Решение № 118 от 24.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 11910/05.12.2024г. от О Л ,представляван от адв.Т К против решение № 446/12.11.2024г. ,постановено по гр.д.528/2023г. по описа на ОС-Хасково в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Г. Г. сума в размер на 36 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й Г Д Г, починал на 29.07.2018 год. при пътно - транспортно произшествие, станало в с.В п, О Л, Х о, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 31.07.2023 год. до окончателното й изплащане,както и сума в размер на 11 313.74 лв. законна лихва върху присъдената главница от 36 000 лева, за периода от 31.07.2020 год. до 31.07.2023 г. ,КАКТО и в частта ,в която е осъден да заплати на Х. Д. Г. сума в размер на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й Г Д Г, починал на 29.07.2018 год. при пътно - транспортно произшествие, станало в с.В п, О Л, Х о, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 31.07.2023 год. до окончателното й изплащане,а също и сума в размер на 9 1

428.10 лв.законна лихва върху присъдената главница от 30 000 лева, за периода от 31.07.2020 год. до 31.07.2023 год. Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението и заявява искане същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло ,евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено на 6 000 лв. за В. Г. и на 2 500 лв. за Х. Г..

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 11983/06.12.2024г. от В. Г. Г. и Х. Д. Г.

,представлявани от адв. С. М. против същото решение в частта ,в която исковите претенции на Г са отхвърлени .Развити са съображения за неправилност на решението в тази му обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено и исковите претенции уважени в пълния им предявен размер .Претендира присъждане на разноски-.

Предмет на въззивно обжалване е и определение № 234 / 06.03.2025г . , постановено по същото дело , с което искането на адв.М. като пълномощник на ищците и искането на адв.К като пълномощник на О Л за изменение на решението в частта на разноските са оставени без уважение. Жалби са постъпили и от двете страни като същите заявяват искане това определение да бъде отменено и исканията им за изменение на решението в частта на разноските да бъдат удовлетворени така, както са заявени.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на исковете.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от В. Г. Г. и Х. Д.

Г. против О Л,за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на съответно сина и брата на ищците Г Д Г ,настъпила на 29.07.2018 г.,в размер на по 250 000 лева за всяка , както и суми в размер на по 78 567 лева за всяка от тях- законна лихва за периода от три години назад от предявяване на исковата молба,а също и законната лихва от завеждането на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

2

Ищците са твърдяли да са съответно майка и сестра на Г Д Г, починал на 29.07.2018 година в село В п О Л,при инцидент на улицата по време на управление на трактор марка "И, м. ****** с прикачено към него ремарке, при преминаване по пътното платно. Това пътно-транспортно произшествие е било причинено, поради това, че улицата, находяща се в село В п О Л, е била с изцяло изронено асфалтово покритие и с налична, дори и към настоящия момент дупка, заемаща почти цялото пътно платно. Твърдяли са тази дупка да се е формирала и да е била налична години преди инцидента като улицата била негодна за безопасно преминаване и ползване от каквито и да е МПС.

Дупката се разраснала до такива дълбочина и размери поради неизпълнение от страна на ответната община на задълженията й да осъществи ремонт и поддръжка на общинската улица.Посочват ,че в следобедната част на деня на 29 юли 2018 година Г Д Г, управлявайки трактора с прикаченото към него ремарке , което било натоварено с оборска тор, предприел маневра, с която целял да преодолее огромната дупка ,тракторът преминал през дупката, която заемала на ширина почти цялата част от асфалтовия път ,след това започнало преминаването и на тегленото от трактора ремарке, на което лявото колело осъществило контакт с челния борд на дупката, ,което довело до преустановяване движението на теглещия го трактор. За да се опита да преодолее съпротивлението, което челният борд на дупката оказал на ремаркето, водачът на трактора потеглил повторно като при опита си да задвижи МПС - то и тегленото от него ремарке, тракторът се преобърнал надлъжно върху предния край на ремаркето, като водачът - Г е останал притиснат между него и превозвания в ремаркето товар ,а кормилната уредба на трактора го притиснала в зоната на гръдния кош.Така непосилната тежест на обърналото се върху него МПС довела до загиването му. Причина за насъплата преждевременна смърт на Г ищците сочат да е бездействието на ответнита община и неизпълнение на задълженията да поддържа и ремонтира общинските пътища.

По-нататък ищцата Х. Г. е твърдяла ,че отношенията между нея и брат й били много близки . Починалият е бил този, който й оказвал всякаква по вид подкрепа на нея и на децата й, особено след предходна трагедия, която ги е сполетяла, а именно - смъртта на бащата на децата през 2014 год. и оставането й сама с три невръстни деца. Поддържала е преди инцидента починалият да е живеел с нея и децата й в едно домакинство, в апартамента й, 3 находящ се в град С, където и работел, като шофьор на товарен автомобил към куриерска фирма „Е - о. С. Ищцата, брат й и децата живеели задружно и сплотено, като едно семейство, взаимно се подкрепяли. Сочи между нея и брат й да е имало изградена изключително силна и дълбоко емоционална връзка, характеризираща се с изключителна обич помежду им, с уважение и привързаност ,Г изцяло заместил баща на децата й след неговата смърт. От неговата смърт твърди да е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания , които болки и страдания оценя на 250 000 лв-. и претендира да бъдат репарирани от ответната община.

Аналогични са твърденията и на ищцата В. Г. Г. ,майка на починалия при ПТП Г Г .Отделно от това е твърдяла рАта и неестествена смърт на сина й да я съкрушило изцяло ,а болките и страданията от неговата смърт ,при това пред очите й ,да я съпътстват до края на дните й,от неутешимата загуба е твърдяла да се намира с състояние на остра стресова реакция ,дълбока скръб и посттравматично разстройство. Така описаните неимуществени вреди оценя на 250 000 лв. ,в който размер претендира да й бъде присъдено обезщетение от ответната община.

Ответникът ,от своя страна ,оспорва исковете.На първо място оспорва активната материална легитимация на Х. Г. ,сестра на починалия,доколкото твърдените обстоятелства не сочат да е породена особено близка емоционална връзка между ищцата и починалия по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС . На следващо място ответникът е оспорил фактическите твърдения на ищците, свързани с настъпването на пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен разулат, оспорил е твърденията на ищците за това, че причина за настъпването на ПТП е състоянието на пътното платно и наличието на дупка, както и това, че е налице причинно следствена връзка между състоянието на пътното платно и настъпилия вредоносен резултат, оспорва фактическите твърдения на ищците, свързани с понесените неимуществени вреди. Поддържал е настъпването на ПТП и последвалия вредоносен резултат- смъртта на Г Д Г ,да се дължало изцяло и само на поведението на последния, който като водач на МПС допуснал груби нарушения на Закона за движението по пътищата.

Направил е и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия като е поддържал процентът да е бил повече от 98 %. Изложил е фактически обстоятелства в подкрепа на направените оспорвания. Настоявал е 4 също така претендирания размер на обезщшетението да е твръде завишен.Желае изцяло отхвърляне на исковете .

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за безспорно на 29.07.2018 год., около 18.30 часа в с.В п О Л, Г Д Г да е управлявал трактор без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке за лек автомобил, натоварено с пресна оборски тор, движейки се по улица с надлъжен наклон на изкачване, средно 20 - 22 %, стигащ на места до 26 - 27 %, с разрушена и лисваща асфалтова настилка. В процеса на движение при изкачване по наклона, тракторът преминал през дупката, разположена на платното за движение, като при контакта с челния борд на дупката, тракторът спрял като при опит за потегляне от място по наклона, тракторът се преобърнал надлъжно, затискайки водача към тегленото от него ремарке в областта на гръдния кош, довело до смъртта на Г.

Приел е от събраните доказателства да се установява ширината на пътя ,където е настъпило ПТП ,да е 2.90 м., със затревени банкети от по 1.30 м. като на същия е налична дупка ,чиято ширина достигала до 2 м., дължината й 3.76 м., а дълбочината - до 30 см. ,което състояние на пътя да датира от много време.

Приел е ответната община да не е изпълнила задължението си да поддържа и ремонтира общинските пътища по начин същите да се безопасни за ползването им по предназначение ,поради което несъмнено описаното погоре състояние на пътя е в резултат на противоправното бездействие на ответника, явяващо се предпоставка от фактическия състав на основанието по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на последния.Приел е обаче от страна на починалия Г да е налице съпричиняване на вредоносния резултат доколкото същият е знаел за лошото състояние на пътя, намиращ се в съседство до дома на майка му и до дворното място, където е разтоварвал оборската тор, натоварена в тегленото от трактора ремарке ;същият бил запознат и с това, че предницата на трактора му се повдига при оран, извършвана от него в дворовете на хора от селото, което ставало повод и за чести шеги помежду им ; преди извършване на последния курс, завършил с фаталния инцидент, пострадалият е преминал неколкократно по същия маршрут,а натрупаната умора през деня и употребения алкохол - 0.26 %, му попречили на адекватната преценка при управление на превозното средство; съществувала е възможност същият да избере друг маршрут ,макар и по обиколен път. На база казаното съдът е приел процент на съпричиняване 70 %.

Що се отнася до претърпените неимуществени вреди от смъртта на Г ,настъпила в резултат на описания инцидент ,от страна на първата ищца В. Г ,майка на починалия,съдът като е съобразил ,че се касае за невъзвратима загуба на дете е приел справедлив размер на дължимото обезщетение в размер на 120 000 лв. ,който размер е редуцирал съобразно приетия процент съпричиняване и е уважил иска на В. Г. в размер на 36 000 лв. като в останалия предявен размер до сумата от 250 000 лв. е отхвърлил същия.

По отношение на ищцата Х. Г. съдът е приел да е установена материално правната й легитимация доколкото събраните доказателства 5 установяват изключителни близки отношения между нея и починалия й брат ,а по отношение на размера на обезщетението за претърпените от Х. Г. неимуществени вреди е приел справедлив такъв да е сумата от 100 000 лв.

,който размер е редуцирал с приетия процент съпричиняване и е уважали иска й в размер на 30 000 лв. като в останалия предявен такъв от 250 000 лв. същият е отхвърлен.

Разпечатката съдържа 30 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23cb9b8e-81ff-433f-8fb4-8b82390805f9