Решение № 129 от 19.03.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Дупница, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20231510100559 по описа за 2023 година

„МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, ЕИК 101750707, представлявано от И.В.П., седалище и адрес на управление: Благоевград, ул. „Мара Бунева” № 14, ет.1, aп.1, е предявило срещу „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВЪЗРАЖДАНЕ”, ЕИК 000242690, представлявана от председателя на УС - А.Г.В., седалище и адрес на управление: с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 11 347, 43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 36 849, 96 лв. - неустойка по чл.16, ал.1 от договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус Ст. С., район на действие ДРС, присъдена с решение по т.д. № 29/15 г. по описа на ОС – Кюстендил, което обезщетение е за периода от 29.03.2020 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът сочи, че на 22.12.2011 г. между него като наемател и ответника като наемодател бил сключен нотариално заверен договор за наем със срок от 10 години за недвижим имот, представляващ: КАФЕ-АПЕРИТИВ и МАГАЗИН за хранителни стоки с обща площ от 90 кв.м., находящи се на първи етаж от пететажната търговска сграда, построена в УПИ I, кв. 66 по регулационния план на с. Стоб, общ. Кочериново, целият парцел с площ от 1 050 кв. м. по скица, а по нот. акт с площ от 1 300 кв. м., при съседи на имота: от три страни - улици.

Договорът бил прекратен едностранно от наемодателя, което довело до предявяване на иск от наемателя за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения. С решение по образуваното т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил искът бил уважен за сумата 36 846, 96 лв.; решението било потвърдено от въззивния съд с решение по в.т.д. № 240/21 г. по описа на САС.

При предявяване на иска за заплащане на неустойката, уговорена с договора за наем, 1 ищецът не е предявил искане за заплащане на законната лихва върху вземането от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, предмет на претенцията. Това обуславя интереса му да предяви настоящия иск. Обезщетението за забавено плащане на сумата за неустойка е дължимо от момента на едностранното прекратяване на договора от ответника - 12.05.2015 г. или най-късно - от подаване на исковата молба за тази претенция, която представлява и покана за плащане и по повод на която е образувано т.д. № 29/15 г. по описа на ОС – Кюстендил - 15.06.2015 г.

С настоящата претенция ищецът заявява това вземане /след изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/ само за времето от 29.03.2020 г. до 29.03.2023 г., като за този период дължимото обезщетение е в размер на 11 347, 43 лв., изчислено върху сумата от 36 846, 96 лв. /главница за неустойка/.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се сочи, че в процесния договор за наем липсва клауза за дължимост на лихва върху договорената неустойка. Липсва падеж за договорената неустойка и лихва евентуално се дължи от поканата, респ. – от датата на внасяне на исковата молба занапред.

Направено е възражение за прихващане, тъй като след прекратяване на договора за наем наемателят продължил да ползва имота и ответната кооперация му е издавала съответните данъчни фактури за наем в размер на 144 лв. с ДДС. „Мечтан дом“ ООД обаче е заплатило наема само до и включително м. април 2017 г., а сумите по фактурите за наемите от м. май до м. ноември 2017 г. са останали неплатени. За фактурите, които „Мечтан дом“ ООД е получило, а това са ф-ри 175/15.05.2017 г. - наем за м. май, № 178/09.06.2017 г. — наем за м. юни, 179/11.07.2017 г. - наем за м. юли, № 182/24.08.2017 г. - наем за м. август, № 183/12.09.2017 г. - наем за м. септември, № 186/10.10.2017 г. - наем за м. октомври, и № 187/23.11.2017 г. - наем за м. ноември, ищцовото дружество е ползвало правото на данъчен кредит, тъй като и двете страни по договора за наем са данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС. Размерът на обезщетението /седем месечни наема по 120 лв./ възлиза общо на 840 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017 г.

За времето от и включително 01.05.2017 г. до и включително 30.11.2017 г. ищецът е ползвал данъчен кредит по издадените му седем данъчни фактури за наем. Ползването на този данъчен кредит е обусловено от заплащането на ДДС от ответната кооперация, което с оглед на това, че не е налице доставка на стока или услуга, а обезщетение за ползване, необлагаемо по ЗДДС, се явява плащане на несъществуващо, или алтернативно — на отпаднало основание, т.е. при условията на чл. 55, ал. 1, пр. 1-о или пр. 3-о ЗЗД. Сумата на така платеното възлиза на 168 лв.

За периода 01.05.2017 г. - 11-и май 2018 г., сумата на неоснователното обогатяване, предмет на възражението за прихващане, възлиза общо на 3 868 лв., от които 3 700 лв. за неоснователно обогатяване от ползването както на наетия имот — кафе-аперитив с магазин за хранителни стоки, но и на един склад и на тераса за консумация на открито, а останалите 168 лв. за получените без основание или на отпаднало основание суми за ДДС в размер на по 24 лв. месечно за времето от и включително наема за м. май 2017 г. до и включително м. ноември 2017 г.

Сумата от 3 868 лв., за която е направено възражението за прихващане срещу съответната част от лихвата по първоначалния иск, евентуално дължима за времето след 29.03.2020 г., представлява обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от и включително 1-и май 2017 г. до и включително 11-и май 2018 г. за ползването от страна на ищеца на имота, нает от него по договора за наем, сключен с кооперацията на 22.02.2011 г., както и на склад и тераса за консумация на открито, при общ месечен размер на обезщетението от 300 лв., и за сумата от 168 лв., представляващи платеното без основание или на отпаднало основание след прекратяване на договора за наем, а именно суми за ДДС от по 24 лв. месечно за времето от и включително 01.05.2017 г. до и включително 30.11.2017 2 г.

В съдебно заседание във връзка с възражението за прихващане ответникът е уточнил, че е със суми, които се претендират като обезщетение за ползване на наетите и на съседни помещения: разположен непосредствено до кафе-аперитива склад с площ 50 кв. м. и разположена непосредствено до кафе-аперитива тераса с площ 23 кв. м. Претендираната помесечно сума е формирана от месечния наем в размер на 120 лв. и сума в размер на 180 лв. за ползване на склада и терасата, невключени в договора за наем, т.е. общо 300 лв. месечно.

По направените с отговора възражения ищецът в съдебно заседание изразява следното становище: на първо място твърди, че непосредствено след прекратяване на договора за наем е прекратил ползването на наетите помещения и за периода, за който е направено възражението за прихващане, не е ползвал никакви помещения, собственост на ответника. На следващо място счита, че възражението за прихващане със суми за ДДС е неоснователно поради липса на разместване на имуществени блага между страните. При евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекла давност на всички претендирани суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че с решение №87/31.12.2018 г. по т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВЪЗРАЖДАНЕ” е осъдена да заплати на МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, сумата 36 846, 96 лв. – неустойка по чл.16, ал.1 от договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус Ст. С., район на действие ДРС. Съгласно чл.16, ал.1 от договора, в случай на неизпълнение на задълженията на наемодателя да не отчуждава и обременява имота без съгласие на наемателя или при прекратяване на договора не по вина на наемателя, наемодателят дължи неустойка в двойния размер на извършените от наемателя разходи за ремонт и подобрения и за нотариална заверка и вписване на договора.

От изпратеното от ОС – Кюстендил заверено копие от посоченото решение се установява, че е влязло в сила на 12.04.2023 г.

От исковата молба, по която е образувано т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил и от посочения съдебен акт се установява, че не е предявен и разгледан иск за заплащане на обезщетение за забава на плащането на претендираната неустойка.

Между страните не е спорно и се установява от представеното уведомление от наемодателя до наемателя и известие за доставяне /л.43-44/, че описаният договор за наем е прекратен на 12.05.2015 г.

Във връзка с направеното възражение за прихващане ответникът е представил описаните фактури за наем, издадени на ищеца, неподписани за получател /л.51-54/: № 175/15.05.2017 г. - наем за м. май 2017 г., № 178/09.06.2017 г. — наем за м. юни 2017 г., 179/11.07.2017 г. - наем за м. юли 2017 г., № 182/24.08.2017 г. - наем за м. август 2017 г., № 183/12.09.2017 г. - наем за м. септември 2017 г., № 186/10.10.2017 г. - наем за м. октомври 2017 г., № 187/23.11.2017 г. - наем за м. ноември 2017 г.

Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

Във връзка с твърдяното от ответника ползване от ищеца на процесния търговски обект след прекратяването на договора е назначена и изготвена от вещото лице Н. Ш. съдебно-техническа експертиза, приета в частта относно потребяваната в обекта електроенергия. Видно от заключението /л.137/ при извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице е установило заплащане по партидата на процесния 3 търговски обект на суми за електроенергия в периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. на обща стойност 307, 89 лв. Видно от изготвеното допълнително заключение /л.138-141/ от тази сума отнасящи се за периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. са плащания в размер общо на 132, 35 лв., дължими за услуги под формата на такси, а не за потребена електроенергия /уточнено в съдебното заседание/.

От заключението на вещото лице М. В. по назначената повторна съдебно-техническа експертиза /л.177-190/ се установява, че средната пазарна наемна цена на конкретизираните в с. з. на 02.06.2023 г. склад и тераса, намиращи се в непосредствена близост до наетите по процесния договор кафе-аперитив и магазин за периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. възлиза на 1068, 52 лв.

От показанията на свидетеля Г.В. се установява, че е стопанисвал процесния търговски обект до 2014 г. – 2015 г., след което бил предаден за ползване от И.П..

Впоследствие в качеството на клиент свидетелят посетил за последен път обекта през 2016 г. или 2017 г., като тогава обектът бил отворен по повод на провеждан събор. При огледът от вещото лице Н. Ш. свидетелят присъствал, като сочи, че мебелировката е същата от периода на посещенията му като клиент, но е в занемарено състояние.

От показанията на свидетелката Е.З. се установява, че при съборите през 2016 г. – 2017 г. обектът бил отварян от служители на кооперацията, а не от И.П.. Той наел заведението през 2012 г., а през 2015 г. свидетелката искала да ползва за семейно празненство процесния търговски обект, но заведението вече не работело. В присъствието на свидетелката през 2015 г. И.П. заедно със съпругата си дошъл в магазин в сградата, в която се намира и процесния обект и обяснил, че имал среща с представителя на наемодателя /А.В./ за предаване на ключа от обекта; А.В. не дошъл и И.П. помолил продавачката в магазина да предаде ключа на Т.А..

Обстоятелствата относно предаването на ключа за обекта през 2015 г. се потвърждават и от показанията на свидетелката Л.К. /бивша съпруга на И.П./, според която Т.А. е член на ръководството на кооперацията-наемодател. Няколко дни по-късно А.В. потвърдил пред свидетелката К., че е получил ключовете, но впоследствие не бил съставен приемо-предавателен протокол. За провежданите събори по-късно заведението било отваряно от А.В..