Решение № 572 от 27.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100284 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ(отм. ДВ.

Бр.102/29.12.2015 г. ), във вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането ( отм.) във вр. с чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ(отм.)

Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд против М.

О. М. от с. В., общ. Г. О., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 56 945,03 лв. представляваща възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № **/17.04.2018г. /49 427,40лв./ и щета № **/17.04.2018г.–7517,62 лв. или общо 56 945,03лв./29 115,53 евро/, изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия, за имуществени и неимуществени вреди причинени при ПТП настъпило на 30.03.2015г. в гр. А., Н., причинено от ответника, при което е увреден л.а. "**", с ДКН ** XDF. Претендира и законната лихва от датата на завеждане на искова молба - 02.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се още сторените по делото разноски, в това число депозит за възнаграждение на особен представител на ответника.

В исковата молба твърди, че ищецът на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия по щета № **/17.04.2018г. посочените по-горе обезщетения, от които първото за имуществени, второто за 1 неимуществени вреди за увредените при ПТП, настъпило на 30.03.2015г. в гр.

А., като ответникът М. О. М. управлявал л.а. „**“ с peг. № ВТ ** КА и причинил имуществени вреди по л.а. "**", с ДКН ** XDF собственост на Р. К. и неимуществени вреди. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки посочения автомобил, при движение по ул. "**" в посока „**“ при преминавана по моста на първата улица предприел маневра изпреварване на спрял на спирка автобус и ударил движещия се насреща, в собственото си платно пострадал л.а., като и двата л.а. отбили вляво към велосипедната алея, като така причинява процесното ПТП с имуществени щети по другия л.а. и пострадал водача на „**“. Наведен е довод, че ответникът М. е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът сочи, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд обезщетение, но това задължение не било изпълнено до предявяване на иска.

Ответникът М. О. М. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че за да се ангажира отговорността на ответника, на първо място следва да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и наред с това да е налице възстановяване от страна на гаранционен фонд на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на компенсационен орган на държава членка. Твърди се, че в конкретния случай не са налице доказателства или документи, подписани от ответника от които да се установява механизма на възникване на ПТП, вината на ответника, размера и вида на вредите. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В с.з. ищецът Гаранционен фонд, чрез процесуалния си представител адв.

Н. И. поддържа исковата молба и сочи, че по делото са представени достатъчно убедителни доказателства за ПТП, неговия механизъм и вината на ответника, вкл. Протокол за ПТП, изготвен от длъжностно лице. Сочи, че към искова молба са приложени и всички разходно-оправдателни ордери и фактури по извършените плащания от страна на НББАЗ към Националното бюро на Нидерландия, които ясно и точно са описани вида на щетите и стойността и видовете дейности за отремонтирането им. Поддържа довод, че не Гаранционен фонд изплаща обезщетение на пострадалите лица, а на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1. от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.

559., ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/EEС, само е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия.

Великотърновски окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите в превод от нидерландски на български език двустранен констативен протокол за ПТП от 30.03.2015г., се установява, че е настъпило 2

ПТП на същата дата в 12:50 часа на ул. „**“ с участници М. О. М., като водач на л.а. „**“ с peг. № ВТ ** КА и Р. К., водач на л.а. "**", с № **, негова собственост. Посочени са данни за валидна застраховка на л.а. на водача Р. К.

В точка 12 от протокола за автомобила на ответника е отбелязано, че се е движил в различна от прилежащата му лента за движение, осъществил е смяна на лентите и е навлязъл в лентата за насрещно движение, идвайки отдясно. В точка 14 от протокола е отразено изявление на другия водач, че ответникът е предприел изпреварване на автобус в неговата лента и така се е озовал в тази за насрещно движение. В точка 10, като видими щети по л.а. л.а.

"**", с №**/автомобил А/ е отразено отпред фронтално. В точка 13 от протокола е отразена скица на ПТП, обективираща сблъсък между двата л.а., настъпил в лентата за движение на Автомобил А, явяваща се такава за насрещно движение за Автомобил Б, както и местоположението на спрелия автобус в лентата на Автомобил Б, Протоколът е не е подписан от ответника.

Последвало е съставяне на протокол за ПТП/нарушение от полицейското управление А., служба „Инфраструктура“ от длъжностното лице Ф.П. К., който удостоверява, че ПТП е посетено от двама полицейски служители, които са оказали помощ на място и са констатирали обстоятелствата по настъпване на ПТП. Подробно е описана пътната обстановка, пътни знаци и ограничения, които не се спорят, както и щети по предните части на двата автомобила. Отразени са свидетелски показания на пасажер в спрелия автобус, който е възприел изцяло развитието на ПТП, както и щетите по водача на „**“, който бил с поставен предпазен колан и при удара получил натъртване на ребрата, а пасажер в л.а., управляван от ответника – М., била със счупена ръка. Отразено е също извършения оглед, изготвени снимки, снетите данни на виновния водач от представените от него документи – лични и на автомобила. Ответникът е бил задържан за няколко часа и освободен в деня на произшествието в 17:36ч. Като щети по Автомобил а са описани предна част, предна лява и предна дясна част, а като пострадали лица: А. М., леля на ответника, родена на 01.10.1943г., български гражданин, която е настанена в болница със счупена ръка, М. К. – пасажер в „**“ – оплаквания от болки в гърдите, водачът на „**“ – Р. К. – откаран в болница с натъртени ребра. Цитирани са снети показания от пострадалите лица и посочения по-горе свидетел.

В приетата справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 17.08.2018 г., се установява, че за л.а. „**“ с peг. № ВТ ** КА към датата на процесното ПТП няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ л.107 от делото/ От приетите писмени доказателства /описаните по-горе официални документи/, се установява, че от техническа гледна точка най-вероятен е следния механизъм за настъпване на процесното произшествие: На 30.03.2015г. около 12:50 ч. в гр. А., ответникът М. О. М. управлявал л.а. „**“ с peг. № ВТ ** КА по ул. "**" в посока „**“. При движение по моста на ул.

"**“ и достигайки спряла на спирка автобус на обществения транспорт, предприел неговото изпреварване/заобикаляне, навлизайки в лентата за насрещно движение. В същия момент в тази лента, но в своята посока на 3 движение се движел л.а. "**", с ДКН * XDF собственост на Р. К., управляван от същия. При възприемане на опасността от удар и двамата водачи се насочили към края на пътното платно /вляво за ответник и вдясно за другия водач/, но въпреки това настъпил удар – челен за двата л.а. били нанесени материални щети по двата л.а. Пострадали водачът на „**“ – с натъртени ребра, пасажер в л.а. „**“ – със счупена ръка. По делото са представени разходни документи както за медицинските разходи, така и за ремонта на л.а.

„**“, които не са оспорени.

С писмо вх. № 2-1489 от 20.02.2018 г. Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи е заявило искане за възстановяване на суми от НББАЗ по щета реф. № ** NL за щети в размер на 42257, 98лв. обезщетение и 6845,41лв. такси за обработка. С писмо от 02.08.2018г. са заявление от Нидерландското бюро за възстановяване 7903,42 евро, по пера: „Каско“ 7016,53 евро, фирмена щета 636,19 евро, разходи експертиза 86,25 евро и разходи за правна помощ 77,51 евро. /л.39 от делото/. Представени са изисканите от НББАЗ документи по констатиране на ПТП, описани по-горе, както и други разходни документи за таксите, експертизите, административните такси на застрахователното бюро в Н. Представена е и писмената претенция на пострадалите лица – Р.К. е претендирал за обезщетяване на нараняванията си 555,71 евро за направени медицински разходи, като е представил в какво се изразяват – превоз с линейка и посещения в поликлиника за диагноза и лечение. Съпругата му е предявила претенция за 738 евро, за които също е представила документ. По отношение щетите по автомобила също е заведена щета при нидерландския застраховател, като оценката им възлиза на 8490 евро, като е приета помалката стойност от тази на ремонта /12100 евро/ и тази на „Тотал щета“.

Между пострадалия Р. К.и Нидерландкото бюро на автомобилните застрахователи /НБАЗ/ е постигнато споразумение за заплащане на сумата от 4000 евро за личните му щети, изразяващи се в наранявания, с пострадалата му съпруга е сключено такова за сумата от 5 000 евро.

Установява се от приетите по делото нареждания за превод във валута, че НББАЗ е заплатило на НБАЗ на 30.03.2018г. сумата от 28 334,46 евро по процесния референтен номер щета, като е направило и разходи за самия превод. Видно е още, че с писмо вх. № 08-01-360/17.04.2018 г. НББАЗ е уведомило за това Гаранционен фонд и е заявило общата сума за възстановяване 29 115, 53 евро, като е посочило банковата си сметка /л.7/ От представените доклад по щета № ** и ** от 17.04.2018г., е видно, че са приети съответните претенции за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация./ л.10 и 14 от делото/. От 2 бр. платежни нареждания от 27.04.2018 г., е видно че ГФ е превел претендираните суми на НББАЗ /49 427.40лв. и 7517,62лв. или в общ размер от 56 945,03лв./л.9 и 13 от делото/.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявеният регресен иск на Гаранционния фонд, след като е възстановил 4 на компенсационен орган на държава-членка изплатеното на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП, причинено от МПС с обичайно местопребиваване в Република България, за което в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е определен застрахователят на гражданската отговорност на водача му е процесуално допустим, предвид поддържаните в исковата молба твърдения.

Искът е предявен на 12.04.20223 г. от процесуално легитимиран ищец, срещу процесуално легитимиран ответник - водач на МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 30.03.2015 г. в гр. А., Н. За регресния иск на Гаранционен фонд. срещу български гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени вреди от ПТП, причинени от МПС без валидна застраховка "ГО", е приложим българският закон, действащ към момента на възникване на регресното право. Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане /така Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1084 от 29.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1321/2021 г. /.