Определение № 1693 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501575 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И.В. против разпореждане № 15453/27.05.2024г. по ч.гр.д. № 8358/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 против А. Д. К..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е съобразно със съдебната практика в страната и на СЕС. Подлага се обстоен анализ, както действащото законодателство и конкретния договор, така и съдебната практика по сходни казуси.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи /възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема - чл. 4, ал. 2 от ДПК/ лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент на ГПР. ПРС приема, че процесният договор за кредит 1 е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК и въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителния размер на ГПР/.

Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15453/27.05.2024г. по ч.гр.д. № 8358/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2