Протокол № 2330 от 14.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2330 гр. София, 13.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело № 20221110144751 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 12:02 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. С. С. – редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Н. с пълномощно на л. 5 от делото.

СЪДЪТ предупреди процесуалния представител на ответника да изключи звука на мобилния си телефон.

ОТВЕТНИКЪТ Б.И. – редовно призован, представлява се от адв. И. с пълномощно на л. 37 от делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. В. Ж. – редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 02.02.2023 г. от вещото лице Ж., в която заявява, че поради служебна ангажираност няма да има възможност да се яви в днешното съдебно заседание и моли да й се предостави допълнителна възможност за изслушване на депозираното заключение.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовната процедура по призоваване на страните, счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

УВЕДОМЯВА, на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, процесуалните представители на страните, че за съдебното заседание се изготвя звукозапис, като им указва, че на основание чл. 89, т. 2 вр. чл. 91, ал. 1 ГПК, може да им наложи глоба, в случай че не спазват разпорежданията на съда за спазване на реда в залата.

ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 18.11.2022 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото.

АДВ. Н.: Поддържам исковата молба, оспорвам отговора. Получила съм отговора на исковата молба и уточнението.

АДВ. И.: Поддържам отговора на исковата молба, както и направените с него доказателствени искания. Поддържам и подадената допълнителна молба във връзка с възражението за прихващане.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, към изясняване на спора и твърденията на страните.

АДВ. И.: Твърдя, че процесната сума в размер на 50000 лв., получена и преведена на Р. С. на 01.02.2022 г. по банков път, е сума, авансова такава, за заплатени заплати за бъдещи периоди.

СЪДЪТ ЗАПИТА процесуалния представител на ответника кои са бъдещите периоди и кога твърди, че е прекратен договора, ако твърдят това.

АДВ. И.: Не твърдим, че е прекратен договорът, трудовият договор. В смисъл, той е все още действащ. От месец юли, 01.07.2022 г., Р. С. е в самоотлъчка, не се явява на работа, но не му е прекратяван трудовият договор.

СЪДЪТ към адв. И.: Вие сте посочили основание плащането, с което погасявате задължения за бъдещ период?

2

АДВ. И.: Ами да, в смисъл тогава, когато са преведени … СЪДЪТ към адв. И.: Ние трябва да го изясним. Вие твърдите, че на ищеца е платено това, което претендира. В момента твърдите, че недължимо му е платено нещо за бъдещ период, защото казвате и чл. 55 ЗЗД, а за да е 55 ЗЗД не трябва да има договор. Трябва да се разберем.

АДВ. И.: Така. Претенцията на ищеца е за определени суми за месеците март, май, юни и юли. Към заплатената сума в размер на 50000 лв. е през месец февруари 2022. Тоест, към момента, през който е заплатена тази сума за бъдещи периоди…

СЪДЪТ към адв. И.: Кой е бъдещият период?

АДВ. И.: В смисъл бъдещи периоди във времето.

СЪДЪТ към адв. И.: От кога? Защото март, май, юни и юли попадат, към онзи момент, в бъдещите периоди.

АДВ. И.: Точно така. Въпросът е, че може да се приеме, че са бъдещи периоди след този, защото не е уточнено…

СЪДЪТ към адв. И.: Не да се приеме, кажете ми какво претендирате?

АДВ. И.: Претендирам въпросната сума за бъдещи периоди. Ние твърдим, че тя му е преведена като размер на трудово възнаграждение за бъдещи периоди, които той има да получава, но тъй като това обстоятелство е станало през февруари месец 2022 г., ние не е имало да знаем как, че той през месец юли и след това е нямало да се явява на работа. Следователно, след като не е изпълнявал трудовите си задължения, считаме че не му се дължи възнаграждение.

3

СЪДЪТ към адв. И.: Тоест твърдите, че претендираното вземане е платено авансово?

АДВ. И.: Точно така. Аз така съм го записала и като основание.

СЪДЪТ към адв. И.: Не, записали сте 55 и възражение за прихващане, което е нещо съвсем различно.

АДВ. И.: Твърдим, че претендираното вземане е платено авансово, с посоченото платежно нареждане. Тоест, твърдим че вземането, което той претендира е погасено частично чрез плащане, защото част от тази сума не е погасена. Тоест, твърдя че част от вземането ни, заявено в отговора на исковата молба, е отнесено към вземанията ни в исковата молба като плащане по реда на чл. 76 ЗЗД, а с остатъка искаме да прихващаме.

СЪДЪТ запита процесуалния представител на ответника какви са размерите, които твърди, че са платени и какъв е размерът, с който иска да прихваща, ако поддържа възражението за прихващане?

АДВ. И.: Има и една друга платена сума. Според експертизата.

Съгласно експертизата, дължимите суми …

СЪДЪТ разясни на адв. И., че в момента не се изслушва експертизата, а твърденията на ответника и че все още се приема доклада, където следва да бъде докладвано и евентуално възражението за прихващане на ответната страна, за което следва да бъдат уточнени основанията и размера.

АДВ. И.: Размерът е 35640,95 лв.

СЪДЪТ запита адв. И. това ли е размерът на вземането, с което ответната страна иска да прихваща.

4

АДВ. И.: Ами да, което е заявено в исковата молба като абсолютен размер.

СЪДЪТ към адв. И.: Вашето вземане срещу него, което твърдите, че съществува, с което искате да прихващате ли е това?

АДВ. И.: Не, нашето вземане е в размер на 50 000 лв., както съм уточнила.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на ответника, счита че възражението за прихващане, направено в отговора на исковата молба, с посочено там основание – неоснователно обогатяване, за сумата в размер на 50 000 лв., платена от ответника „Биолайф-И“ ЕООД на ищеца Р. С. С. на 01.02.2022 г. (така, както е посочено на л. 61 от делото) и уточнено по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК в днешното съдебно заседание, продължава да не отговаря на изискванията за редовност по аргумент на чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК.

Налице е неяснота относно размера на вземането, което се твърди, че е платено, и отнесено към спорното задължение по реда на чл. 76 ЗЗД, както и неяснота относно размера на вземането, с което ответникът иска да прихваща по реда на чл. 103 и следващите от ЗЗД. Освен това, по отношение на вземането, с което ответникът иска да прихваща по реда на чл. 103 ЗЗД, е налице неяснота в основанието, от което същото произтича, както и срещу кое от двете вземания, заявени с исковата молба – това с правно основание чл.

128, т. 2 КТ или това с правно основание чл. 86, ал 1 ЗЗД ответникът иска да прихваща.

Ето защо и на основание чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ГПК, СЪДЪТ следва да предостави последна възможност на ответника в 1-седмичен срок от днес с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни сочените обстоятелства, касаещи възражението за прихващане:

Основанието, от което счита че произтича вземането, с което иска да прихваща – като заяви ясно твърди ли, че договорът е прекратен понастоящем или не.

При условие че твърди, че договорът е прекратен, да посочи кога и на 5 какво основание.

Какъв е размерът на вземането, с което иска да прихваща?

Да посочи каква сума твърди, че е платена авансово на ищеца.

Да посочи, срещу кое от претендираните вземания заявява, че ще прихваща с оглед разпоредбата на чл. 104 и 105 ЗЗД.

СЪДЪТ УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, възражението за прихващане няма да бъде разгледано в настоящото производство.