Решение № 22453 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22453 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110141562 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано след проведедено заповедно производство, по което СРС е издал заповед по чл.410 ГПК 309,29 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 36,15 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г., 42,75лева представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,26 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г., включваща : лихва за забава върху платена главница за период 2.2021г.-7.2021г., която лихва се дължи за период от 15.4.2021г. до 15.6.2023г., както и лихва за период от 16.10.2021г до 12.3.2024г. върху главница от 8.2021г. до 4.2023г., която не е платена,., в срока за възражение е наведено твърдение за плащане, ищецът е подал молба, с която сочи, че плащане не е постъпило, като съдът е дал указания на ищеца за предявяване на иск.В срока за отговор, ответната страна сочи, че на 16.9.2024г е извършила плащане по посочената от ищеца банкова сметка в заповедта и прави искане за прекратяване на делото.

Ищецът, в молба сочи, че признава, че сумата 584,82 лева му е платена на сочената дата, като с нея вземането е погасено частично.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел, че безспорни са всички факти по делото, включително твърдението на ответната страна, че на 16.9.2024г. е заплатила в полза на ищеца цялото вземане, предмет на заповедта за изпълнение, с 1 изключение на разноските.

По заповедното производство, на 8.4.2024г. е издадена заповед. На 12.4.2024г. е залепено уведомление по чл.47 ГПК, на адреса на топлоснабдения имот. С възражение по бланка, подадено на 30.5.2024г. ответната страна е посочила, че представя доказателство за плащане, което обхваща период от 9.2021г. до 4.2024г. Представена е разписка за извършено на каса на „Изипей” АД, по номер на инсталация, плащане с подробна разбивка. Ответната страна е заплатила вземания към ищеца за период 9.2021г. – 4.2024г., като при съпоставка с посочените в разписката фактури, с посочена дата и сума, същите не съвпадат с фактурите, посочени от ищеца в извлечение от счетоводните книги, приложено към исковото производство.

В рамките на срока за отговор, ответницата е представила доказателства, че чрез банков превод, по посочената в заповедта и исковата молба банкова сметка, е заплатила в полза на ищеца сумата 584,82 лв, като основание за плащането е посочен номерът на исковото производство, както и че се плаща „главница, лихва и разноски”.

Не може да се приеме, че към 30.5.2024г, когато е извършено плащането на каса на „Изипей” АД, вземането е било погасено. Към онзи момент, вече е била издадена заповедта по чл.410 ГПК, връчена на ответницата / по този повод е подадено възражението/, като в нея е указан начин на плащане – по банков път, по посочената в заповедта банкова сметка.

Следователно, плащането, извършено по различен от посочения в заповедта начин, би се приел за погасяващ, единствено ако с плащането се погасяват посочените в претенцията фактури. Претенцията на ищеца се формира по фактурите, посочени в извлечението от счетоводни книги, представено в исковото производство. Като се извърши сравнение с претендираните вземания, и описаните в разписката, издадена от Изипей АД, е видно, че вземанията на съвпадат.

Действително, заповедното производство е формално, в него на длъжника се връчва единствено заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от съда. Именно в това се корени посочването на начин на плащане в самата заповед от съда – за да може длъжникът по заповедта, в случай, че иска да се позове на разпоредбата на чл.414а ГПК / плащане в срока за възражение/ и да не дължи разноски, да плати по посочения от заявителя начин.

Ответната страна е платила не по банков път, а на каса. Плащането не покрива задълженията по делото. Следователно, същото не може да се приеме, че е погасило вземанията, предмет на делото.

Второто плащане, извършено от ответната страна, е в рамките на исковото производство – на 16.9.2024г., в рамките на срока за отговор по чл.131 ГПК. Следователно, при съобразяване, че плащането е по банков път, по посочената сметка, и е посочен номер на делото, приложима е разпоредбата на чл.76 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ЗЗД, предвижда следното: Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най- 2 обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Към датата на плащането 16.9.2024г., ответникът има задължение в размер: 309,29 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, която към 16.9.2024г. възлиза на 20,50 лева, сумата 36,15 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г., 42,75лева представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, която към 16.9.2024г. възлиза на 2,83 лева, сумата 10,26 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г., включваща : лихва за забава върху платена главница за период 2.2021г.-7.2021г., която лихва се дължи за период от 15.4.2021г. до 15.6.2023г., както и лихва за период от 16.10.2021г до 12.3.2024г. върху главница от 8.2021г. до 4.2023г - вземане по заповедта 421,78 лева, без разноските до плащането . Плащането на сумата 584,82 лв е достатъчно да покрие цялото вземане 421,78 лева, по заповедта, включително и начислената до момента на плащането законна лихва. Ето защо, при съобразяване, че със самото плащане е направено изявление на длъжника по заповедта, кои вземания погасява, приложима е разпоредбата на чл.76,ал.1, изр.1 ЗЗД. От остатъка 163,04 лева, следва да се приемат за погасени изцяло разноските по заповедното производство – 75 лева- за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Остатъкът възлиза на 88,04 лева. С молба от 18.9.2024г., връчена на ищеца, ответната страна конкретизира, че с плащането от 16.9.2024г., погасява главници, лихви, законна лихва и разноски по заповедното производство – 75 лева и разноски по исковото производство – 75 лева. В отговор по тази молба, ищецът е посочил с молба от 1.10.2024г., че признава плащаето на главници, лихви и законна лихва, като непогасена остава само сумата 36,98 лева

- разноски, и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.175 ГПК следва да се зачете изявлението на ищеца, че непогасена остава само сумата 36,98 лева - разноски, което съставлява част от платената в исковото производство държавна такса от страна на ищеца.

Държавната такса по исковото производство не възлиза на 25 лева, както счита ответната страна, а на 175 лева – в заповедното производство, таксата се определя върху сбора на вземането, и възлиза на 2% от него, а в исковото производство, предвид на обстоятелството, че предявени са 4 иска, с минимална такса / чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/, се събира минимум 50 лева, от които се изважда платената в заповедното производство такса.

На ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, което не е погасено по делото.

3

Цялостното плащане на вземането е извършено на 16.9.2024г, в рамките на исковото производство и в рамките на срока за отговор. Отговорността за разноски е обективна и безвиновна – същата се носи, в частност, за неоснователно оспорен правен спор.

Същото, съгласно НЗПП, в в минимален размер възлиза на 100 лева / чл.25,ал.2 от Наредбата/. Цитираната разпоредба пряко противоречи на отговора на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск, включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400 лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право. Същото тълкуване, при приравняване на статута на адвокат и юрисконсулт, съгласно българското законодателство, следва да намери приложение и в настоящия случай

При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Относно доводите на ответницата, изложени в писмени бележки, депозирани на 29.11.2024г. по делото. По аргумент от разпоредбата на чл.131,т.5 ГПК, в срока за отговор ответникът следва да направи възраженията си срещу иска и да посочи обстоятелствата, на които те се основават, под страх от преклузия. Такива възражения са възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения (Решение № 358/18.06.2010 г., по гр.д. № 1183/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Следователно това са тези възражения, на които ответникът основава защитата си по съществото на спора 4

– правоизключващи (например за нищожност), правоунищожаващи (например за грешка, насилие, измама и т.н.), правопогасяващи (например за плащане, за компенсация, за прехвърляне на вземането и пр.) и правоотлагащи (например за неизпълнен договор, за наличието на условие или срок и др.). Това са както материалноправни възражения (на които той основава своите искания, различни от тези по насрещния иск - потестативни права за унищожаване или разваляне на правни сделки, за намаляване цената на вещ с недостатъци, насрещни вземания обосноваващи правото на задържане и др.), така и процесуалноправни такива (например възражение за давност). Ответникът, под страх от преклудиране, следва да изчерпи всички възражения, с които разполага – както главните, така и евентуалните. Ако претендира права, които изключват тези на ищеца, следва в отговора да изложи фактите, въз основа на които твърди, че правото му е възникнало. Общото при тези възражения, които ответникът може и следва да направи в срока за отговор, е че това са възражения по които съдът указва доказателствена тежест с определението по чл.140 ГПК.