Решение № 389 от 11.12.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Нови пазар, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20253620100455 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 1314468980, с която е предявен иск срещу П. К. Л., гр. Н., ул. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с който желае да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника наличие на вземане в размер на 437,95 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, както и съединен с него осъдителен иск по реда на чл.

210 от ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в общ размер на 107,26 лв., от които 57,14 лв. , представляващи мораторна лихва върху сумата от 224,25 лв., дължими и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от ***г.-***г. и 50,12лв.- мораторна лихва върху сумата от 213,70 лв., начислени неустойки, за периода от ***г.- ***г.

В исковата молба ищецът е изнесъл данни, че между П. К. Л. и „А 1 България” ЕАД бил сключен рамков договор № ***г. и Приложения към него , въз основа на който на Л. била предоставяна комплексна електронна съобщителна услуга с мобилен номер ***. Сочи ищецът, че в периода от ***г. до ***г. ответникът е натрупал задължения в размер на 224,25 лв., дължими за предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от ***г. до ***г., които били начислени съгласно условията на рамковия договор, посочен по-горе, приложенията към него и Общите условия по партида № ***. Задълженията на ответника били обективирани във фактури с номера ***/***г., ***г., ***г. и ***г. ***г. Поради неплащане в срок на посочените задължения на ***г. договорът бил прекратен едностранно по вина на ответника, като съобразно разпоредбите за отговорност на длъжника в самия договор, както и Общите условия на „А1 България“ ЕАД, неразделна част от него /чл. 54.12/, били начислени следните неустойки: на ***г. била начислена неустойка в размер на 2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, на ***г.- 114,99 лв. неустойка, равняваща се на три стандартни месечни вноски и на ***г.-неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 96,71 лв.

Ищецът претендира с исковата молба и обезщетение за забава в размер на законна 1 лихва/ мораторна лихва/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за неизпълнение на паричното задължение в размер на 224,25 лв, което определя на стойност 57,14 лв., начислен за периода от ***г. -***г. и за неизпълнение на парично задължение за заплащане на неустойка от 213,70 лв., определена в размер на 50,12 лв. за периода от ***г. ***г.

Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на „А 1 България” ЕАД, гр. София, че ответникът П. К. Л. му дължи сумата от 437,95 лв., представляваща сбор от следните суми: 224,25 лв. –цена на месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ***г. и Приложения към него, с който му бил предоставен мобилен номер ***, фактурирана за периода от ***-***г., изискуеми в периода от ***г.-***г.;

2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, дължими към *** г.; 114,99 лв. неустойка, равняваща се на три стандартни месечни вноски, дължима към ***г. ; 96,71 лв.-неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, дължима към ***г., както и да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законна лихва/ мораторна лихва за неизпълнение на паричното задължение от 224,25 лв, на стойност 57,14 лв., начислено за периода от ***г. -***г. и за неизпълнение на парично задължение за заплащане за неустойка от 213,70 лв., в размер на 50,12 лв. за периода от ***г.- ***г.

Моли на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в това число и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в която сочи, че не дължи нищо на ищцовото дружество, тъй като счита, че е била подведена при подписването на договора.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован при условията на чл. 38, ал. 3 от ГПК с призовка, връчена на ***г., не изпраща представител.

Ответницата се явява лично. Заявява, че желаела справедливост. Твърди, че искала да развали процесния договор и депозирала жалба, заведена с вх. № ***, но не е получила отговор от мобилния оператор и не е използвала предоставената й СИМ-карта.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Не се спори между страните наличието на валидно облигационно отношение, обективирано в договор № ***г. и приложения към него- Приложение № 1 и допълнение към него и Приложение № 2, които са представени по делото от ищеца, в които ответникът Л. е положила подпис. Въз основа на договора на същата била предоставяна комплексна електронна съобщителна услуга с мобилен номер *** с абонаментен план „Unlimited“ с месечна вноска от 39,90 лв. с ДДС. Съобразно т. 4.5 влизането в сила на договора, срокът и прекратяването му се уреждали в Приложение към т. 3.2, което е Приложение № 1, като за всяка услуга можело да се договорят и прилагат различни срокове. В Приложение № 1, в т.

6, било посочено, че договорът влизал в сила от датата на подписване на приложението, която дата в настоящия случай е ***г., винаги когато операторът предоставя на абоната / ищеца/ крайно устройство заедно или във връзка с услугите на оператора. Такова крайно устройство на абоната не е било предоставено видно от самия договор. Съобразно същото приложение срокът за ползване на услугите бил от ***г. до ***г. Неразделна част от договора били Общите условия в сила от ***г., с които Л. била запозната, което е видно от подписаното от нея Приложение № 1 към договор № ***. Съобразно Общите условия и поконкретно *** ищецът имал право едностранно да се откаже от ползване на услуги, без да дължи неустойки. *** била приложима само в случаите на т. 28.3-когато абонатът е заявил писмено желание договорът да влезе незабавно в сила, каквото желание, обективирано на 2 хартиен носител по настоящото дело не е представено. Договорът влизал в сила незабавно и когато на абоната било предоставено за ползване крайно устройство, както и в случаите, когато ползването на услуги и свързано с ползването на крайно устройство, предоставено от А1 , и когато потребителят пренася номер в мрежата на А1, или в случаите на продажба от разстояние.

Ищцовото дружество съставило фактури с номера, както следва: ***/ ***г. на стойност 63,19 лв, ***г. на стойност 65,19 лв, ***г. на стойност 145,19 лв. и ***г. на стойност 195,29 лв. и ***г. на стойност 105,19 лв. Фактурите, включвали стойността на ползваните мобилни услуги / абонаментна такса/ и задължения за минали периоди.

Съобразно Общите условия, приложими към индивидуалните договори, които ответницата сключила с ищцовото дружество, при ползването на услуги задълженията му се обективирали във фактури на името на потребителя, които той следвало да заплати в 15дневен срок от издаването й, както и неполучаването на фактура, не освобождавало длъжника от заплащането на сумата по нея. Крайният срок за заплащане бил посочен във фактурата. Тъй като след сключването на договора ответницата не заплащала задълженията си по посочените по-горе фактури, „А1 България“ ЕАД на ***г. прекратил договора по нейна вина.

Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по посочените по-горе фактури, ищецът депозирал пред Районен съд-Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което на ***г. била издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение в размер на 224,25 лв., представляваща главница за период от ***г.***г., ведно със законната лихва от ***г. до изплащане на задължението, 213,70 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 25,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена лично на длъжника-ответницата по настоящото производство, която в едномесечния срок депозирала възражение, поради което съдът дал указания на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства- Договор № ***г., Приложение № 1 към същия от ***г., Приложение № 3 от ***г., Допълнение към Приложение № 1, фактури с номера ***/***г., ***г., ***г. и ***г. ***г. и Общи условия на „А1 България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги, действащи към датите на сключване на четирите договора.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са от ищеца „А 1 България“ ЕАД гр. София три обективно и субективно кумулативно съединени иска: два положителни установителни иска с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете по основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, се считат предявени от момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК с цел да се установи дали вземанията, предмет на заповедното производство съществуват, като при уважаване на тези искове ще влезе в сила заповедта за изпълнение, ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към принудително удовлетворяване на претендираните парични притезания.

Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е предявен при условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК, който е допустим в това производство / т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на 3

ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването следните материални предпоставки (юридически факти): възникнало валидно правоотношение по Договор за мобилни услуги № ***/ ***г. и Приложения към него, въз основа на който на Л. била предоставяна комплексна електронна съобщителна услуга с мобилен номер ***, съответно същата се е задължила да заплаща абонаментна такса; неизпълнение на задълженията на ответната страна по облигационното правоотношение, довели до предсрочното му прекратяване; настъпването на изискуемостта на паричните задължения на ответника; изпълнението на задълженията му по посочените по-горе договор.

Исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД са предявени от „А 1 България“ ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника П. К. Л. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 42/ *** г. по ч. гр. д.

№ 86/2025 г. на Районен съд-Н., и след направено от страна на длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Видно от отговора на исковата молба по делото не се спори между страните и съдът с доклада си е приел за безспорно сключването на процесния договор, който настоящата инстанция приема, че е влязъл в сила на ***г., от която дата фактически ответницата е започнала да ползва услугите по договора. Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на ответницата Л., че не дължи нищо на ищеца, тъй като пожелала да прекрати договора, който сключила, но не получила отговор на жалбата си и не била използвала предоставената й с договора СИМ-карта, което съдът намира за неоснователно, доколкото по делото са представени доказателства- фактура № 0***/***г. и фактура № 0***г. , от които е видно, че в периода от ***г. до ***г., както и от ***г.-***г. са били проведени разговори, т.е. СИМкартата е била използвана. От представените по делото фактури се установява и още един факт, а именно, че преди ***г. ответницата е имала договор, сключени с „А1 България“ ЕАД, което тя в съдебно заседание отрече. От същите фактури е видно, че тя е имала просрочени задължения, които са били включени в тях, които обаче не са предмет на настоящото дело.