Решение № 260090 от 21.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260090 21.10 Година

2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски

Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав

На 13.10. 2020

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Милена Левашка като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 1029 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.535 от ТЗ.

Ищецът „ТИН ГРУП“ЕООД с ЕИК

********* твърди,че на 13.11.2017 г. ответната ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“-с.Житница,обл.Пловдив с ЕИК ********* е издала в полза на дружеството-ищец запис на заповед за сумата от 100 000 лв.,с падеж на задължението за плащане-30.07.2018 г.,но въпреки настъпилия падеж за плащане на тази сума,такова от страна на ответника не било направено към поемателя нито на датата,определена като краен срок за изпълнение на задължението,нито след това и до момента на подаване на процесната искова молба.

Ищецът твърди още,че неизпълнението на поетото от ответната страна парично задължение породило правния му интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и подал такова заявление,въз основа на което било образувано ч.гр.д.№16289/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав.По същото дело,както ищецът твърди,била издадена заповед №9016 от 16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която било разпоредено ответната кооперация да заплати на дружеството-ищец сумата от 100 000 лв.,дължима по записа на заповед от 13.11.2017 г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,както да заплати и направените разноски за заповедното производство по посоченото частно гражданско дело.Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден и изпълнителен лист №9485 от 18.10.2018 г.,но след това ответната кооперация подала възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и по повод на същото районният съд указал на ищеца,че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си,предмет на подаденото от него заявление.

Ищецът твърди,че подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК поражда правния му интерес от процесния установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,а по съществото на иска заявява,че процесния запис на заповед,въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение,е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане срещу ответната кооперация,в каквато насока са били и констатациите на районния съд в издадената заповед за незабавно изпълнение.Според ищеца,издадения в негова полза запис на заповед от 13.11.2017 г. обективира едностранна сделка-абстрактно менителнично волеизявление на издателя на ценната книга за задължаване да заплати на поемателя посочената в нея сума на датата,определена като падеж на това задължение,без протест по смисъла на чл.500 от ТЗ.Но тъй като падежа на плащането е настъпил,а такова не било извършено,ищецът заявява,че е подал заявлението по горното частно гражданско дело за издаване на заповед за изпълнение за дължимата по записа на заповед сума,а понастоящем предвид възражението на ответника по чл.414 от ГПК предявява и процесния установителен иск за същото вземане.

На база горните твърдения дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което да се признае за установено по отношение на ответната земеделска кооперация в качеството й на издател по записа на заповед от 13.11.2017 г.,че същата дължи на дружеството-ищец сумите предмет на издадената заповед №9016 от 16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №9485 от 18.10.2018 г.,издадени по ч.гр.д.№16289/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав,както следва:сумата от 100 000 лв.,дължима по запис на заповед от 13.11.2017 г.,с падеж на задължението за плащане-30.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата 15.10.2018 г. до пълното изплащане на вземането,респективно да се признае за установено в отношенията между страните,че дружеството-ищец има съществуващи и неудовлетворени вземания от ответната кооперация в посочените по-горе размери,за които е била издадена посочената заповед за изпълнение от 16.10.2018 г. и е бил издаден изпълнителният лист от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№16289/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав.Ищецът също така моли да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски,както и направените от него разноски в заповедното производство по посоченото частно гражданско дело в общ размер на сумата от 3200 лв.,от които 2000 лв.-заплатена държавна такса в заповедното производство и 1200 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение в същото производство.

Ответната ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ

ПЪТ“-с.Житница,обл.Пловдив с ЕИК ********* е подала в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорила процесния установителен иск.В тази връзка излага следните основни твърдения и възражения:

Твърди,че между страните има сключен договор за покупко-продажба от 14.11.2017 г.,с който кооперацията-ответник е поила задължение да продаде на дружеството-ищец 500 тона хлебна пшеница реколта 2018 г.,при цена 200 лв. на тон с вкл. ДДС или срещу обща цена от 100 000 лв. за цялото количество.Така договореното количество следвало да бъде предадено от кооперацията на купувача до датата 30.07.2018 г.

В продължение на гореизложеното,ответната кооперация поддържа и твърдението,че ищецът „ТИН ГРУП“ЕООД няма произтичащо от горната каузална сделка безспорно,ликвидно и изискуемо парично вземане,за чието удовлетворяване да пристъпи към реализиране на права по даденото му обезпечение,а именно записа на заповед от 13.11.2017 г.,за сумата от 100 000 лв.,с падеж на задължението на 30.07.2018 г.Ответната кооперация поддържа,че от този договор за продажба ищецът разполага единствено с вземане за 500 тона хлебна пшеница реколта 2018 г.,при цена 200 лв. на тон с вкл. ДДС или срещу обща цена 100 000 лв. за цялото количество,което доколкото не е ликвидно и изискуемо парично вземане,не може да бъде обезпечавано с процесния запис на заповед от 13.11.2017 г.

На следващо място ответникът излага аргумента,че ищецът не разполага с безспорно,ликвидно и изискуемо парично вземане,за чието удовлетворяване да пристъпи към реализиране на права по даденото му обезпечение-процесния запис на заповед,и с оглед предвидените в т.11.1-11.3 от договора неустойки.Наред с това ответникът поддържа,че така посочените клаузи за неустойки са нищожни,в който смисъл заявява,че изтъква „възраженията си за нищожност на цитираните клаузи за неустойка,включително и поради противоречието им с добрите нрави“.

Ответникът поддържа и твърдението,че като обезпечение на поетите с договора за покупко-продажба от 14.11.2017 г. задължения служи не само издадения от кооперацията запис на заповед от същата дата,но още и учредения в полза на ищеца от кооперацията особен залог върху движими вещи,подробно описани в договор за особен залог от 14.11.2017 г.,вписан първи по ред в Централния регистър за особените залози под №2017111700876.В продължение на това,ответната кооперация описва в отговора си обстоятелства за предприето изпълнение по реда на ЗОЗ върху движимите вещи,върху които като обезпечение е учреден и е вписан първи по ред в ЦРОЗ особен залог и с оглед на това твърди,че заложените вещи са в разпореждане на дружеството-ищец като заложен кредитор и че с възлагане на ЧСИ ищецът е предприел изпълнителни действия по продажбата на тези вещи,за да се удовлетвори от заложната цена.При тези твърдения ответникът счита,че евентуалното уважаване на процесния иск за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение би създало възможност за ищеца да реализира права,в т.ч. и по принудително изпълнение,въз основа на записа на заповед от 13.11.2017 г.,издаден като обезпечение на поетите по каузалното правоотношение-договор за покупко-продажба от 14.11.2017 г. задължения,а това според ответника несъмнено и неоснователно би довело до повторно удовлетворяване на същото това вземане на ищеца,за чието удовлетворяване последният вече е получил в разпореждане заложените вещи,предмет на вписания особен залог и е възложил на ЧСИ изпълнителни действия по продажбата им,за да се удовлетвори от заложната цена.

Предвид горните изложени в отговора на исковата молба доводи и твърдения,ответникът е поискал процесния иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В допълнителната искова молба ищецът заявява,че наведените в отговора на исковата молба възражения на ответника са неоснователни.Заявява,че не оспорва сключването на сочения от ответника договор за покупко-продажба от 14.11.2017 г. с описания по-горе предмет,както и факта,че описания в отговора на исковата молба договор за особен залог,а също и процесния запис на заповед имат обезпечителна функция по отношение на същия договор за покупко-продажба,а също и изложените в отговора обстоятелства за осъществено пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество по договора за особен залог.Пояснява и твърди в допълнителната искова молба,че същия договор за особен залог и записа на заповед служат за обезпечаване вземанията на купувача /т.е. на неговите вземания/ по договора за покупко-продажба,които представляват:вземане в размер на 100 000 лв.,съставляващо стойността на авансово заплатената от ищеца-купувач на ответника продажна цена за продажбата на уговореното количество от 500 тона хлебна пшеница,която е трябвало да бъде предадена на купувача на датата 30.07.2018 г.,а също и вземане за дължимите от продавача месечна възнаградителна лихва,неустойки про неизпълнението на посочения договор и разноски свързани със събиране на вземането.Твърди,че поетото от ответната кооперация задължение по договора за покупко-продажба да предаде на купувача уговореното количество хлебна пшеница не е изпълнено нито в уговорения срок,нито след това,а наред с това не му е върната и авансово заплатената цена на пшеницата в размер на 100 000 лв.

Ищецът сочи още в допълнителната си искова молба,че в договора за покупко-продажба от 14.11.2017 г. изрично е записано,че при забава на продавача при предаването на договореното количество хлебна пшеница,продължила повече от 7 календарни дни,считано от датата определена като краен срок за изпълнение на задължението,остатъка от неиздълженото вземане на купувача,ведно с предвидените неустойки за забава,става изцяло ликвидно и изискуемо.Според ищеца,този текст на договора изцяло кореспондира с разпоредбата на чл.84,ал.1 от ЗЗД,както и с аналогичните разпоредби на чл.303 и чл.303а от ТЗ,които очертават сроковете за изпълнение на задължения по търговска сделка.В конкретния случай,според ищеца,страните изрично са уговорили срок за изпълнение на задължението,както и максимално допустимия срок за забава при изпълнението м,след изтичането на който вземанията на кредитора стават изискуеми,респективно с изтичането на датата,уговорена като краен срок за изпълнение на задължението,вземанията на кредитора стават ликвидни и изискуеми.

Ищецът още излага и аргументите,че според правилото на чл.79,ал.1 от