Решение № 205 от 05.07.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. гр. Добрич, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500297 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№6813/18.04.2023 год. на М. Т. М. ,ЕГН ********** срещу решение №220 /20.03.2023 год. по гр. д.№ 20213230102259/2021 год. на Районен съд Добрич, с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д. ,целият с площ от 470 кв. м. по акт за собственост, а по скица 477 кв. м., находящ се в град Д., ул. “Р.* по трети вариант по скица – приложение № 6 /лист 94 от делото/, неразделна част от решението, предложен от вещото лице инж. К. Б. със заключението си вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр. д. № 2259/2021 год. на Районен съд Добрич между Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН ********** и М. Т. М. ,ЕГН **********, както следва:

- Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН ********** ще ползват частта от имота , оцветена в син цвят по скица –приложение № 6 ,неразделна част от решението,от заключението на вещото лице инж. К. Б. с вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр.д. № 2259/2021 год. на Районен съд Добрич;

- М. Т. М. ,ЕГН ********** ще ползва частта от имота , оцветена в жълт цвят по скица –приложение № 6,неразделна част от решението , от 1 заключението на вещото лице инж. К. Б. с вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр.д.

№ 2259/2021 год. на Районен съд Добрич;

-частта от имота, защрихована с черни линии по скица –приложение № 6, неразделна част от решението, от заключението на вещото лице инж. К. Б. с вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр. д. № 2259/2021 год. на Районен съд Добрич е за общо ползване между съсобствениците Р. Д. Е. ,ЕГН ********** , Ц. А. Е.

,ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН **********, к а т о предявените от Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН ********** срещу Т. С. Ж. ,ЕГН ********** искове с правно осн. чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на недвижим имот в град Д., улица „Р.* – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д. , целият с площ от 470 кв.м. по акт за собственост, а по скица 477 кв.м. са отхвърлени.

Въззивникът възразява срещу констатациите на първоинстанционният съд ,че Т. С. Ж. ,продал възбранена 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот не е участник в съсобствеността му ,както и че избрания вариант за начин на ползване на имота е най-удачния. Отправено е искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение ,като въззивният съд постанови ползването на недвижимия имот да се осъществява съобразно посочения от вещото лице вариант 5 по скица –приложение № 8 към заключението му, тъй като позволява да бъде спазена геометрията на ползване по договор за разпределение от 07.07.2004 год. ,без пресичане с ползвана от ищеца бетонова площадка пред сградите му и обслужване на неговите оранжерия и склад от общата бетонова пътека. В съдебното заседание пред въззивния съд от дата 15.06.2023 год. не се поддържа оплакването в жалбата по отношение правата на страните във връзка с извършеното разпореждане от Т. С. Ж. с ипотекиран имот в полза на въззивника, негодно да го направи собственик .

Заявено е ново оплакване за недопустимост на съдебната намеса в администрация на взаимоотношенията между съсобствениците , поради наличието на действащ между тях договор за разпределение на ползването от дата 07.07.2004 год.

Р. Д. Е. и Ц. А. Е., от гр. Д. считат жалбата за нео снователна и настояват да не бъде уважавана. Сочат ,че предлагания от въззивницата вариант на ползване е почти идентичен с настоящото фактическо положение, 2 обусловило гражданския спор между страните по причина ,че не предоставя самостоятелен достъп на съсобствениците до притежаваните от тях сгради и не съответства на квотите им в съсобствеността.

Т. С. Ж. не изразява становище по въззивната жалба.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, както и по приложението на императивните правни норми ,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е валидно.

Постановено е решение в производство по чл. 32 ал.2 от ЗС , иницирано от заинтересован съсобственик на недвижим имот срещу останалите съсобственици за съдебна намеса в управлението на общия недвижим имот. В това производство всички съсобственици са задължителни необходими другари.

Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар-така т.6 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год.

3 по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

След запознаване с материалите по делото ,въззивният съд констатира ,че права в съсобствеността на поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта на град Д. ,целият с площ от 470 кв. м. по документи за собственост, а по скица 477 кв. м., находящ се в град Д., ул.

“Р.* притежават страните по делото и неучастващо по делото лице в обем ,както следва:

Ищците Р. Д. Е. и Ц. А. Е. са съпрузи, сключили граждански брак на дата 24.04.1993 год.-така извършената от първоинстанционния съд проверка в Национална база данни“.

Д.Д. М. и М. Т. М. са продали на своя син Т.М. М. с договор от дата 22.02.1988 год. ,сключен с нотариален акт № 138 т. І д.№ 351/1988 год. собствения си недвижим имот: дворно място с площ от 170 кв. м., представляващо идеални части от дворно място, цялото от 470 кв. м.

,включено в пл.№ 4058 кв.81 по плана на гр. Д., заедно с две стаи, кухня ,салон и гараж, разположени в южната част на масивната жилищна сграда.

Съпрузите Д.Д. М. и М. Т. М. са продали на своята дъщеря Д.М.Г. с договор от дата 27.12.1994 год. ,сключен с нотариален акт № 146 т.ХІІІ д.№ 4804/1994 год. собствения си недвижим имот: дворно място с площ от 300 кв. м., представляващо идеални части от дворно място, цялото от 470 кв. м., съставляващо пл.№ 4658,кв.81 по плана на гр. Д., ведно с построената в него полумасивна къща за живеене от две стаи и салон.

Съпрузите Д.М.Г. и С.В.Г. и съпрузите Т.М. М. и Д. К. М. са продали на ищеца Р. Д. Е. , по време на брака му с Ц. А. Е. с договор от дата 08.10.2003 год. ,сключен с нотариален акт № 187 т.ІХ рег.№ 15562 д.№ 1659/08.10.2003 год. на нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Д., с вх. рег.№ 10258/2003 год. ,АКТ № 129 т. 22,д.№ 4902/2003 год. ,собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Д. ,ул. “Р.* урегулиран поземлен имот на площ от 316.50 кв. м. в идеални части от имот ,целият на площ от 470 кв. м., ведно с построената къща от две стаи и салон на площ от 54 кв. м. и гараж на площ от 16.50 кв. м., урегулиран в парцел І ,с пл.№ 4658 в кв.3.

По силата на нотариален акт № 142 т.ХІV рег.№ 19526 дело № 2587/15.11.2004 год. на нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата 4 по вписванията гр. Д., с вх. рег.№13316/2004 год. ,АКТ № 116 т.ХХХІ дело № 6883/2004 год. и въз основа на постановление за обстоятелствена проверка от 15.11.2004 год. и на основание чл.483 от ГПК е било признато правото на собственост на Р. Д. Е. върху недвижим имот, находящ се в гр. Д. ,ул. “Р.* , а именно :жилищна пристройка със застроена площ от 12 кв. м., построена върху собствено дворно място, в което собственика участва с 316.50 кв. м., като цялото е на площ от 470 кв. м., урегулирано в парцел І ,с пл.№ 4658 в кв.3.

Д.М.Г. и С.В.Г. са съпрузи ,починали съответно на дати 23.07.2021 год. и 29.10.2015 год. ,като техен наследник по закон (низходящ от първа степен) е Р.С.Г. -така удо стоверения за наследници изх.№№ 5540 и 5541 от 05.12.2022 год. на Община гр. Д..

Съобразно документите ,описани в представените от страните договори ,съпрузите Т.М. М. и Д. К. М. също са починали ,съответно на дати 11.02.2014 год. и 14.12.2019 год.

Д. К. М. е дарила на дъщеря си М. Т. М. с договор от дата 27.08.2014 год.,сключен с нотариален акт № 179 т.VІ ,рег.№ 8470 на Р.П. помощникнотариус по заместване при нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Д., с вх. рег.№7916/27.08.2014 год. ,Акт № *** т.

ХVІІІ, дело № 3367/2014 год. собствените си 4/6 ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот ,представляващ жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ***,със застроена площ от 65 кв. м. на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон, разположени в южната част на масивната жилищна сграда , ведно със 153.50 кв. м. в идеална част от поземлен имот с идентификатор 72624.626 .4658,целият на площ от 477 кв. м. с № по предходен план 4058 в кв.81.

С договор от дата 12.07. 2021 год. ,сключен с нотариален акт № 21 т.ІV рег.№ 3527 д.№ 410/2021 год. на Р.Г. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Д. с вх.рег.№ 5524 /12.07.2021 год. ,АКТ № 17 т.ХV дело № 2629 ,Т. С. Ж. е продал на М. Т. М. собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим имот ,находящ се в гр.Д.,ул.“Р.* , а именно еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 65 кв. м. на, ведно със 170 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.626 .4658,целият на площ от 470 кв.м. по документ за 5 собственост , а по скица 477 кв. м. с № по предходен план 4058 в кв.8.

Договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативния ефект по сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея.

Договор за продажба на недвижим имот от дата 08.10.2003 год. е сключен от продавачите :1./ съпрузите Д. и С. Г. и 2./съпрузите Т. и Д. М.и като съсобственици ,а притежаваните части, с които всяка една от съпружеските двойки се разпорежда не е показана ,т.е. по правилото на чл.30 от ЗС ,следва да се счете, че те са равни. Вещноправния ефект на облигацията по договора за покупко-продажба на недвижим имот възниква в патримониума на договорящия купувач Р. Д. Е. , по време на брака му с Ц. А. Е., а отчуждителния ефект и до размера на по ½ ид.ч. ,равняващи се на по 158.25 кв.м. от общо отчуждените 316.50 кв. м. в патримониума на двамата продавачи- съпрузите Д. и С. Г. и Т. и Д. М.и .По силата на договора за продажба от 27.12.1994 год., Д.М.Г. е придобила от своите родители дворно място с площ от 300 кв. м., представляващо идеални части от дворно място, цялото с площ от 470 кв. м. След извършеното от нея съвместно със съпруга й С. Г. в полза на ищеца разпореждане ,обект на тяхно притежание е останало правото на собственост върху 141.75 кв.м. в идеални части от дворното място, преминало впоследствие по наследяване в полза на низходящия им от първа степен. Синът на съпрузите Д. и С. Г. -Р. С. Г., ЕГН ********** не е конституиран като страна по делото ,въпреки че такова искане ищецът е направил с молба рег.№ 17881/17.10.2022 год.