Акт от 09.10.2020, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер

260059 09.10.2020 година Град Елхово

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Елховският Районен съд четвърти граждански състав

На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател

Доротея ЯНКОВА

Членове

Съдебни заседатели при секретаря Т.Владева, с участието на прокурор ……….., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 180 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуални пълномощници адвокат П.С. и адвокат В.Б.,***, със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Бургас, пл."П " № 21, ет. 1, офис 2, с която против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."К М Л" 46, представлявана от Главен Комисар С И К, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата 1000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане; и на сумата 100 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период - от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане - 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата молба се твърди, че от 2000 година ищецът е бил назначен на длъжност младши експерт в „Група експертна дейност“ при ГПУ – Малко Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“ – Елхово при ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител, както и че в изпълнение на длъжността си е полагал труд на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като отработеното време се е изчислявало сумарно.

Ищецът сочи, че през периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година е положил извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд в дневен такъв с коефициент 1.143, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател, поради което претендира сума в размер на 1000.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочения по – горе период, получен след приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Отделно от това ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден в периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане - 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендират се и сторени в производството разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален пълномощник – адвокат, който поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 14.07.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, по искане на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искови претенции – увеличаване на размера на главния иск от 1000.00 лева на 1476.48 лева и увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви от 100.00 лева на 183.96 лева.

Лично в с.з. и в депозирано писмено становище процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на исковете, като излага доводи за тяхната основателност и доказаност. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С И К, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.

Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не изпраща представител. Чрез процесуалния си пълномощник – юрисконсулт Т., депозира писмени бележки в които излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Иска се същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. ищецът П.Д.Б. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността младши експерт в „Група експертна дейност“ при ГПУ – Малко Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“ – Елхово при ГД „ГП“ гр. София.

Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1380 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1380 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1577.34 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 197.34 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1476.48 лева.

Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 183.96 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице като сбор от лихвите за забава за всеки отчетен период, начиная от 30.04.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 01.04.2020 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. януари 2017 година до м. декември 2019 година включително.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, след допуснатото изменение на същите по реда на чл.214 от ГПК, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1476.48 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2020г. до окончателното й изплащане; и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 183.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от 30.04.2017 г. до датата на подаване на иска в съда – 01.04.2020г.

Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.

178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, като е полагал и труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.