Определение № 224 от 25.03.2019, Окръжен съд - Плевен

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№…………. 25.03.2019 г. гр. Плевен

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ вчнд № 223 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.

341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Х.Н. – защитник на подсъдимия И.С.К. ***, подадена срещу определение № 36 от 12.02.2019 г., постановено по нохд № 182/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Троян.

С обжалваното определение Троянският районен съд е оставил без уважение молбата на подсъдимия И.С.К. за изменение на мярката му за неотклонение от „Парична гаранция в размер на 2000 лева“ в „Подписка“ и е потвърдил мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за вземане на мярка за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия И.С.К..

Плевенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Троянският районен съд е отказал да уважи молбата на подсъдимия И.С.К., тъй като е приел, че не е налице промяна на обстоятелствата, при условията на които, спрямо И.С.К. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“. В частност решаващият съд е посочил изрично, че наличието на влязла в сила присъда, с която подсъдимият е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, не е ново обстоятелство, налагащо ревизиране на досегашната мярка за процесуална принуда.

Въззивната инстанция в настоящия си състав намира, че атакуваният с частната жалба съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а по отношение на подсъдимия И.С.К. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на подсъдимия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес, и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това - съобразно константната и непротиворечива практика на ВКС и останалите съдилища в Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. В производството по чл. 270 НПК съдът следва да направи преценка дали при евентуално изменение на мярката за неотклонение съществува опасност подсъдимият да извърши престъпление и да се укрие и по този начин да осуети своевременното приключване на съдебната фаза на наказателния процес.

В разглеждания случай не съществува никаква опасност – дори и хипотетична, подсъдимият И.С.К. да се укрие, да извърши престъпление и да препятства законосъобразното движение и приключване на наказателното производство, при положение, че взетата спрямо него мярка за неотклонение бъде променена в „Подписка“. Това е така, тъй като с присъда № 3 от 26.04.2018 г., постановена по нохд № 468/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Троян, К. е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК.

Присъдата е влязла в сила на 22.10.2018 г. и подсъдимият К. изтърпява наложеното му наказание в затвора в гр. Ловеч.

При наличието на влязла в сила осъдителна присъда с ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“, взета по отношение на частния жалбоподател, не е пропорционална на преследваните цели и създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 36 от 12.02.2019 г., постановено по нохд № 182/2017 г. по описа на Районен съд-гр.

Троян.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“ по отношение на подсъдимия И.С.К. – роден на *** ***, ЕГН – **********.

Определението не подлежи на касационна жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.