Решение № 362 от 10.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20215300900547 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.

„К.-69“ ЕООД, ЕИК: 115624330, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, обл. Пловдив, пл. “Съборище“ № 8, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя К. П. К., ЕГН: **********, чрез адв. Й. Д., АК - Пловдив, съдебен адрес: гр. ****, твърди че е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, район Източен, Източна индустриална зона - IV - та част, с площ от 1408 кв. м. (хиляда четиристотин и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект. Твърди, че от въвеждането му във владение на имота, установил, че в него се намира без основание автокран, „Либхер”, модел LТМ 1030 2.1. с ДРН ****, собственост на ответното дружество „АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК:

825305050, със седалище и адрес на управление: 4003, гр. Пловдив, общ.

Пловдив, обл. Пловдив, р-н „Северен“, бул. “Васил Левски“ № 272.

Паркираният автокран в средата на дворното място затруднявал ползването и достъпа на товарни автомобили, във връзка със стопанската дейност на ищеца.

Твърди също, че на 04.01.2019 г., дружеството-ищец сключило с „АТРИМ” ЕООД, ЕИК: 200919475 предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. По искане на Купувача, поради производствени нужди, имотът трябвало да се освободи от наличните движими вещи, между които и самоходен кран в срок до сключване на окончателен договор на 08.02.2019г. и в същия срок да бъде предадено владението. Имотът следвало да бъде предаден изцяло освободен от наличните вещи, инвентар и намиращия се на площадката самоходен кран. Продавачът не успял да изпълни задължението 1 си по чл. 2 от подписания предварителния договор, при което било уговорено заплащане на неустойка. На 08.02.2019г. с купувача било подписано Споразумение, с което „К. - 69“ ЕООД се задължило доброволно, да заплати уговорената по чл. 13 от договора неустойка в размер на 10 % от продажната цена или 20 500 евро, в срок от 6 месеца от сключване на споразумението.

Твърди също, че на 12.08.2019 г., по банков път, „К. - 69“ ЕООД е изплатило договорената неустойка в размер на общо 40 095лв на „АТРИМ“ ЕООД по прекратения договор.

Автокранът бил изнесен от собственика му „АТАРО КЛИМА“ ООД в края на месец април 2019Г., съгласно Фактура № 0000002324 от 22.04.2019г.

Ищецът твърди, че така заплатената неустойка е вреда за него, причинена от ответното дружество, тъй като причина да не се сключи окончателен договор с купувача бил факта, че имотът не е освободен от намиращия се в него кран, както и в образуваната предварителна проверка срещу управителя на ищеца и гр.д. № 913/2019г. по описа на Гражданско отделение, IV - ти състав на Пловдивски окръжен съд за заплащане на вреди.

Твърди също, че от 06.03.2018г., датата на придобиване на недвижимия имот от „К.-69“ ЕООД, до 22.04.2019 г., когато кранът е изнесен от имота на дружеството, ответното дружество е ползвало без правно основание чужд имот и е спестило наем, който би плащало за паркирания автокран, който претендира в размер на 150 лв./месец.

Моли да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати, както следва: сумата 40 095 лв. - обезщетение за причинени имуществени щети: заплатена неустойка по прекратен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и да заплати сумата от 2 027,22 лв. обезщетение за ползване без правно основание на чужд имот, представляващо месечният среден пазарен наем за паркинг на тежкотоварни транспортни средства, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 21.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответното дружество „АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК: 825305050, със седалище и адрес на управление: 4003, гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.

Пловдив, р-н „Северен“, бул. “Васил Левски“ № 272, оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че на 06.03.2017 г. ищецът е научил, че в имота се е намирал процесния автокран. Оспорва и началния момент на претенцията, предвид датата на въвеждане във владение на ищеца в имота.

Оспорва твърдението, че цитираното гражданско дело и полицейска преписка са станали причина ищецът да не изпълни така сключения предварителен договор, предвид датите на тяхното образуване и датата на сключване на договора. Счита, че неизпълнението на задължението на ищеца по договора, не е вследствие на действия на ответното дружество.

Оспорва и втория предявен иск. Прави възражение за неговото частично погасяване по давност за периода от 06.03.2018 г. до м.09.2018 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани като му се 2 присъдят направените по делото разноски.

Ангажира гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че дружеството-ищец „К.-69“ ЕООД, ЕИК 115624330, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.03.2018 г., № 52, том I, рег. № 857, дело 50/2018 г. на Нотариус К. Антонова, рег. № 472 на НК, че е закупило от „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, район Източен, Източна индустриална зона - IV - та част, с площ от 1408 кв. м. (хиляда четиристотин и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект. Видно от съдържанието на договора, владението върху имота е било предадено в деня на сключването му.

Не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно решение № 328/12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1636/2016 г. на ПОС, I-ви гр.с-в, е обявен за окончателен сключен на 10.04.2012 г. в град Пловдив предварителен договор за покупко-продажба на „специален автомобил – автокран „Либхер“, модел LTM 1030 2.1 , С ДКН ****. Съобразно чл.19, ал.3, изр.2 от ЗЗД, при предявен иск за сключване на окончателен договор, последният се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила, което в настоящият случай е станало на 25.04.2018 г. От друга страна, тъй като се касае до прехвърляне на собственост върху индивидуално определена вещ, то на основание чл. 24, ал.1 от ЗЗД, се налага извод, че с влизане в сила на решението, прехвърлянето е настъпило автоматично, без е нужно фактическо предаване на вещта на новия собственик.

От изложеното се налага извод, че считано от 25.04.2018 г. ответното дружество е собственик с всички произтичащи от това права и задължения на процесния автокран, подробно описан по-горе. Казаното означава също, че ответникът не носи отговорност за посочената индивидуално определена вещ преди тази дата, респ. към дата 06.03.2018 г., когато имотът е придобит от ищеца – извод, относим към втория от предявените искове, който ще се коментира допълнително по-долу.

Не се спори между страните също, че така описания автокран е бил в процесния имот за периода 06.03.2018 г. – 22.04.2019 г., когато бил изнесен от собственика му от имота на ищеца, съгласно представена фактура № 0000002324 от 22.04.2019 г.

И така – в имот, закупен от ищеца на 06.03.2018 г., същият установява наличието на автокран, собствен на ответното дружество, считано от 25.04.2018 г. Съдът намира, че считано от 25.04.2018 г., ответното дружество носи пълна отговорност за притежаваната от него вещ, включително и за нейното местонахождение, както и за вредите, които евентуално тя нанася.

С молба вх. № 5801/04.03.2022 г. ответното дружество, чрез процесуалния си представител заявява, че автокранът е оставен в така описания недвижим 3 имот от предишен собственик, както и че същият с приемателнопредавателен протокол от 26.01.2017 г. по ДП 528 по описа на Икономическа полиция при ОД на МВР – Пловдив за 2016 г., е предаден за отговорно пазене на лицето Н. Д., който не можел да се разпорежда с него, в качеството му на веществено доказателство, без разрешение на прокурор или разследващ полицай.

Съдът намира, че изложените факти не променят извода относно отговорността на собственика на вещта, както и от кой момент възниква тя.

Неотносим като настоящия правен спор, е въпросът чия е собствеността върху процесния автокран преди началото на процесния период – 06.03.2018 г. Отношенията между третото лице Н. Д. и ответното дружество до 25.04.2018 г., когато последното придобива собствеността върху вещта, същото са неотносими към спора. А след тази дата, както се посочи, отговорността за местонахождението на вещта, е изцяло на собственика й.

Същата в пълна степен се отнася и при наличието на представения по делото приемо-предавателен протокол, който според съда, не сваля отговорността за собственика. С протоколът се ограничава възможността за разпореждане с вещта от страна на третото лице Д., но по никакъв начин същият е непротивопоставим на собственика, при влязло в сила съдебно решение за собствеността й. Всъщност именно поради тази причина, и при напълно идентична обстановка, няма спор, в крайна сметка собственикът е изнесъл вещта от чуждия недвижим имот на 22.04.2019 г.

Не се спори между страните, че на 04.01.2019 г., дружеството-ищец е сключило с „АТРИМ” ЕООД, ЕИК 200919475 предварителен договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, страните констатирали , че към датата на сключването му, в имота са налице движими вещи – ПДЧ-проскоти и материали за мебелната промишленост, складирани в сградите от запад; 2 броя леки автомобили, които не са в движение и са собственост на Продавача, както и самоходен кран Либхер, цвят син, без видими марка, модел и регистрационен номер, „който препятства достъпа на товарни средства до част от находящите се в имота сгради“.

Съгласно чл.3, ал.1 от същия договор, страните са се съгласили да сключат окончателен договор до 13.00 часа на 08.02.2019 г.

Съгласно чл.2, ал.2 от договора, страните са договорили предаване владението на имота да стане до посочената или по-ранна дата, на която се сключи сделка в нотариална форма, като предаването да бъде във вид:

„постройки и дворно място – изцяло освободени от налични вещи, имущество и инвентар, включително чрез премахване на намиращия се на площадката самоходен кран. Страните се съгласяват, че всяко неизпълнение на това задължение, ще препятства текущата дейност на дружеството-купувач и каквато и да е невъзможност до 08.02.2019 г. на дружеството-купувач да бъде осигурен достъп за ползване на сгради и/или дворно място от имота, ще доведе до загуби и ще се счита за отказ от сключване на окончателен договор“.

4

Съгласно чл.11.3., договорът се прекратява с писмено уведомление от изправната страна, при неизпълнение задължението на насрещната страна за сключване на окончателен договор, както и при неизпълнение на задължението по чл.2 от страна на Продавача.

Съгласно чл.14, изправната страна има право да развали договора при неизпълнение на което и да е от уговорените съществени условия, както и да претендира обезщетение по съдебен ред за действително претърпените вреди и пропуснати ползи.

Съгласно чл.12 от договора, всяка страна може да се откаже от него до сключване на окончателен договор, като в този случай отказалата се страна дължи заплащане на неустойка в размер на 10% от договорената продажна цена по чл.4, ал.1 от договора.

Такава неустойка се дължи от продавача на купувача, съгласно чл.13 от предварителния договор, и в случай че не изпълни задължението си за предаване на владението на имота в уговорения в чл.2 срок.

По делото е прието като доказателство „Допълнително споразумение“ към цитирания предварителен договор, сключено на 08.02.2019 г. Със същото страните като констатират, че дружеството-продавач не е освободило имота от намиращия се в него автокран, се съгласяват да прекратят договора, сключен помежду им, на основание чл.11, т.3, описан по-горе, както и приемат, че на основание чл.13 от предварителния договор, дружествотопродавач дължи на купувача неустойка в размер на 10% от договорената продажна цена или 20 500 евро, която да се заплати до 08.08.2019 г.