразява се срещу становището на първата инстанция, че са налице предпоставките на привилегирования състав на престъплението, тъй като считат, че подсъдимият не е направил всичко, за да помогне на пострадалия и не той се е обадил на тел.112. Това били сторили хората, които са били в компанията на пострадалия А.. Изказва се несъгласие с извода на съда, че е налице изключителен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, защото пресичал на място, което се явява мислено продължение на пешеходната пътека, тъй като било безспорно установено, че в района на местопроизшествието липсват изрично очертани такива съоръжения. В заключение се моли да бъде уважена жалбата, като бъде увеличено наказанието.

Частният обвинител А. А., в съдебно заседание пред САС заявява, че поддържа казаното от повереника си.

Частният обвинител Х. С. не се явява в съдебно заседание поради напреднала възраст и тежко здравословно състояние.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура в съдебно заседание пред САС заявява, че няма какво да добави към казаното от повереника на частните обвинители.

Посочва, че няма подаден протест срещу оправдателния диспозитив на присъдата, но намира, че повереникът правилно обръща внимание, че наказанието е несправедливо, като не били отчетени отегчаващите обстоятелства. Счита, че е справедливо наказанието да бъде увеличено на 2 години, дори да остане правната квалификация приета от ВрОС.

В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.Р. Г. – адв.Х. коментира оплакванията, направени във въззивната жалба. Възразява се срещу оплакването, че присъдата е в нарушение на материалния закон. Напълно се споделят изводите, направени от първия съд, че след произшествието подсъдимият е направил всичко възможно за оказване и спасяване живота на пострадалия. Несъмнено подсъдимият е извършил действия за оказване помощ на пострадалия и са извършени по отношение на жив човек, който е починал по-късно в болницата. Подсъдимият е имал съзнание, че предприема найнеобходимото, излизането от автомобила, отиването при пострадалия, вдигането и поставянето му на тротоара, даването на вода, измиването на лицето му. Приятелят на подсъдимия, на име Л. се е обадил по телефона, за да извика медицинска помощ. Тези 3 обстоятелства са дали повод на първата инстанция да приеме, че са налице всички законови изисквания, за да бъде постановена присъдата в размер на 1 /една/ година, с приложение на чл.66 от НК. По отношение на второто искане на частните обвинители за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода на 2 /две/ години, то се посочва, че не може да се утежни положението на подсъдимия и да се наложи ефективна присъда. Моли съда за произнасяне в този смисъл.

Подс.Р. Г. в съдебно заседание поддържа казаното от защитника си. Обръща се към частния обвинител А. А. като изказва съжаление. Реализирайки правото си на последна дума, оставя на съда да прецени какво да бъде решението.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата и допълнението към нея от частните обвинители чрез техния повереник, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Делото пред първостепенният съд е протекло по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, като подс.Р. Г. е признал фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е признал за виновен. Заявил, че не желае да се събират нови доказателства за тях. Разяснено му е било, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от ПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът констатирал, че направеното от подс.Г. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени материали и спазвайки процесуалния ред, на осн.чл.372 ал.4 от НПК с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, както и събраните на досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства за изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Механизмът на осъществяване на деянието и авторството му са били установени не само от признанието на подс.Г., но е и подкрепено от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум към него /л.29-45/; протокол за извършена химическа експертиза /т.1 л.78-80/; медицинска документация на И. Х. А. /т.2/; справка за извършени нарушения от подсъдимия като водач на МПС /т.1 л.65-70/; справка за съдимост и характеристични данни за подс.Г. /л.172-174/; обяснения на подс.Г. /т.1 л.180-181/; показания на разпитаните свидетели Р. Л. /т.1 л.48-49/; Л. Д. /т.1 л.50-51/; А. А. /т.1 л.54-56/;

Х. С. /т.1 л.133/; А. Б. /т.1 л.141/; А. К. /т.1 л.142/; Л. М. /т.1 л.143/; В. И. /т.1 л.144/; заключения на съдебно-медицинска експертиза /т.1 л.93-94/; заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /т.1 л.147-160/; заключение на автотехническа експертиза /т.1 л.98-108/, приетата в хода на съдебното следствие актуална 4 справка за съдимост на подс.Г..

Пред първата съдебна инстанция била установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. В. Г. е роден на ********г. в гр.***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, живущ в с.***, обл.***, ул.“***“ №***. Подсъдимият е с добри характеристични данни.

Подс.Г. е правоспособен водач на МПС от 27.07.2005г., с придобита категория В и АМ, за което му било издадено Свидетелство за правоуправление на МПС № 283618586/23.05.2018г. от ОД на МВР Враца, валидно до 23.05.2023г.

На 26.07.2021г., малко преди 20.00ч., подс.Г. тръгнал от дома си в с.*** с управлявания от него л.а.“Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ***, негова собственост, като се движел по ул.“Пеньо Пенев“ в посока към кръстовището с ул.“Георги Д.“. В автомобила бил сам.

Времето било ясно, с нормална видимост и суха пътна настилка.

Като достигнал границата на кръстовището спрял, огледал се наляво за наличие на превозни средства, движещи се по ул.“Георги Д.“, при което забелязал свои познати, сред които свидетелите Р. Л., Л. Д., А. К.. Поздравил ги и предприел маневра завиване надясно, като продължил движението си по ул.“Г.Д.“. Платното за движение по улицата било двупосочно с обща ширина от 8 метра, с две ленти, без видима осова линия между тях. В този участък улицата била права, без напречен и надлъжен наклон, а пътното покритие било от паваж.