Решение № 3618 от 17.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр.София, 17.05.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав , в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

БИЛЯНА КОЕВА при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 2251 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № I – 44 - 108/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 51668/2014г. от Софийски районен съд, 1 г.о., 44 състав, е уважен за сумата от 1173 лв., ведно със законната лихва от 23.09.2014г., и е отхвърлен до предявения размер от 14 906.24 лв. искът на С.В.З., предявен на основание чл.143, ал.1 ЗЗД срещу З.Р. Р. за заплащане на платено като поръчител задължение на ответницата. Със същото решение са отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на сумата от 2380,66 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012г.; за сумата от 599,72 лв., представляваща заемни такси и съдебни разноски и за сумата от 914,30 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава върху главното вземане за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012г. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 52.80 лв. , а ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 1059.60 лв.

В отхвърлената част на претенциите решението е обжалвано от ищцата с оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателката при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е съобразил допълнителното споразумение от 05.01.2010г. - две години след сключване на договора за текущо потребление, в което споразумение липсва подпис и съгласие на ищцата като поръчител, не е взел предвид липсата на реквизити в изпълнителния лист – не е посочено срещу кого е издаден, а длъжникът е изписан с мъжкото име С.В.З., неправилно и необосновано произнасяне по запорно съобщние с изх.№

41283/02.06.2014г., според което запорът е наложен по искане не на „Б.ДСК“ АД, а на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012г. по изп.д. № 20128380406431, неправилно кредитиране на удостоверение от 19.05.2015г. само в частта за сумата от 369 лв., удържани в периода до 23.09.2014г. при несъобразяване с фактите, настъпили след предявяване на иска – удържани суми от значение за спора, липса на мотиви по отношение на внесената сума от 1381 лв. за периода 08.07.2014г. – 12.05.2015г., неправилно и необосновано произнасяне по отношение на внесената сума от 759.47 лв., която сума е била блокирана по искане на съдебния изпълнител по посоченото изпълнитело дело, неправилно приета липса на доказателства за смяна на кредитора, което доказателства съдът би могъл да събере служебно, като според жалбоподателката такова доказателство представлява неоспореното запорно съобщение изх.№ 41283/02.06.2014г., липса на мотиви по отношение на операционна бележка от 12.11.2012г. за постъпила сума от 402 лв. в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.

Жалбоподателката моли в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което претенциите й да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата оспорва жалбата и моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Не претендира разноски, намира разноските на жалбоподателката за прекомерни.

В настоящото производство доказателства не са ангажирани.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;

№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.;

№ 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.;

№ 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съобразявайки доводите за незаконосъобразност на решението при условията на чл.269, предл.второ ГПК, становището на въззиваемата и ангажирания по делото доказателствен материал, Софийски градски съд намира следното:

Претенциите, основани на чл.143, ал.1 ЗЗД, за са заплащане на сумата от 14906,24 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба, представляваща платено от ищцата като поръчител задължение на ответницата по договор за кредит с „Б.ДСК" ЕАД от 29.01.2008 г.; за сумата от 2380,66 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012 г., за сумата от 599,72 лв., представляваща заемни такси и съдебни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.09.2014г. и за сумата от 914,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012г.

Изложени са в исковата молба твърдения, че на 29.01.2008г. между ответницата като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД като кредитор е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, изпълнението на който ищцата е обезпечила с договор за поръчителство с „Б.ДСК” ЕАД от 29.01.2008г. Поради неплащане на задълженията от страна на ответницата банката насочила претенциите си към ищцата, след което върху трудовото й възнаграждение е бил наложен запор със запорно съобщение от 02.06.2014г.

Ответницата, оспорвайки претенциите с признание за плащане само на сумата от около 1000 лв., е признала сключването на договор за кредит, както и факта, че ищцата е поръчител за задълженията по договора за кредит.

Безспорно е установено по делото и сраните не спорят, че на 29.01.2008г. между ответницата като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД като кредитор е бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 15000 лв. със срок за плащане от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. На същата дата – 29.01.2008г.

- ищцата е сключила с банката договор за поръчителство, с който е обезпечила изпълнението на задълженията на ответницата при лихва от 12,70 % годишно.

С изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 27588/2012 г. на СРС, 52 състав, на основание чл.418 във вр. с чл.417 ГПК ответницата З.В. /понастоящем Р./ и ищцата - С.З. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Б.ДСК“ ЕАД сумата от 14 906,24 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2012г., сумата от 2380,66 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.06.2011 г. – 05.06.2012г., сумата от 914,30 лв., представляваща санкционираща лихва за периода 22.06.2011 г. – 05.06.2012г., сумата от 35,00 лв., представляваща заемни такси, и съдебни разноски в размер на 564.72 лв. В изпълнителния лист като солидарно осъдени лица са посочени З.Р.В. с ЕГН ********** и С.З.с ЕГН ********** вместо името на ищцата С.З.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 20128380406431 на ЧСИ М.Б.с длъжници З.В. и С.З. с ЕГН **********. По изпълнителното дело е издадено запорно съобщение с изх.№ 41283/02.06.2014г. до „Р.“ ЕООД и е наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на ищцата до размера на сумите, дължими по изпълнителното дело. В запорното събщение е посочено, че изпълнителното дело е образувано по молба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист.

Съобразно удостоверение от 19.05.2015 г. на ЧСИ на ищцата в качеството й на длъжник е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Р." ЕООД за периода от 01.06.2014 г. до 19.05.2015г. и са удържани следните суми: 123,00 лв. на 08.07.2014 г.; 123,00 лв. на 14.08.2014 г.; 123,00 лв. на 12.09.2014 г.;

123,00 лв. на 21.10.2014 г.; 123,00 лв. на 13.11.2014 г.; 123,00 лв. на 19.12.2014 г.; 123,00 лв. на 19.01.2015 г.; 130,00 лв. на 10.02.2015 г.; 130,00 лв. на 10.03.2015 г.; 130,00 лв. на 17.04.2015г. и 130,00 лв. на 12.05.2015 г.

, като размерът на удръжките по месеци е установен и от удостоверение с вх. № 141/12.05.2015 г. на „Р.“ ЕООД, според което на ищцата, считано от м.06.2014г., се удържат ежемесечно от трудовото й възнаграждение запорни вноски във връзка с изп. дело № 20128380406431, които се превеждат по банкова сметка ***, като за периода м.06.2014 г. - м.12.2014 г. запорната вноска е в размер на 123,00 лв., а от м.01.2015 г. същата възлиза на 130,00 лв.

Представена е вносна бележка от 12.11.2012 г. и операционна бележка от същата дата, според които ищцата е превела по сметка на „ОТП Ф.Б.“ ЕООД сумата от 402,00 лв. Представена е също така „Бележка за блокиране“ на „С.Б.“ ЕАД от 25.07.2012 г., според която по банковата сметка на ищцата е блокирана сума в размер от 20799,78 лв. при налично салдо по сметката в размер на 759,47 лв., а блокирането е извършено вследствие на искане от ЧСИ Б. по изп. д. № 20128380406431.

Представено е удостоверение с вх.

№ 140/12.05.2015 г., издадено от „Р.“ ООД, според което на ищцата, на длъжност „стоковед“ в това дружество, за периода м.07.2012 г. - м. 12.2012 г. са удържани ежемесечни запорни вноски в размер на 134 лв. във връзка с изп. дело № 20128380406431, които се превеждат по банкова сметка ***. Посочено е, че от м.01.2013г. удръжките са прекратени с оглед отразеното в съобщение от 08.01.2013 г. от ЧСИ Б. вдигане на запора.

По делото е представена справка / лист 38 от първоинстанционното дело/, сочеща запорирани, удържани на ищцата и преведени на ЧСИ суми в общ размер на 2944.47 лв., като запорираната сума по банковата сметка на ищцата е била в размер на 759.47 лв. Справката не е приета като доказателство с определение, постановено в о.с.з. на 16.06.2015г., тъй като е изготвена от ищцата и представлява изявление на страна в процеса, но не и писмен документ по смисъла на ГПК.

При посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел при условията на чл.76 ЗЗД за основателна претенцията за главницата само в размер на 1 173 лв., отчитайки извършените от ищцата плащания до датата на исковата молба, като е кредитирал сумите съобразно удостоверението на ЧСИ от 19.05.2015г. – за сумата от 369 лв., удържана в периода до датата на исковата молба 23.09.2014г., и тези съобразнио удостоверението на ,,Р.“ ООД за периода м.07.2012 г. - м. 12.2012 в размер на 804,00 лв. По отношение на останалите суми по изпълнителния лист е приел, че ангажираните доказателства не установяват погашения по дълга, доколкото от съдържанието на вносната бележка от 12.11.2012г. е видно, че сумата от 759,47 лв. е преведена в полза на различно от кредитора по изпълнителеният лист лице, а именно - „ОТП Ф.Б.“ ЕООД, а кредитор по издадения изпълнителен лист е „Б.ДСК" ЕАД, като липсват твърдения, респ.доказателства за цедиране на вземането от банката-кредитор в полза на трето лице. По отношение на бележката от 25.07.2012 г. за блокиране съдът е приел, че не установява извършване на удръжка на парична сума от сметката на ищцата, а единствено установява, че съдебният изпълнител е поискал банката да блокира наличната по сметката сума.

Решението е частично незаконосъобразно.

Доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението поради игнориране на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК – несъобразяване с извършени плащания от ищцата след завеждане на делото – е основателен:

Практиката на ВКС по приложението на чл.235, ал.3 ГПК, формирана по реда на чл.290 ГПК, е последователна и трайно непротиворечива. Същата е в смисъл, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на устните състезания. Следователно решаващият съд трябва да изгради своите изводи относно спорното право върху всички онези факти, които страните са имали възможност да обсъдят в хода на процеса, като вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания, ако те са от значение за спорното право, предмет на делото, така както е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск, било защото го пораждат или защото го погасяват.