Решение № 50 от 14.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. П., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20245001000636 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 282 от 21.06.2024г., постановено по търг. дело № 125/2023 г., на Окръжен съд П., ТО, 13с-в е осъдено С. "НББ**" да заплати на В. Л. С. сумата 12 000 лева, представляваща разлика между реално дължимото и заплатеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на ******** г. в гр.П., бул.“БЛ.“, причинено от френския гражданин А. П. С. при управление на лек автомобил „М.

Г.“, с рег.№ ** **** ** , изразяващи се във физически болки и страдания, затруднение и неудобство при свободното придвижване, ведно с обезщетение за забава от 21.02.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на ******** г. ПТП и е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода ******** г. – 20.02.2023 г.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В. Л. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. В. А., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл.511, ал.2 КЗ, във вр. с чл. 511, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от от ПТП, настъпило на ********г., за разликата над уважения размер от 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и 1 незаконосъобразно в обжалваната част по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че присъденото застрахователно обезщетение се явява крайно занижено с оглед на действително претърпените от ищцата болки и страдания. Сочи се, че неправилно окръжният съд е отчел възможна заинтересованост от изхода на спора по отношение показанията на майката на ищцата.

Поддържа се, че показанията й са логически и житейски издържани. Сочи се във въззивната жалба, че деликвентът е гражданин на страна - член на ЕС, като присъденото от съда застрахователно обезщетение е равно на две средно европейски работни заплати и същото съпоставено с характера и интензитета на претърпените увреждания на пострадалата, не съответства на реално претърпяните от нея неимуществени вреди. Излагат се по тези съображения оплаквания за присъден занижен размер на обезщетението, неотговарящ на принципа на справедливостта съобразно конкретно установените увреждания и претърпени болки и страдания.

Искането към съда е да се отмени решението на Окръжен съд П., като неправилно и несправедливо в обжалваната от жалбоподателя част, с което предявеният иск е отхвърлен за сумата от 80 000 лева до пълния предявен размер, ведно със законната лихва като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска до пълния предявен размер от 100 000 лева. Претендират се от адв. В.А. да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, определени по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна С. "НББ**". Твърди се от въззиваемия, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано, постановено е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в отговора на възззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да се потвърди решението на съда в обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба от С. "НББ**" срещу Определение № 1235/2024г. на Окръжен съд П., в частта с която е отхвърлена молбата на ответника за изменение на Решение № 282/21.06.2024г. в частта за разноските относно присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, съобразно отхвърлената част от иска. Счита че определението в обжалваната му част се явява неправилно и необосновано по изложените в частната жалба съображения. Иска се неговата отмяна и да се присъдят на въззиваемия всички сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.

П.ски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Л.

С., с която са предявени от нея искове по чл.511, ал.2 КЗ във вр. с чл.511, ал.1, т.2 КЗ и по чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.497 КЗ против С. "НББ**" за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, произтекли от ПТП, настъпило на ******** г., около ***** часа, в гр.П., виновно причинено от френския гражданин А. П. С. при управление на лек автомобил „М. Г.“, с рег.№ ** **** **.

От представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ********г., показанията на разпитания като свидетел Д. Г., както и от заключението на приетата и неоспорена от страните в производството пред първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза е установен механизмът на настъпване на ПТП, довело до увреждането на ищцата, както следва :

-лек автомобил „М. Г., с рег. № ** **** **, който е бил управляван от деликвента А.

П. С., се е движел по средната пътна лента на южното платно за движение на бул.“БЛ.“ от запад на изток, откъдето е предприел маневра завой надясно и внезапно, без да даде предупредителен сигнал с подаване на мигач или по друг начин, е навлязъл в дясната лента за движение, при което е станал непосредствена причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „К. ****, с рег.№ ** **** *, управляван от пострадалата В. Л. С., която по същото време се е движела по дясната лента на южното платно за движение на бул.“БЛ.“ в посока от запад на изток.

Установява се от заключението на вещото лице, че скоростта на движение на лекия автомобил „М. Г.“ и на мотоциклет „К. **** е била около 40 км/ч., като в анализираната ситуация от момента на отклоняване на лекия автомобил „М.“ надясно и при навлизането му в дясната лента водачът на мотоциклет „К. **** при своевременна реакция и въпреки задействане на спирачната система с максимална интензивност е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било в рамките на опасната зона на автомобила.

При така установените факти безспорно установено по делото е наличието на виновно и противоправно поведение на А. П. С., който като водач на лек автомобил „М. Г.“, с рег.№ ** **** ** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.26 ЗДвП, в резултат на което е причинил настъпването на процесното ПТП. Както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, посочените норми от ЗДвП задължават водача на МПС с поведението си не да създава опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Съдът е приел, че водачът на лекия автомобил „М. Г.“ е създал пречка за движението на мотоциклет „К. ****“ чрез навлизането в тази лента в момент и по време, когато мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре, за да избегне удара, в резултат на което е създал непосредствена опасност за живота и здравето на ищеца.

Мотивирал се е с това, че ЗДвП задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да 3 създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на лек автомобил „М. Г.“ е нарушил тези изисквания на закона при предприетата маневра преминаване от лентата, в която се движи, надясно в лентата, в която се движи преминаващият покрай него мотоциклетист, без да го пропусне да премине.

Установено е по делото и наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите” от страна на деликвента А. П. С. към датата на ПТП ********г. със застраховател в държава, членуваща в системата „З. к.“, обективиран в полица ***-******-******.

Прието е също така от първоинстанционният съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Горните изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от страните в настоящето въззивно производство.

Спорен е единствено въпросът за справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди. За установяване на получените увреждания по делото са приети множество писмени доказателства /медицинска документация/, прието е заключение на вещо лице СМЕ, събрани са и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката З. Г.- майка на пострадалата, се установява че вследствие на пътно-транспортното произшествие е получила множество травматични увреждания, като едно от тях е било фрактура на подбедреницата, заради което е била обездвижена за период от 45 дни с носене на шини. Претърпяла е също така и лека контузия, от която й е останал белег на крака, който е увреден, но при разпита й на поставен въпрос свидетелката не е била в състояние да уточни на кой точно крак се намира белега. Уточнява при разпита, че след свалянето на шината, дъщеря й продължила да ходи на физиотерапия още две седмици и след това се придвижвала със затруднения поради атрофията на мускулите вследствие на обездвижването. Продължила да ходи на лазер, за да се заличат белезите от раните. Според свидетелката емоционалното напрежение и стресът на В. продължавали и към настоящия момент- изпитвала постоянен уплах, преустановила вследствие на това и да управлява мотоциклета си.

Заявява че В. изпитвала болки през цялото време, придвижвала се с патерици, на един крак. Била е постоянно на обезболяващи медикаменти, като през първите няколко дни- може би в продължение на около седмица- 10 дни, тя била с постоянно главоболие, което впоследствие постепенно отшумяло. Вследствие на затруденията в придвижването дъщеря й не е могла да посещава лекции и упражнения присъствено, а това за нея било от изключителна важност предвид това, че учила медицина по това време.

При разпита свидетелката заявява, че възстановяването на мускулатурата приключило около месец от свалянето на гипса, но болките продължили и след това, продължавали и до сега на моменти. Според свидетелката белезите от нараняването, въпреки проведеното 4 лечение с лазерни терапии, още си личали.

От заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото лице въз основа на представената по делото медицинска документация и от извършения от него непосредствен преглед на пострадалото лице, се установява, че при ПТП-то на ********г. на пострадалата са били причинени следните травматични увреждания : пукване на основата на крайната/дистална/ фаланга на палеца на лявото ходило, контузия на ляво ходило с кръвонасядане и с данни за излив на кръв в ставата между ходилната кост и първата фаланга на палеца, отлепване на кожата в областта на коляното на площ от 10/8см., охлузване на коляното на площ от 5/4см. Установява се от заключението, че на жалбоподателката е било приложение лечение под формата на имобилизация/обездвижване/ чрез поставяне на специална шина за период от 35 дни, с приложено антибиотично лечение и обезболяващи. Според вещото лице към настоящия момент оздравителният период е приключил напълно, със слаби появаващи се главно при преумора оплаквания, които с течение на времето предстои да изчезнат напълно.