Решение № 390 от 15.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. К., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510102978 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на *** г. сключила с “Б." ООД договор за паричен заем №***. Договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 700 лева, а размерът па погасителната вноска 74.45лева, видът на вноската -месечна, броят па погасителните вноски -11, а размерът на общата сума, която следвало да върне - 818.95 лева. В чл.10, ал.2 от процесния договор било уговорено, че клиентът заявил желанието да ползва „Експресно обслужване“, за което дължи сумата в размер на 350.02лв. /или 50% от главницата нн договор/. Заплащането на уговорената такса било да бъде включено към месечните погасителни вноски.

Твърди, че погасила предсрочно изцяло задълженията по процесния договор, като включително заплатила и възнаграждение по клаузата на чл.10 ал.2.

Предявила искова молба, че клаузата по чл.10, ал.2, с която са договорени допълнителни плащания към кредитора от Договора е изцяло неравноправна и нищожна въз основа на която било образувано гр.д.№1088/2023 г. по описа па Районен- съд К. и постановено Решение №595/24.11.2023 год. с което е прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от Договор за потребителски кредит №***/*** г. сключен с “Б.“ ООД, с ЕИК:***, като противоречаща на закона и добрите прави. Бил налице правен интерес за търси платената от нея при липса на основание сума от 271.02 лв. такса за Експресно обслужване по договора №***/*** г. Моли съда да постави съдебно решение, с което да осъди на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД “Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от Б. К. Б., да заплати на М. С. З., сумата от 271.02 лв. лева, представляваща 1 платено при липса на основание такса за експресно обслужване, предвидена с клаузата във договор за заем №***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва факта, че за допълнителното действие „Експресно обслужване” по чл.10, ал.2 от Договора е заплатена сума в размер на 271.02лв.

Моли съда адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер като прекомерно, поради липсата на каквато и да е било правна и фактическа сложност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното гр.д.№1088/2023 г. по описа на РС-К. се установява, че с влязло в законна сила на *** г. Решение №595/24.11.2023 г., по предявения от М. С. З., с ЕГН-********** срещу “Б.“ ООД, с ЕИК:*** иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, е прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от сключения между страните договор за потребителски кредит с номер ****/*** г., приложен по делото.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

Между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, основано на сключения договор за потребителски кредит с номер ****/*** г. между ищцата М. С. З. като заемополучател и ответника “Б.“ ООД, с ЕИК:*** като заемодател при следните условия: размер на кредита 700 лв., погасителна вноска:74.45 лв., брой погасителни вноски: 11 месеца, срок на кредита: 11 месеца, с падеж на последната месечна вноска 10.05.2020 г.; обща стойност на плащанията: 818.95 лв., ГПР: 38.22% и ГЛП:32.55%, като и сумата от 350.02 лв. за Експресно обслужване по кредита съгласно чл.10, ал.2 на договора. Не е спорно и, че ищцата е заплатила на ответника претендирана с исковата молба сума в размер на 271.02 лв. за “Експресно обслужване“ на кредита. С оглед влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№1088/2023 г. по описа на РС-К., с което клаузата на чл.10, ал.2 на договора за потребителски кредит №****/*** г. е прогласена за нищожна, следва извода, че заплатената от ищцата на ответника въз основа именно на тази клауза сума е дадена без основание и съответно подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът 2 следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса. Пълномощникът на ищеца чрез адв.Д. М. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, представлявано от управителя адв.Д. М. на ищцата е безплатна правна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представени са и доказателства, че пълномощникът на ищеца Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“ е лице, регистрирано по ЗДДС и с оглед списък по чл.80 от ГПК, в който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1от ЗА, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи възнаграждение само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда, размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска.

Съдът е задължен да определи размера на възнаграждението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като следва да се съобрази и с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, което е задължително за съдилищата-чл.633 от ГПК, в което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум. В случая повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, ответникът не оспорва основателността на осъдителния иск с цена 271.02 лв., а процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, поради което адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна защита следва да бъде определено в размер на 182 лв. с вкл. ДДС предвид §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г., което ответникът следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на М. С. З., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ***, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 271.02 лв. за “Експресно обслужване“ на кредита, платена без основание по договор за кредит с номер МАХ_***/*** г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на М. С. З., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 50 лв.държавна такса.

3

ОСЪЖДА “Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, булстат №*** с адрес на упражняване на дейността гр.С., б***, представлявано от Д.

М. М.- управител на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 182 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита по делото на М. С. З., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4