Решение № 515 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 531/09.04.2025 г. по т.д. № 1724/2024 г. на СГС, I-5 състав е осъдено, ЕИК 130156472, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„Александър Пушкин“ № 34, бл. 34, вх. 1, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Ауто Бавария“ ООД, ЕИК 130981656, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 5, по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 63 621.19 лв. – главница, представляваща неустойка за неизпълнение на сключени между „Ауто Бавария" ООД (продавач) и „Паралел Консулт - 2000" ЕООД (купувач) два договора за покупко-продажба на нов автомобил с номера на договорите съответно 8726/12.09.2022 г. и 8727/12.09.2022 г., по силата на които са закупени 2 броя автомобили, а именно - автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610009K36209 и автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610609N45330, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 758.62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 19.03.2024 г. – 20.08.2024 г.

Ответникът „ПАРАЛЕЛ КОНСУЛТ – 2000“ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи неправилност на посоченото в мотивите на СГС, че ответникът е продал процесните два автомобила като част от търговската му дейност. Поддържа се, че двете сделки са случайни и не обосновават извод за търговска дейност, свързана с дилърство на леки автомобили.

На следващо място се оспорва правилността на извода, че ответното дружество е приело Общите условия, при които търгува ищеца. Лаконичният текст в тази насока, 1 съдържащ се в договорите между страните, не обосновавал такова приемане. Освен това условие при сключването на договор при общи условия била и необходимостта да бъдат ясно посочени датата на съставяне на приложимите „Общи условия“, датата на приемането им от органите на съставилото ги дружество, датата на влизането им в сила, и най-вече датата на тяхното т. нар. приемане. От приетите в хода на първоинстанционното производство доказателства не можело да бъде направено позитивно заключение относно нито едно от тези съществени обстоятелства, което поражда и въпроси относно тяхна законосъобразност и приложимост към конкретния казус. Липсвали и подписи на двете страни върху всяка страница от общите условия.

Жалбоподателят поддържа още твърдения, че фактът, че ищцовото дружество не е времево ограничено във възможностите си да претендира неустойка го поставяло в значително по-благоприятни условия спрямо ответника, като то потърсило неустойката близо две години след сключване на процесните договори. Така именно липсата на времево ограничаване възможностите на ищеца да претендира заплащането на неустойка, позовавайки се на общите условия в тази им част води до обоснования правен извод за нарушения на морала и добрите търговски практики. В тази връзка и ответното дружество е поставило въпрос относно причините за предявяване на претенцията, а с оглед липсата на доказателства и правна обосновка в този смисъл е възразило за недоказаност на претенцията в тази част.

При преценката от страна на първоинстанционния съд относно размера на предявената претенция не били обсъдени въведените от ответника възражения относно обстоятелствата, от които ищецът извежда правния си интерес от предявяването . А именно понесени от него вреди, чиито размери обаче са със значително по-ниски стойности от претендираните по ответника суми.

Поддържа се и твърдение, че в съдебната практика и правната доктрина е възприето, че задължение за плащане на неустойка възниква, при условие че същата е изрично уговорена и индивидуално определена в договора към момента на сключването му, тоест е неизменна част от неговото съдържание. Оттук е недопустимо неустойка да се уговаря в общите условия, които са само допълнение по договора и не подлежат на индивидуална уговорка между страните. Освен това клауза за неустойка в размер на 15% от цената била нищожна, тъй като излизала извън функциите на неустойката.

С оглед изложеното е поискано да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявените искове – отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Ауто Бавария" ООД е твърдял в исковата си молба, че е официален дилър на марките BMW и MINI в България въз основа на Договор за дилър на БМВ от 28.09.2018 г. с БМВ Фертрийбс ООД (BMW Vertriebs GmbH) - Залцбург, Австрия, по силата на който ищецът „Ауто Бавария" ООД се е задължил да не продава нови 2 автомобили с марката BMW или оригинални резервни части BMW на неоторизирани дилъри, като при неизпълнение на това свое задължение дължи на BMW Vertriebs GmbH неустойка в размер на 15% от цената, фактурирана на дилъра за съответните нови превозни средства, респективно авточасти. Изложени са твърдения за сключени на 12.09.2022 г. между „Ауто Бавария" ООД (продавач) и „Паралел Консулт - 2000" ЕООД (купувач) два договора за покупко-продажба на нов автомобил с номера на договорите съответно 8726/12.09.2022 г. и 8727/12.09.2022 г., по силата на които били закупени 2 броя нови автомобили, а именно - автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610009K36209 и автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610609N45330.

Ответникът бил квалифициран като корпоративен клиент, поради което получил отстъпка от цената на автомобилите. Тези договори били сключени при условията на Раздел VI, т. 9 от Общите условия за доставка и продажба на нови превозни средства с марка BMW и Mini, които били неразделна част от договорите, според която разпоредба лицата, които не са физически лица, купуващи автомобилите за лично ползване, се задължават да не преотстъпват правата си по договора и да не прехвърлят правото на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на първоначалната регистрация и преди изминат пробег от поне 4000 км. Тази разпоредба гласяла също, че при неизпълнение на това задължение, купувачът дължи неустойка в размер на 15% от цената на договора, а при наличие на Договор за корпоративна продажба – съответната отстъпка, предвидена в него, когато тя е в по-голям размер.

С имейл от 06.02.2024 г., изпратен от „БМВ България" ЕООД - официален представител на производителя на марката BMW за България, бил отправен сигнал за наличие на съмнения за нарушаване на правилата на селективната дистрибуция от страна на купувача, който продал автомобилите преди изтичане на 6 месеца от тяхната първа регистрация, поради което ищецът адресирал молба до „Паралел Консулт - 2000" ЕООД за организиране на оглед на автомобилите. По нея постъпил отговор, че оглед не може да бъде извършен, тъй като автомобилите вече били продадени. С писмо от 26.02.2024 г. на BMW Vertriebs GmbH (съгласувано с „БМВ България" ЕООД), „Ауто Бавария" ООД било уведомено, че поради нарушение от негова страна на Договор за дилър на BMW (по повод поведението на „Паралел Консулт - 2000" ЕООД, действащо като неоторизиран дилър) на „Ауто Бавария" ООД била наложена неустойка в размер на 27 095.79 евро. За начислената му от австрийското дружество неустойка било извършено плащане от ищеца на 04.07.2024 г. в размер на сумата от 52 994.76 лв., като останалата част до пълния размер на неустойката от 59 497.56 лв. и възлизаща на 6 502.80 лв. била приспадната от кредитно известие 6800000109 от 06.03.2024 г.

В тази връзка на 11.03.2024 г. от „Ауто Бавария" ООД било изпратено уведомление до „Паралел Консулт - 2000" ЕООД относно наложената неустойка, като същевременно била отправена покана да бъде заплатена по посочената в уведомлението банкова сметка дължимата от дружеството ответник неустойка по двата договора в общ размер от 32 528.98 евро (16 441.35 евро за първия договор и 16 087.63 евро за втория), равняващи се на 15 % от цената на автомобилите, предмет на договорите за покупко-продажба. Изложени са доводи за нейното съответствие със справедливостта и присъщите на неустойката функции, тъй като тя била съобразена и с претърпените от ищеца вреди във връзка с неизпълнението от страна на ответника.

В отговор на уведомлението, в становище от 15.03.2024 г. от „Паралел Консулт 2000" ЕООД били изложени възражения относно наличието на предпоставките за начисляването на неустойките, като в тази връзка била оспорена приложимостта на Общите условия към договорите, съответствието на предвиденото в тях с добрите нрави и закона, с което ищецът твърди, че било извършено признание на факта на неизпълнение на договорното задължение да не продава закупените от него автомобили в 6-месечен срок.

3

Ищецът е уточнил, че неустойката по договорите с ответника била начислена, поради неизпълнение на задължението на купувача да не отчуждава придобитите автомобили в срок от 6 месеца от датата на първоначалната регистрация и преди да изминат пробег от поне 4 000 км. Ищецът е изложил доводи за съответствие на процесните договори и Общите условия към тях с приложимото европейско законодателство по подробно изложени в тази насока съображения. В тази връзка е посочил, че Регламентите за групово освобождаване дефинират „система за селективна дистрибуция“, като предвиждат задължението на доставчика да продава договорните стоки или услуги само на дистрибутори или сервизи, които от своя страна са се задължили да не ги продават на неоторизирани дистрибутори или независими сервизи - чл. 1, пар. 1, б. „е“ от Регламент № 1400/2002, респ. чл. 1, пар. 1, б. „д“ от Регламент № 330/2010/. Изрично било предвидено, че освобождаването се прилага за клаузи, с които се ограничават продажбите на нови МПС и резервни части на неоторизираните дистрибутори от членове на система за селективна дистрибуция на пазари, на които селективната дистрибуция се прилага (напр. чл. 4, пар. 1, б. „б“, iii от Регламент № 1400/2002). Ищцовото дружество било включено в системата за селективна дистрибуция на BMW, поради което в Договора за дилър на БМВ – чл. 1.4 изрично се съдържало задължението му в този смисъл. Именно предвид това негово задължение и процесните два договора били сключени с изискването продадените нови автомобили да не бъдат препродавани за срок от 6 месеца от началната регистрация.

Въз основа на изложеното ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 63 621,19 лв. (шестдесет и три хиляди шестстотин двадесет и един лева и деветнадесет стотинки), представляваща размера на дължимата по договорите за покупко-продажба неустойка (главница); законната лихва за забава върху главницата от 19.03.2024 г. - датата, следваща деня, на който е изтекъл срокът за доброволното изплащане на начислената и претендирана неустойка от „Ауто Бавария" ООД до 20.08.2024 г. - датата, предшестваща деня на депозирането на настоящата искова молба в размер на 3 758,62 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки); законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.