Решение № 435 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №266316/31.10.2021 г. по гр.д. № 6238/2020 г. на СГС, I-20 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Д. Ф. против „Соник Уол“ ООД, искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати: сумата 112 000 лева – неплатени възнаграждения за периода 01.05.2015 г. до 01.09.2017 г. (по 4000 лева месечно) по договор за възлагане на управлението от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 16 707.79 лева – обезщетение за забава, дължимо от датата на изискуемост на всяко месечно плащане, считано от първо число на втория месец, следващ месеца, за който се отнася, до 02.02.2018 г.

Ищецът В. Д. Ф. е депозирал въззивна жалба против решението с доводи, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което е неправилно. Поддържа, че докладът по делото, направен от СГС е непълен, като с него изобщо не му било указано, че следва да докаже, че е изпълнявал договора за управление, а в същото време с решението било прието, че такова изпълнение не е доказано, поради което искът е приет за неоснователен. Сочи още, че изпълнението на договора не било оспорвано от ответната страна. Посочено е, че управителят на ответното дружество Б. Д. често пътувал, като дълго време пребивавал в Америка пред периода 2015 г. – 2017 г., поради което ищецът изпълнявал неговите функции. Ищецът водел трудовите досиета на работниците на дружеството, ведомостите за заплатите и изплащал последните в периода 2015 г. – 2017 г.

Представлявал дружеството пред НАП, НАП и всички държавни институции. В посочения период именно ищецът изготвил и предал Декларации образец 1 и 6 пред НАП. Занимавал се с имот на дружеството в гр. Белоградчик. Занимавал се със застраховката, поддръжката и застраховането на притежаваните от ответното 1 дружество автомобили, поради което досиетата на колите били при него и той ги предал на ответното дружество с Приемо-предавателен протокол № 1/18.01.2018 г.

Сключил договор за наем от 24.04.2017 г. от името на дружеството. На практика движел цялата административна и търговска дейност, тъй като управителят бил в чужбина и именно затова след смъртта на последния именно ищецът бил избран за управител на дружеството. Направил е доказателствени искания. Искал е да бъде отменено първоинстанционното решение и предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Синдикът на „Соник Уол“ ООД (в несъстоятелност) - В. Р., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че всички посочени от жалбоподателя действия и сделки той е извършил по силата на сключен с дружеството трудов договор, а не по силата на договора за управление, поради което и по последния възнаграждение не му се дължи.

Дружеството „Соник Уол“ ООД (в несъстоятелност) не е депозирало отговор на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът В. Д. Ф. е твърдял в исковата си молба, уточнена с молба от 07.02.2018 г., че на 15.12.2014 г. сключил със „Соник Уол“ ООД договор за управление, по силата на който бил назначен на длъжността „вицепрезидент”/„заместник-управител” на ответника. Съгласно чл. 4.1. от договора, работното време на ищеца било ненормирано, при платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Съгласно чл.

7.1. от договора, уговореното месечно възнаграждение на ищеца било в размер на 4 000 лева. Този договор бил регистриран в НАП като трудов.

Ищецът е твърдял още, че въпреки изпълнението на задълженията му по договора, ответникът не му заплатил сумата от 112 000 лева, представляваща сбора от уговореното месечно възнаграждение за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2017 г. (28 месеца по 4 000 лева). С нотариална покана от 19.01.2018 г., получена от „Соник Уол” ООД на 22.01.2018 г., ищецът поканил ответника да изпълни задължението си, но дължимите суми не били погасени, поради което му се дължала и мораторна лихва.

Предвид изложеното ищецът е искал да бъде постановено решение, с което ответникът „Соник Уол“ ООД да бъде осъден да му заплати: сумата от 112 000 лева – главница, представляваща сбора от уговореното месечно възнаграждение, дължимо на основание договор от 15.12.2014 г., за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 16 707,79 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2015 г. до 02.02.2018 г. и представляваща сбора от обезщетението за забава върху всяко едно месечно плащане, 2 считано от първо число на втория месец, следващ месеца, за който се отнася до 02.02.2018 г. (съгласно уточнителната молба от 07.02.2018 г.) В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Соник Уол“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал исковете като неоснователни. Оспорвал е твърдението на ищеца, че между страните е имало уговорка за заплащане на месечно възнаграждение в размер на 4 000 лева. Оспорвал е автентичността на представения ведно с исковата молба договор от 15.12.2014 г., като е твърдял, че същият не е автентичен по отношение на подписа, положен от името на „Соник Уол” ООД. Освен това, единствената страница, която носела подписите на двете страни била последната, а всички останали страници били неподписани и не били част от действително сключен договор между страните. Това се потвърждавало и от различния им печатен шрифт. В договора имало и много клаузи, които били несъответни на статута на ищеца, несъвместими с трудовото право и относими само за членове на надзорния съвет на АД.

Ответникът е твърдял, че ищецът е разполагал с представителна власт, тъй като в един период е бил управител на дружеството и ако дружеството е имало задължения към него, той е разполагал с възможността да ги погаси. Направено е възражение за прихващане с вземания за суми, които ищецът бил теглил периодично от сметки на дружеството и не отчел, но това възражение за прихващане не е прието за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд.

Ответникът е молил исковете да бъдат отхвърлени.

Пред първата инстанция е установено следното от събраните доказателства, като страните не излагат възражения по него пред въззивната инстанция:

На 18.05.2010 г., В. Ф. е бил упълномощен от управителя на „Соник Уол” ЕООД – Б. Д., да го представлява пред всички държавни, общински, банкови, данъчни и др. физически и юридически лица, видно от представеното пълномощно в този смисъл.

Страните по делото са сключили договор за управление от 15.12.2014 г., по силата на който В. Ф. е приел да изпълнява длъжността вицепрезидент на „Соник Уол” ЕООД. Съгласно чл. 1 от договора, същият е сключен на основание чл. 242, ал.1 ТЗ.

Договорът е сключен със срок от 01.01.2015 г. докато, съгласно търговската регистрация на дружеството, ищецът е вицепрезидент на ответника или на дружества от Холдинга. Съгласно чл. 3 от договора, вицепрезидентът е длъжен да изпълнява задълженията си с грижата на добрия стопанин, да пази фирмената тайна, да не разпространява факти и обстоятелства, станали му известни по повод изпълнение на задълженията му.

Съгласно чл. 4 от договора, при изпълнение на функциите си ищецът е длъжен: да работи при ненормирано работно време, да организира разработването и изпълнението на приетата от ОС бизнес програма, да представя разчети за дейността във връзка с бизнес програмата, да сключва трудови договори с работниците и служителите в дружеството и налага наказания по КТ и др.

В чл. 5 от договора е предвидено, че Вицепрезидентът има право да бъде осигурен за всички рискове за сметка на дружеството и съгласно нормативната уредба, има право на 30 дни платен годишен отпуск и право на допълнително здравно осигуряване.

Според чл. 6 дружеството има право да предложи и сключването на трудов договор с вицепрезидента.

Съгласно чл. 7, вицепрезидентът има право на нетно възнаграждение в размер на 4000 лв., а при постигане на положителни финансови резултати, и на допълнително възнаграждение и бонуси съгласно анекс към договора. Страните са уговорили, че 3

Вицепрезидентът дава гаранция на дружеството за своето управление в размер на три средни месечни възнаграждения, като внесената по предишния договор за управление от 01.06.2008 г. гаранция в размер на 3250 лв. се признава и по настоящия договор.

От приетото заключение на СГЕ се установява, че за ответната страна договорът е подписан от Б. Д., за когото не е спорно, че е бил управител на дружеството към този момент, а това се установява и при служебна справка в интернет-сайта на Търговския регистър към АВ.

По отношение на твърдението на ответника, че страници от договора са били подменени, не са събрани никакви доказателства. Липсват каквито и да е доказателства, че действително сключеният договор между страните е бил с друго съдържание и/или е бил с различно графично оформление (разлика в шрифта или нещо друго). Ответникът не е представил договор с различно съдържание, а в процесния договор изрично е посочено, че е съставен и подписан в два екземпляра.

С оглед на изложеното следва да бъде прието, че не е доказано оспорването, че договорът не е бил подписан от оправомощено от дружеството лице, или, че не е със съдържанието, с което е представен по делото.

По делото е представена справка за актуално състояние на трудовите договори на ищеца към 18.12.2017 г., според която за него е регистриран трудов договор със „Соник Уол” ЕООД от 05.01.2015 г. на длъжността заместник-управител, прекратен на 01.04.2017 г.

На 28.07.2017 г., между ответника и ищеца е сключен договор за управление, с който В. Ф. е приел да изпълнява длъжността управител на дружеството. Ищецът е бил вписан в Търговския регистър като управител на 16.08.2017 г. и заличен на 05.12.2017 г., което се установява при служебна справка в Търговския регистър.

С нотариална покана, връчена на ответника на 22.01.2018 г., В. Ф. е поканил „Соник Уол” ЕООД да му заплати 112 588.90 лева – трудово възнаграждение за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2017 г., ведно със мораторната лихва върху тази сума за всяко едно неплатено възнаграждение.

Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

Видно от представените с въззивната жалба множество разходни касови ордери за изплащане на работна заплата на служители и работници на „Соник Уол“ ЕООД през 2016 г. и 2017 г., същите са очевидно подписани от В. Ф. за изплащащото дружество, което обстоятелство не е оспорвано от ответника.

Представен е Акт за прихващане и възстановяване, съставен от НАП на 12.06.2015 г. относно дружеството „Соник Уол“ ЕООД, връчен на В. Ф. на 12.06.2015 г., в качеството му на заместник-управител.

На 24.04.2017 г. В. Ф. е представлявал „Соник Уол“ ЕООД като наемодател при подписване на договор за наем с „В и В Комерс“ ЕООД.