Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 26.08.2023, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 152/2023
Вид
Решение № 82
Подписан
26.08.2023
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Елин Пелин, 26.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20231820200152 по описа за 2023 година

П. Д. Д. от гр. ......, обл. Софийска, с ЕГН **********, е обжалвал наложеното му с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 7163403, изд. от ОДМВР София, административно наказание „ глоба в размер на 600.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр.с ал.2,т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗдвП.

В жалбата до съда се твърди, че издадения ЕФ подлежи на отмяна, като неправилен и незаконосъобразен, тъй като в хода на производството по неговото издаване са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е изразил становище, че наложеното на жалбоподателя с ЕФ наказание следва да бъде потвърдено, като са изложение подробни съображения в тази насока. Представена е и писмена защита, с която се претендира юрисконсултско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от жалбоподателя доводи, намира следното:

Жалбата е допустима.Депозирана е от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

На 21.02.2023 год. в 14.51 ч. по АМ “Хемус“, 33+800 км, с посока към гр.В. е осъществяван контрол на скоростта с мобилна система за видеоконтрол - TFR1-M 508 , насочена към гр. В.. За да бъде използвано процесното техническо средство е преминало проверка и с Протокол №3І39-23 от 30.01.2023г. Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скорост, с която се е движело процесното МПС-л.а.“....“, с ДК№ ......., а именно от 109 км/ч, при скоростен лимит / към момента на заснемането от техническото средство / 70 км/ч./, ограничен с пътен знак В-26, при въведена временна организация на движението със Заповед №РД-11-1388/19.12.2022г.за обект „РВР на ПТ „Витиня“ при км 33+744 до км.34+350 в посока гр. София – гр В. , при затваряне на лентата за принудително спиране на дясно платно

АМ“Хемус“.

Административнонаказателната преписка съдържа и доказателства за локация, която към датата на заснемането - 21.02.2023г., час 14.51часа е била АМ “Хемус“, км. 33+800 км, с посока гр. София- гр. В.. Мобилната система за видеоконтрол - TFR1-M 508 е регистрирала извършеното от жалбоподателя нарушение в час, дата и място изрично отразени в приложения към административната преписка снимков материал, като регистрацията е настъпила в интервала от време отразен в протокола за използване на АТСС от 21.02.2023г.

/л.19 от делото /.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. Според ал.2 на чл.21 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая жалбоподателят е нарушил забраната с действие, като максимално разрешената скорост е била 70 км/ч. Заснемането е било извършено с мобилна система за видеоконтрол - TFR1-M 508. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 31 км/ч, а именно 36 км/ч..Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда глоба 300.00 лв. за превишаване разрешената скорост извън населено място над 50 км/ч. В настоящия случай размерът на глобата е определен при предпоставките по чл.182, ал.4 ЗДвП, т.е при повторно нарушение ,предвид влязъл в сила ЕФ № К/6769357/22 година. Съобразена е и максимално допустимата грешка в осъществяваното от техническото средство измерване на скоростта. В този смисъл настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

При този изход на спора по делото, с оглед изрично заявено искане от АНО с писмената защита по същество на спора, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на ОДМВР София област юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 7163403, изд. от ОДМВР София, с който на П. Д. Д. от гр. ......, обл. Софийска, с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр.с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600/шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Д. Д. от гр. ......, обл. Софийска, с ЕГН **********, да заплати на 2

ОДМВР –София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 / сто / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 3