Определение № 154 от 09.04.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. К., 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 4762 от 18.12.2023г., подадена от адв.Д.Й.Г. от АК-К. като пълномощник на Ф. И. М. от с.П., общ.К., против определение N 1*7/08.12.2023г. по гр.д. N 218/2023 г. на РС – К., с което е изменено постановено прекратително определение от 28.06.2023г. в частта за разноски, като ищецът Ф. И. М. е осъден да заплати на първоначалния ответник „Ю.“ ДП, ЕИК *, гр.С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., с искане определението да се отмени и молбата на посочения ответник за разноски по делото да се остави без уважение.

Определението се обжалва като недопустимо, алтернативно и като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. В частната жалба се сочи, че със свое протоколно определение от 03.07.2023г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото Д., представлявана от Министъра на земеделието, на мястото на първоначално конституирания такъв „Ю.“ ДП, с ЕИК *, като е отхвърлил искането за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, с мотив, че ответникът е станал причина за образуване на делото, по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК; с молба-жалба вх. N 6209/06.07.2023г. „Ю.“ ДП, в качеството му на първоначален ответник по гр.д. N 218/2023г. на КРС, е поискал от съда да измени прекратителното определение от 03.07.2023г. в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 1 200 лв.; с обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил постановеното прекратително определение от 28.06.2023г. в частта за разноските, като вместо 1 отхвърлителния диспозитив относно разноските, е осъдил ищеца Ф. И. М. да заплати на първоначалния ответник

„Ю.“ ДП, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Релевира се, че прекратително определение от 28.06.2023г., което е предмет на изменение с обжалваното определение, не съществува, т.е. липсва предмет на изменение с обжалвания съдебен акт, поради което същият се явява недопустим, а в случай, че се приеме обратното, обжалваното определение е неправилно поради липса на мотиви, които да обосновават противоположното становище на съда. Излага се довод, че становището на „Ю.“ ДП, възприето и от първоинстанционния съд, че за ищеца липсвал правен интерес да води иск за собственост срещу държавното предприятие, което управлява процесния имот, както и че този ответник не е станал причина за образуване на делото, е неправилно и противно на становището, възприето от ВКС, вкл. и в определение N 2703/27.09.2023 по ч.гр.д. N 3082/2023г. на ВКС, че когато иск за собственост е насочен срещу държавна организация, която се намира във фактическа власт на спорния имот и която представлява процесуален субституент на Д., съдът няма правомощието да прекрати производството срещу субституента по съображение, че искът е насочен срещу Д.; ищецът има правен интерес да насочи собственическия си иск не само срещу лицето, което твърди, че е собственик на спорния имот, но и срещу лицето, което упражнява фактическа власт върху имота, в който смисъл се цитира и решение N 176/20.12.2018 по гр.д. N 5111/2017г. на ВКС, I г.o.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответник а по частната жалба „Ю.“ ДП, с ЕИК *, гр.С., с който частната жалба се оспорва.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

С определение от о.с.з. на 28.06.2023г. по протокол N 540/03.07.2023г. , на основание молба на ищеца чрез процесуалния му представител, с оглед станали му известни обстоятелства от отговора на исковата молба, за заменяне при условията на чл.228, ал.3 от ГПК на ответника „Ю.“ ДП, с ЕИК *, гр.С., с друг ответник Д., е допуснато конституиране на основание чл.228, ал.3 от ГПК като ответник Д., представлявана от министъра на земеделието, с адрес гр.С., бул.Х.Б. N *, наместо първоначално конституирания ответник „Ю.“ ДП, с ЕИК *, гр.С., ул.П. N *, като спрямо последния производството по делото е прекратено и искането на същото чрез процесуалния му представител за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е отхвърлено с мотив, че този ответник е станал причина за образуване на делото по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК. Така постановеното определение в прекратителната му част е влязло в сила като необжалвано, а в частта за разноски е 2 изменено по реда на чл.248 от ГПК, по искане на процесуалния представител на „Ю.“ ДП, с ЕИК *, гр.С., ул.П. N *, с обжалваното Определение N 1*7/08.12.2023г. по гр.д.

N 218/2023 г. на РС – К., като ищецът Ф. И. М. е осъден да заплати на първоначалния ответник „Ю.“ ДП, ЕИК *, гр.С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв..

Първото изложено в жалбата оплакване, че не съществува прекратително определение от 28.06.2023г., не отговаря на обективната истина, тъй като именно в откритото съдебно заседание, проведено от 28.06.2023г./за която дата е насрочено първото заседание по делото в първоинстанционния съд/, е направено искането на ищеца за замяна на ответника „Ю.“ ДП с друг ответник.

Второто изложено в жалбата оплакване също е неоснователно, защото сам ищецът е поискал замяна на първоначално посочения ответник „Ю.“ ДП с друг ответник, в който случай се прилага разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като с оглед обективната отговорност за разноски по делото не са налице кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. А когато тези предпоставки не са налице, разноските се възлагат върху ищеца.

Наред с това, съгласно чл.27, ал.6 от Закон за горите по дела, които се отнасят до горски територии-държавна собственост, Д. се представлява пред съда от министъра на земеделието и горите, а в представена към исковата молба официална скица на процесния поземлен имот като собственик е посочен МЗГ-Д., от което и предвид разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗГ, че държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица, при липса на конкретни твърдения в исковата молба, обуславяща пасивната легитимацията на „Ю.“ ДП като ответник по предявения установителен иск за собственост и при последващото процесуално поведение на ищеца чрез заменяне на този ответник с друг, не обуславят извод разноските, които ответникът по частната жалба е направил в първоинстанционното производтво да останат в негова тежест.

Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд е правилно, а частната жалба срещу него следва да се остави без уважение.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. N 4762/18.12.2023г. по входящия регистър на РС –К., подадена от Ф. И. М. с ЕГН **********, с.П., мах.Д. N *, общ.К., чрез представител по пълномощие, срещу определение N 1*7/08.12.2023г. по гр.д. N 3

218/2023 г. на РС – К..

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на Ф. И. М. от с.П., общ.К., на посочения по делото адрес за призоваване и на „Ю.“ ДП, гр.С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4