Решение № 35 от 10.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Враца, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. Д. като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200490 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Креди Йес“ООД-гр.Хасково против НП №007463/28.04.25 г. на Началника на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.34, ал.1 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.

В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон и липса на реално осъществено административно нарушение, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

Във връзка с изпълнение на план на КЗП по спазване на изискванията на ЗПКр., на 21.01.25 г. служители на КЗП-Враца между които и св.Г.С., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис, находящ се в гр.Враца, ************.

По време на проверката са изискани два договора за потребителски кредит, сключени с потребители в офиса на дружеството за проверявания период, при което били представени договор за паричен заем №289432/13.01.25 г. и договор №666650/21.01.25 г., ведно с цялото досие към тях.

При проверката е установено, че според първия от горепосочените договори с №289432/13.01.25 г., на потребителя е предоставен заем в размер на 600.00 лв., за срок от 7 месеца, обща сума на плащане от 1106.00 лв. и с размер на погасителната вноска по кредита от 100.71 лв.

След последващ детайлен анализ на цялостното съдържание на процесния договор и приложенията към него, в т.ч. Общи условия /ОУ/ към договора, СЕФ към него и др.документи, приложени в кредитното досие, проверяващите са приели, че при сключване на договора, кредиторът е нарушил изискванията на чл.34, ал.1 ЗПКр. Всички констатации и резултати от проверката са подробно обективирани в нарочен констативен протокол за проверка.

След приключване на проверката, срещу кредитора-настоящ жалбоподател е съставен и процесния АУАН №007463/14.03.25 г., в който е прието, че при сключване на процесния договор за кредит, дружествотонастоящ жалбоподател е задължило потребителя-заемател да обезпечи задължението си по заема със запис на заповед, в противоречие с изискването на чл.34, ал.1 ЗПКр, като записът на заповед е издаден в деня на подписване на самия договор. Въпросните правни изводи и оценки на актосъставителя са обосновани в обстоятелствената част на АУАН със съответно позоваване на разпоредби от договора и тълкуване на тяхното съдържание. Въз основа на тези констатации е прието, че е нарушен чл.34, ал.1 ЗПКр.

АУАН е бил подписан от представител на дружеството без конкретни 2 възражения, но такива били последващо подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В същите са изложени твърдения за липса на нарушение, базирани на собствен прочит и тълкуване на релевантните за случая разпоредби от преддоговорната и договорна документация с потребителя. Въпросните възражения очевидно са били счетени за неоснователни, тъй като от страна на АНО е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказаниеимуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Съгласно предвиденото в раздел VI-ти, чл.10, ал.1 от общите условия към процесния договор, с които конкретния потребител е бил лично запознат срещу положен подпис /л.76 и сл. от делото/, „в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем следва да бъде обезпечен с едно или повече от следните обезпечения:

1.ипотека върху недвижим имот;

2.особен залог върху движима вещ…;

3.банкова гаранция…;

4. ценна книга издадена в полза на заемодателя;

5.поръчител/и, отговарящи на следните условия…“.

Според чл.10, ал.2 от ОУ, в случай, че заемателят не представи обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.1, т.5 дължи неустойка, индивидуално договорена в договора за паричен заем. Заемателят може през целия срок на договора да предложи на заемодателя посоченото обезпечение, като в този случая начислената неустойка по изречение първо ще бъде преизчислена.

В подписания от жалбоподателя СЕФ /л.134 и сл. от делото/, в част II-ра, т.8 и част III-та, т.4.4. са предвидени идентични условия по отпускането на заема.

След запознаване с горепосочените условия, жалбоподателят подал молба за заем №289432/13.01.25 г., в която е посочил, че ще обезпечи искания заем само с ценна книга, като изрично е декларирал, че е запознат с общите условия, получил е СЕФ, разбира и безусловно приема условията и е съгласен да бъде обвързан с договора за заем, съгласно тях.

3

Последвало е сключването на процесния договор за заем /л.64 и сл. от делото/, в чийто чл.4, ал.2 страните са декларирали, че същият е сключен въз основа на горепосоченото искане за заем отправено от заемателя към заемодателя и чийто параметри и условия са описани в предоставените на заемателя ОУ и СЕФ. Според чл.5, ал.1 от договора, заемателят е приел и се е задължил да заплати отпуснатата сума, ведно с договорната лихва и евентуално начислената неустойка в сроковете и условията, описани по-горе в договора и съгласно приложения към договора погасителен план и ОУ. В чл.6, ал.1 от договора, страните са договорили, че все според изразеното от заемателя в искането му за заем желание, договорът следва да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията по чл.10, ал.1,т.5 от ОУ и едно или повече от следните обезпечения- ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ОУ, като в договора е маркирано именно този вид обезпечение. В чл.6, ал.2 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не представи посоченото в чл.6, ал.1 обезпечение дължи неустойка в размер на 401.07 лв. с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план. По-нататък в същата разпоредба от договора е предвидено, че заемателят може през целия срок на договора за заем да предложи на заемодателя обезпечение по чл.6, ал.1, отговарящо на условията по чл.10, ал.1, т.5 от ОУ, като в този случая начислената неустойка по изречение първо ще бъде преизчислена и/или премахната.В случаите по изречение първо, задължението по договора ще бъде в общ размер на 1106.00 лв. Към договора е изготвен и приложен и съответен погасителен план с посочени погасителни месечни вноски във варианти с или без предвидената неустойка.

Със сключването на процесния договор за заем, заемателят-потребител издал в полза на заемодателя-настоящ жалбоподател и запис на заповед от 13.01.25 г. за обезпечаване изпълнението на договора, с която безусловно, неотменяемо и без протест се задължил да плати сумата от 1106.00 лв., т.е. включващо и горепосочената неустойка от 401.07 лв.

Така изложените фактически констатации, съдът изведе въз основа на приобщените по съответния процесуален гласни и писмени доказателства, а именно- от св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- Г.С., подкрепени и с останалите приложени към 4 административната преписка писмени доказателства- процесният договор за заем с приложен погасителен план, цитираните ОУ, СЕФ, запис на заповед, констативен протокол за извършена проверка, кореспонденция между страните по повод последващото издаване на АУАН и НП, възражение против АУАН, заповеди за компетентност и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло. Отделно от това, в случая от страна на жалбоподателя не се оспорват нито фактите, нито ангажираните за тях доказателства /а само правната им оценка/, поради което и съдът не дължи по-подробен доказателствен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци и съответна правна квалификация, послужила за налагане на административната санкция.

От материално-правна страна обаче, обжалваното НП се явява необосновано, при следните съображения:

С вменената за нарушена в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.34, ал.1 ЗПКр., законодателят въвежда забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. В този смисъл нарушение на чл.34, ал.1 ЗПКр. е налице само ако кредиторът поставя като неотменимо условие и изискване за сключването на договора издаването на гаранционен запис на заповед и по този начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус от събраните по делото доказателства такива обстоятелства не се установиха.

Липсват каквито и да било данни потребителят, като страна по процесния 5 договор за паричен заем, да е бил изначално поставен под натиск и принуда да издаде запис на заповед като условие за отпускане на потребителския кредит.

За да формират изводите си за нарушение на чл.34, ал.1 ЗПКр., актосъставителят и съответно АНО са се позовали избирателно на конкретни клаузи само от процесния договор за паричен заем, без да вземат предвид и другите негови разпоредби, както и тези които са в систематична връзка с него, заложени в общите условия към договора, СЕФ и цялостното съдържание на искането за заем и издадената запис на заповед от потребителя.

По-конкретно: в случая няма спор, че процесният договор за заем е следвало да бъде обезпечен откъм изпълнение с минимум две обезпечения-първото от тях, задължително според изискванията на заемодателя –поръчителство по ред и условия, изначално заложени в чл.10, ал.1 от ОУ, а второто- допълнително и избираемо от заемателя измежду четири други вида обезпечения, посочени в ОУ, СЕФ и самия договор за заем, между които и запис на заповед. Няма спор и че все според всички условия на процесната преддоговорна информация и заложените в самия процесен договор условия, заемодателят е поставил изискване за заемателя, че в случай на непредставяне на първото задължително обезпечение- поръчителство, ще му бъде начислена неустойка в съответен размер, независимо от представянето на някое от другите възможни обезпечения. Същевременно заемодателят изрично е посочил, съответно заемателят изрично се е съгласил, че ако в срока на договора заемателят все пак използва възможността и допълнително представи като обезпечение-поръчителство, то и договорената неустойка ще бъде преизчислена и/или премахната. Няма спор, че в случая заемателятпотребител доброволно е приел и се е съгласил с тези условия, като в отправеното към заемодателя искане за заем, а в последствие и в процесния договор за заем, същият изрично е посочил и е избрал да обезпечи заема само и единствено с издаване на запис на заповед, без другото изискуемо се задължително обезпечение-поръчителство, с което се е съгласил и да заплати неустойка. Важно е да се отбележи, че към момента на сключване на процесния договор за заем, заемателят-потребител и реално не е бил предоставил никакви други възможни форми на обезпечение на искания заем извън процесната запис на заповед. Няма представени и одобрени от заемодателя поръчители и сключен последващ договор за поръчителство с тях, съобразно изискванията на заемодателя. Същевременно самата запис на 6 заповед, явяваща се в случая единствена форма на обезпечение на процесния договор, макар и да е издадена на същата дата на която е сключен самия договор за заем, не е издадена с конкретна дата на падеж на задължението, идентична с датата на издаването й, съответно на сключване на договора за заем. Същата е издадена с клауза за общо „предявяване“, т.е.съгласно чл.538, ал.2, вр.чл.477 ТЗ важи едногодишен срок за предявяването й за изплащане, считано от датата на издаването й. С други думи, в случая не може да се направи еднозначен извод за това, че кредиторът неправомерно е задължил потребителя да гарантира потребителския кредит само и единствено чрез запис на заповед, с което да е нарушил задължението си по чл.34, ал.1 ЗПКр., доколкото предвидената в процесния договор неустойка е пряко обвързана само със задължението за предоставяне на поръчителство, но не и с избраната от потребителя форма на обезпечение-запис на заповед. Все в подкрепа на въпросните изводи следва допълнително да се посочи и че проверката на контролните органи на КЗП е проведена в рамките на национална кампания по спазване изискванията на ЗПК, а не по повод подаден сигнал или жалба до КЗП от страна на заемателя по процесния договор за паричен заем с конкретно оплакване за упражняване на някакъв натиск /принуда спрямо него при подписване на договора, съответно на записа на заповед. Факт е и че процесните АУАН и НП са съставени към дати далеч предхождащи окончателното приключване на конкретните договорни отношения между двете страни по процесния договор. Всички тези обстоятелства допълнително разколебават административно-обвинителната теза.