Решение № 162 от 07.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кърджали, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101728 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу ответника Г. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

С исковата молба са предявен осъдителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, с които се иска от съда да осъди длъжника Г. И. Б., с ЕГН: ********** да заплати сумата от 759.96 лв. – неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 40008466743 от 14.03.2022 г., сключен между ищцовото дружество като кредитор и ответника като кредитополучател, дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г.; сумата от 122.84 лева - неизплатена лихва за забава, дължима от 11.04.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата от 492.57 лева – неизплатена законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.10.2024 г.; сумата от 577.49 лв. – неизплатено възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст", дължимо за периода от 10.02.2023 г. до 05.01.2024 г. и сумата от 1105.73 лв. - неизплатено възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (30.10.2024 г.) до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1511/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали и тъй като заповедния съд е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в частта относно претендираните по горе суми, същото е предявило настоящите кумулативно обективно съединени осъдителни искове за 1 заплащане на ищцовото дружество на претендираните суми.

Претендират се и направените разноски и по двете производства.

Представен е списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. Съобщението ведно с книжата – искова молба и приложенията към нея са получени лично от ответника.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От ищеца е постъпила молба с вх. № 2063/20.02.2025 г., с която се подържа исковата молба и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2022 г. ответницата подала до ищцовото дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт /л. 7/, съдържащи разяснения, относно това доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите на клиента и на финансовото му състояние. От представения от ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, се установява, че на 14.03.2022 г. ответника е получил този документ ведно с допълнителна преддоговорна информация, където са описани допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси". Представени са и Общите условия към договора /версия 4/19.07.2021 г. /. В т. 3 от същите е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т. 4 от ОУ е регламентирано договореното възнаграждение /годишен лихвен процент, а в т. 5 - годишния процент на разходите. Съгласно т. 6. 1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т. VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според т. 12. 2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 40008466743 от 14.03.2022 г., сключен между страните е видно, че длъжника е получил сума в размер на 2200 лв., като е поел задължение да го върне в срок от 36 месеца. В раздел VI "Параметри" от договора се посочва годишен лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 49,09 % и дължима сума по кредита 3822.55 лв., с размер на месечната погасителна вноска 106.19 лв. В същия раздел се сочи, че при кандидатстването по кредита клиента е поискал и закупил допълнителна услуга "Фаст" на стойност 770 лв. и допълнителна услуга "Флекси" на стойност 1430 лв. Така общото задължение по кредита е станало 6022.55 лв., а размерът на общата месечната погасителна вноска – 167.30 лв., който се формира от главница, лихва и размер на вноска за 2 закупени допълнителни услуги.

Към делото е представен и Анекс № 1 към сключения договор, съгласно които след направени искания от страна на кредитополучателят била отложена вноска № 3 по кредита, като общият брой на вноските по кредита станал 37 броя. Съгласно общите условия и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план.

По делото е представено и уведомително писмо до длъжника изпратено от ищеца, с което го уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, считано от 05.01.2024 г. Липсват отбелязвания върху същото за неговото получаване. Представена е разписка, в която е отразено, че получателят се е преместил.

Представено е и извлечение от сметка по договора за потребителски кредит /л. 33/, съгласно което изплатената от Г. И. Б. сума по договора към 06.12.2024 г. възлиза общо на 1568,14 лева, като остатъчното задължение е в размер общо на 3058,59 лева към същата дата.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1511/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали, съдът е издал в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Г. И. Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: 1887,08 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40008466743 от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, както и 37,74 лв. държавна такса и 17,32 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Без уважение е оставено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, за сумата от 408,26 лв. – неизплатено договорно възнаграждение в размер на 759.96 лева, дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г.; лихва за забава в размер на 122.84 лева, дължима от 11.04.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва: 492.57 лева, дължима от 05.01.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.10.2024 г.; сумата от 577.49 лв., дължимо за периода от 10.02.2023 г. до 05.01.2024 г. – възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" и сумата от 1105.73 лв., дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г. – възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (30.10.2024 г.) до изплащане на вземането. За тези суми са предявени осъдителни искове.

Исковете предмет на настоящото производство се предявяват при усл. на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

3

Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за плащане на сумата, както и да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В тежест на ответника е да докаже, своите правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид обстоятелството, че заповедният съд не е уважил част от претенцията на заявителя и настоящ ищец, осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на вземането за договорно възнаграждение, лихва за забава, законна лихва и за възнаграждение по закупени допълнителни услуги и поради това първоинстанционен съд, счита, че не е налице процесуалната пречка да разгледа така предявените осъдителни искове по същество.

По отношение на основателността на осъдителните искове:

По делото съдът приема за безспорно обстоятелство, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40008466743 от 14.03.2022 г.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски кредит 40008466743 от 14.03.2022 г.

Нормите на ЗЗП, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК/. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С нормата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

4

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от закона начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит е в писмена форма, като съдържа информацията, изискуема от т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е годишния процент на разходите /ГПР/ – 49,09 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.

Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, понятието "добри нрави" представлява неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, които, изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23cd80d7-258e-4426-a271-b77427c766b0