Решение № 225 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500411 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №576/03.05.2023 г. по гр.д.№2073/2022 г. на ОС - Пловдив, II състав, постановено по предявени от И. А. Т. против П.Р.Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК по ДП №53/2015 г. по описа на РУП при ОДМВР - В., пр.пр.№2489/2015 г. на Районна прокуратура - гр.В., което е прекратено с Постановление от 02.08.2017 г. на Районна Прокуратура - гр. В., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, до окончателното плащане, КАКТО И за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. за претърпените от ищеца в резултат от същото наказателно производство имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му в качеството на обвиняем, ведно със законната лихва върху това обезщетение, за периода от 09.06.2017 г. /датата на сключването на договора за правна защита и съдействие/ до окончателното плащане. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.08.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над размера от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху това обезщетение, за периода от датата на влизане в сила на постановлението за 1 прекратяване на наказателното производство, до 03.04.2019 г., като погасена по давност, както и е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 09.06.2017 г. до 03.08.2019 г., като погасена по давност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни:

1. С Въззивна жалба вх.№14822/09.05.2023 г. ответникът П.Р.Б. обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло - както по иска за обезщетение за неимуществени вреди, така и по иска за обезщетение за имуществени вреди. Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в осъдителната му част. Няма спор, че срещу ищеца е било образувано посоченото наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, и е била взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение "Подписка", като впоследствие с Постановление от 02.08.2017 г. наказателното производство е било прекратено. От това обаче не следва извод, че претърпените от ищеца вреди произтичат само и единствено от действията на Прокуратурата по това наказателно производство. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е недоказана по основание, както и по размер. Не се установява причинна връзка между описаните от свидетелите поведенчески прояви на ищеца и наказателното производство, тъй като поведението е резултат от свободния избор на личността. Не се установява снето доверие към ищеца от неговите близки и приятели, изгубено уважение и авторитет, отдръпване от тяхна страна. Изпитваните от ищеца неприятни емоции и притеснения в периода след повдигане на обвинението не могат да бъдат вменени изцяло и единствено на ответника, без да е ясно кои от тях са били предизвикани от обвинението. За наличието на такава причинна връзка не са ангажирани достатъчно доказателства. При условията на евентуалност, в случай че се приемат исковете за основателни, се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение, като се поддържа, че определеният от първостепенния съд размер е завишен и не е съобразен с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД., като не съответства на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по сходни случаи. В конкретния случай наказателното производство е протекло в разумен срок, само в досъдебната фаза, обвинението не е било за тежко престъпление, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, не се установява наказателното производство срещу ищеца да е било публично разгласено, не е било медийно отразено и не е станало достояние на неограничен кръг от хора. По тези съображения определеният размер на обезщетението от 10 000 лв. се явява изключително завишен. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, а при условията на евентуалност - за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на вззивната жалба вх.№18041/05.06.2023 г., подаден от И. А. Т., 2 чрез адв. М. Д. и адв. Т.Е., с който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователни са доводите за необективност на събраните гласни доказателства, тъй като впечатленията на разпитаните като свидетели съпруга и семейна приятелка на ищеца се основават на лични и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца преди и по време на воденото срещу него наказателно производство, каквито впечатления могат да имат само близки хора, но не и хора извън социалния кръг на ищеца.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви и еднопосочни, и съответстват на останалите събрани доказателства. Съображенията срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни по подробно изложените съображения във въззивната жалба на ищеца. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение.

2. С Въззивна жалба вх.№17651/01.06.2023 г. ищецът И. А. Т., чрез адв. М. Д.-К. и адв. Т.Е., обжалва решението в неговата отхвърлителна част по иска за неимуществени вреди за размера над уважения от 10 000 лв., до пълния предявен размер от 30 000 лв., КАКТО и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата над размера от 10 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тези части, поради противоречие с материалния закон, чрез нарушение на принцип на справедливостта по чл.52 от ЗЗД във връзка с размера на определеното обезщетение, както и нарушение на процесуалните правила. Сочи се нарушение на изискването за мотивиране на съдебния акт - липса на изчерпателни фактически и правни изводи по всички релевирани доводи. Твърди се нарушение на гарантираното от чл.13 от КЗПЧОС право на ефикасно вътрешноправно средство за защита във връзка с разглеждане на оплакването на ищеца за явна изначална несъставомерност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, и за тенденциозност на действията на прокуратурата - още от събирането на първоначалните показания на свидетелите през м. март, 2015 г. е установима явната несъставомерност на деянието. На 17.04.2015 г. и на 12.06.2016 г. заместник-районният прокурор удължава срока на разследването. Общо 3 пъти е удължаван срока на разследването, и три пъти е връщано от прокуратурата на разследващите органи с повтарящи се мотиви с едни и същи указания за извършване на следствени действия, постановен е отказ на ответника да предостави на ищеца достъп до материалите по наказателното производство, с което е затруднена защитата му; в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.08.2017 г. е изложено като основание липсата на основни белези от обективната страна на престъплението по чл.323 от НК, което е могло да бъде съобразено още в началото на наказателното производство. Сочи се допуснато процесуално нарушение чрез недопускане на поисканото относимо и допустимо доказателствено средство – съдебно-психологическа експертиза, в резултат от което делото е останало неизяснено от фактическа страна досежно действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с наказателното производство. Не са обсъдени ключови доказателства - приложените публикации и доказателства за медийни изяви на ищеца, което води до занижен размер на 3 обезщетението и до необоснованост на съдебния акт. Сочи се относима според жалбоподателя съдебна практика по сравними случаи с други публични личности, при които са били определени от съда обезщетения в значително по-високи размери. Неправилен е извода на съда за липса на нарушение в наказателното производство на европейското законодателство - Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012 г. и Директива 2013/48/ЕС, което също е довело до определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и уважаване на претенцията до пълния й предявен размер от 30 000 лв. Претендира се присъждане и на разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което обжалваният съдебен акт е допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от И. А. Т. против П.Р.Б. обективно съединени искове по реда на ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от воденото срещу него наказателно производство - досъдебно производство ДП №53 от 2015 г. по описа на Пето РУП при ОД на МВР - В., пр.пр.№2489/2015 г. по описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, което наказателно производство е било прекратено с Постановление от 02.08.2017 г. на Варненската районна прокуратура, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради несъставомерност по чл.323, ал.1 от НК на извършеното от ищеца деяние. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото му незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството по пр.пр.№2489/2015 г. по описа на ВРП, до окончателното плащане на сумата, КАКТО и обезщетение в размер на 500 лв., за претърпените във връзка с незаконното наказателно производство имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за процесуално представителство и защита по ДП №53/2015 г. по описа на 5-то 4

РУП, ведно със законната лихва върху главницата от 500 лв. за периода от 09.06.2017 г. до окончателното плащане.